В българската история Илинден и Преображение Господне винаги ще живеят два живота - на християнски празници и на дни за памет на героите, които не могат да се примирят, че са останали под турски гнет и след освобождението на родината им. И през лятото на 1903 година на август /по нов стил/ в Битолския и Солунския вилаети избухва Илинденският бунт, а четири дни по-късно в Одринския вилает го подкрепя Преображенският. И така епопеята остава в историята с името Илинденско-Преображенско въстание.
След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.
В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение 
да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско
На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев дълго време настоява борбата да се води чрез партизанска война, реализирана чрез постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Гьорче Петров настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват. Членът на ЦК Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.
В края на април 1903 година 
серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието
Взривени са сградата на Отоман банк, френският кораб "Гвадалкивир", прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. 
Според историците Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова обхваща масово само два революционни окръга. Освен това Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.
А един факт, станал широко известен след приключване на битките, приковава световното внимание. Това е обявената на днешния 3 август Крушевска република - 
първата република на Балканите и една от малкото в света по онова време
С названието Крушевска република се нарича сформираната власт на въстаниците в град Крушево.
Съществуването на републиката трае само 10 дни - от 3 до 13 август 1903 г. И въпреки това тя е най-големият успех на въстанието! Това е сбъдната, макар и за кратко, мечта за свобода, равенство и братство - ценностите на Френската република.
Републиката е обявена в семейната къща на Наум и Георги Томалевски, в която днес се помещава "Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република". Организацията на управлението в града е повлияна от социалистическите възгледи на част от ръководството, членуващо в така наречената Македоно-одринска социалдемократическа група на БРСДП.
Крушево е освободено след координирано нападение върху казармата, пощата и общината. След превземането му в града се установява въстаническият щаб на района, оглавяван от Никола Карев, с помощници Тодор Христов, Томе Христов и Антиноген Хаджов, а всички 750 въстаници са организирани в 8 отряда.
Щабът на крушевските въстаници свиква Съвет на републиката, състоящ се от 60 члена - по 20 души от всяка етно-религиозна общност в Крушево: българска, гръкоманска и влашка.
Избрано е Привременното правителство, но фактичекият водач е Никола Карев
Най-известният документ, за който се твърди, че е издаден от Привременното правителство на Крушевската република, е Крушевският манифест /вижте карето/.
Десет дни гордо се вее знамето на Крушевската република. Десет дни народът живее под знака на свободата. Десет дни на мегдана на градчето се носи хороводната песен "Българи глава вдигнали, българи и комитета с царя бой да се бият!".
На 12 август 15-хилядна редовна турска армия и башибозук, подкрепени от артилерия, напредват към града. Решително и най-кръвопролитно сражение четите на ВМОРО дават на Мечкин камен. След това град Крушево е превзет от турската армия и над мирното население се извършват големи погроми. 
Скалите над Крушево дълго ще помнят подвига на войводите Георги Стоянов, Пито Гули и техните юначни момци. Патроните свършват, но вярата остава и с нея мнозина гордо посрещат смъртта. С последните куршуми се пръсват челата, хвърлят се живи в огъня, разбиват главите си в скалите на Мечкин камък, но никой не се предава жив на врага.
Един от войводите - роденият в заселило се в Крушево влашко семейство Питу Гули, пада пронизан в гърдите, докато изправен стреля към прииждащите орди. Последните му думи са: 
"Не бойте се, момчета! Турция ке падне"
Така си отива един от достойните български герои, който всъщност не е носел в жилите си и капка българска кръв.
И става чудо невиждано. Към мъртвите герои се приближава предводителят на аскера Бахтияр паша. Удивен от героизма на въстаниците, той се обръща към своите войници с думите: "Вижте как умира човек за своето Отечество, за свободата и честта си. Ако и вие така можете да умирате за нашия падишах, царството ни няма да има край. Нека отдадем чест на тези герои. Огън!“...
И над прохода отекват три залпа на турския аскер, но никой от славните защитници на града не ще чуе техния гръм.
Само Крушево ще го запомни навеки и ще го предава от уста на уста. За наказание градът е изпепелен. Със зловещите пламъци на пожара, поробителите се мъчат за изгорят дори и спомена за героите от славната Крушевска република. Но това не им се отдава, защото споменът за нея вечно възкръсва като жар птицата Феникс от пепелищата и остава вечно жив в народната памет.
Ето каква равносметка на въстанието дава Христо Силянов, деец на ВМОРО: "Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: Безумно дързък боен зов към империята на султаните; 
Зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; Зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... 
Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си - живот, имот и чест - с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода". 

„Бракя земяци и мили комшии!“

Прокламацията на Крушевското горско началство при обявяването на Крушевската република до турското население в селата, написана нарочно на местен македонски говор, има следното съдържание:
„Бракя земяци и мили комшии!
Ние, вашите вечни комши и познанци от убавото Крушево и неговите китни села, без разлика на вера и народност, не можейки веке да търпиме тиранията на жедните за кръв и гладните за чоечко месо муртати, що гледаат и нас и вас да дотерат до нож, и нас и вас да дотерат до питачки стап и нашата мила и богата земя да заприлегат на пустиня денеска дигнавме глави и решихме до пушка да се браниме от тия паши и ваши душмани и да задобиеме слобода. Вие мошне арно знаете, оти ние не сме лоши и разбирате оти от маки си я кладовме главата во торба, за да заживеем чоечки или пък юначки за умреме!
Бидейки от дедо и прадедо си живееме како бракя на оваа земя, ние ве имаме свои и сакаме до край да останеме свои.
Ние не дигнавме пушка против вас. Ние не дигнавме пушка против мирниот, трудолюбив народ, що се прерануе како нас со кървава пот - той е наш брат и со него сме живееме и пак сакаме да живееме. Ние не излеговаме да колеме и да иалиме, да крадеме и да грабиме.
Доста ни се золумите на безбройни дерибеи по нашата сирота и окравена Македония. Ние не излеговаме да ги присянчуеме вашите майки и сестри, жени и керки. Ние не сме муртати, а револуционери и под клетва да умреме за правото и слободата. Ние се бунтуваме против тиранията и ропството, против муртатите, против золумчарите, против насилниците на нашата чест и против тие, що ни я смукат нашата пот и експлоатираат нашиот труд.
Ние ве жалиме како свои бракя, бидейки разбираме оти и вие сте роби како нас: робои на царот и на царските бегои, ефендии и паши, робои на богатите и силните, робои на насилниците и на золумчарите, що я запалиа царщината от четири страни и що ни дотераа нас да дигнеме глава за право и слобода и за чоечки живот. Ве каниме и вие да дойдете, да дойдете да водите борба. Елате братя мусулмани при нас да тръгнеме против вашите и нашите душмани! Елате под байракот на автономна Македония. Елате да ги скършиме синджирите на ропството, да се куртулисаме от маки и страдания. Елате при нас бракя да си слееме душите и сърцата и да се снасиме, та и нашата челяд да живее мирно и спокойно, да работат и напредуват.
Мили наши комшии! Като турци, арнаути и муслимани ние разбираме, дека вие мислите оти царството е ваше и вие оти не сте робои щом на царскиот байрак нема кръст и има месечина. Оти не е така и оти грешите, вие бързо ке се сетите и ке го разберете. Ние сами ке се борим и за вас, и за нас и ако е потребно, до един ке умреме под байракот за нашата и вашата слобода. Слобода или смърт е написано на нашите чела и на нашиот кървав байрак и нема вече вракяне назад.
Нека биде благословена светата борба!
Нека се живи борците за правото и слободата и сите чесни македонски синои!“.