Едно от българските свети места в румънската столица Букурещ, свързани с най-величавите моменти от българската история, предстои да загуби окончателно стойността и чара на български исторически паметник, свидетел на важни моменти от революционната борба за освобождение. 
В края на април общинските съветници в Букурещ са гласували предложението Солаковият хан, заедно с още няколко старинни сгради в историческия център на столицата на Румъния, да премине от частна собственост в притежание на кметството и да бъде рехабилитиран изцяло. По-далечната цел е Солаковият хан да бъде превърнат в общинско културно пространство. 
Сградата е с площ от близо 1000 квадратни метра, освен това има и вътрешен двор - градина, която възлиза на около 1500 квадратни метра. Кметството е получило положително становище и от румънското Министерство на културата, като общата стойност, която ще бъде заплатена на собствениците, е приблизително 5,6 милиона леи /1 185 000 евро/, сочат румънски електронни издания. 
Причината да се пристъпи към такова решение е фактът, че Солаковият хан, който се намира в самия център на Букурещ, от години не се поддържа по никакъв начин, руши се постоянно, с всеки изминал ден състоянието на сградата се влошава. Освен че такава ценна сграда може да бъде безвъзвратно загубена, има реален риск 
рушащите се стени да се срутят върху минувачи 
и да предизвикат трагедия, гласят част от мотивите на общинските съветници в Букурещ.
Тяхната загриженост е обяснима и похвална. За България обаче това ще бъде поредната печална загуба на място, свидно обвързано с едни от най-бележитите страници от историята. Това е мястото, където се е намирала печатницата на Любен Каравелов и където са се издавали вестниците "Свобода" и "Независимост", в двора на този хан се е намирала мелницата, за която Христо Ботев пише, че като са живели двамата с Васил Левски през зимата на 1869 година, приятелят му показал "чуден характер" и все е "весел и все пее, въпреки студа, глада и мизерията". 
Импозантната сграда е построена в средата на 19 век, през 1859 година, от предприемчивите братя Солакови от Свищов. Те предоставят част от нея на Любен Каравелов, за да издава своите вестници, а пак там той издава и много книги, както и списанието "Знание". 
Там като печатар е работил известно време и Христо Ботев
който пък през 1875 г. издава своя вестник "Знаме". А идването на Левски е свързано с пристигането в Румъния на Апостола след обира на турската хазна в Арабаконак и предателството на Димитър Общи. Тогава Левски взема архива си от Ловеч и тръгва към Солаковия хан, за да се отчете на Каравелов и обсъди с него как да продължи подготовката на българите за въстание. 
През Втората световна война американската авиация бомбардира и Букурещ, бомба уцелва Солаковия хан, като една голяма част от постройката е изпепелена. По време на социализма русенецът Петър Данаилов в качеството си на посланик на България в Букурещ, успява да договори с румънските власти реставрацията на Солаковия хан и превръщането му в Български културен център. Скоро след това започват демократичните промени и идеята, както и договорките потъват в небитието. 
Когато през 2003 г. наследниците на братя Солакови влизат във владение на огромния имот, те установяват, че вътре са се заселили клошари, проститутки, а 
една част от сградата буквално е превърната в публичен дом 
и място за хазарт, припомнят румънски медии. В крайна сметка с помощта на общинските власти имотът е освободен от "нашествениците". Но всички инициативи и действия се изчерпват с това, макар че сградата е призната за архитектурен и исторически паметник от румънското Министерство на кулутрата.  
През 2003 г. Солаковият комплекс е реституиран и предаден на наследниците - Емилия, Теодора-Емилия, Букур-Кристиан и Йон Шербан, всички с фамилията Солаколу. Наследниците всъщност са шесто поколение Солакови, като двама от тях, които притежават мажоритарния дял от наследството, живеят в Букурещ, а другите са племенници, които живеят в Германия и Австрия. До този момент никой от тях не е направил нито един жест, който да покаже грижа за тази уникална и ценна постройка, изградена от прадедите им и заредена с толкова много българска история. 
Спорадичните опити на родолюбиви българи да припомнят на родината 
колко важна е за нея тази масивна сграда в центъра на Букурещ 
остават глас в пустиня. 
Сериозен опит да привлече вниманието прави русенецът инж.Иван Иванов. Бизнесменът неколкократно предлага прагматични варианти България да придобие собствеността върху Солаковия хан. 
"Бях осигурил средства за реставрацията на тази прекрасна сграда. Разговарял бях с директора на Историческия музей проф.Николай Ненов да направим там музей, който да бъде със статут на европейски културен център", казва Иванов. 
Той започва своята битка за Солаковия хан още през 2012 година, като успява да получи сертификат от Министерството на културата на Румъния, че то се отказва от правото си на първи купувач на имота. Защото наследниците не само са склонни, а искат да продават. Проблемът обаче е в това, че те започват да искат все по-висока и по-висока цена. Първоначално те поискали 5 450 000 евро, след това все пак сумата била намалена до 4,5 милиона евро. През 2017 г. исканата цена стига 4 милиона евро. 
"Когато освещаваха в Русе новата църква "Всех Святих" през 2017 година, отидох там и 
разговарях с министър-председателя Бойко Борисов
Успях да му обясня, че съм уредил със собствениците българската държава да закупи Солаковия хан, дадох му и моята книга, която съм написал за Любен Каравелов. Тогава той каза: "Добре, че ми даваш книгата, ще говоря с моя румънски колега да видим какво можем да направим". Пак му обясних, че няма нужда да се говори с румънския министър-председател, че сертификатът, който притежавам за отказа им на първи купувач, вече е сериозна направена стъпка. Предложих му да се обмислят сериозни стъпки за закупуването на сградата от собствениците, които искат да я продадат", обяснява инж.Иванов. 
След това той изпратил писмо до Борисов от името на фондацията, която е учредил на името на Каравелов. В него предлага фондацията да закупи с помощ от държавата хана и направи там музей и културен център. 
Не последва никакъв отговор нито на това, нито на следващите писма, казва огорчено Иванов. Нещо повече - когато се опитал да влезе в пряка връзка с министър-председателя, все попадал на началника на кабинета му Румяна Бъчварова, която му обяснила, че 
каквито и писма да пише до премиера, тя ще ги насочва "където трябва"
а именно към министъра на културата. Това, разбира се, не означава, че Иван Иванов е получил какъвто и да било отговор от министър Боил Банов...
За съжаление, очертава се Солаковият хан да повтори тъжната за нас съдба на други български светини, казва Иван Иванов. И като примери посочва българското училище в центъра на румънската столица, на бул."Христо Ботев" което е имало и двор от 4 декара площ, а днес е заличено и на негово място е проектиран нов строеж.
България загуби и своята църква, прости се и с друго историческо място в Букурещ - хана "Габровени". Той е построен през 20-те години на 19 век на улица "Габровени", също в центъра, сега там е Старият град, където постоянно гъмжи от туристи. Улицата, ханът и кварталът са носели името "Габровени", защото там са живели много българи, пристигнали в Румъния от Габрово и Габровския балкан. Това е бил кварталът с множество работилници, занаятчийници, дюкяни на български преселници. Днес ханът "Габровени" също е взет от наследниците и в момента е превърнат от румънците в Европейски културен център, в който нищо не напомня за България, добави Иван Иванов.