Оригинално австрийско обзавеждане на около 80 години, автентични лекарства, които от няколко десетилетия не се произвеждат, както и старовремски везни за точно претегляне и дозиране на грамажи. Всичко това може да се види на едно място в... съвременна аптека. Пристъпи ли обаче човек нейния праг, веднага се пренася в друга епоха. Затова няма да е преувеличено, ако се каже, че аптеката има вид на бутиков салон, който носи духа на аристократична Виена. А връщането назад в други времена е още по-осезаемо при вида на своеобразните музейни експонати по витрините, които всъщност са едновремешни лекарства и нищо чудно дори ветераните фармацевти да са забравили, че някога са се произвеждали. В това малко "фармацевтично ателие" историята сякаш проговаря, а всеки ценител би завидял на съкровищния интериор, обзавеждане и стил. Става въпрос за емблематичната аптека на ул."Борисова" срещу сградата на Художествената галерия, която вече 19 години е стопанисвана и управлявана от магистър фармацевта Анелия Кръстева.
Обзавеждането е отпреди 1944 година и никога не съм си помисляла да го сменям
казва усмихнатата собственичка на аптеката. Обяснява, че когато през 2000 година настъпват кардиналните промени и аптеките попадат в частни ръце, решава да наеме бившата 6-та аптека. 
Кръстева разказва, че цял живот е работила в някогашната 4-та аптека на ул."Александровска", която днес вече не съществува. С влизането в сила на новите правила и раздържавяването на аптеките обаче решила да продължи професионалния си път със свой обект и така попаднала на бившата аптека "Николов".
"Обзавеждането си беше тук, такова, каквото е и сега. Със сигурност е отпреди 1944 година, но откога точно не се знае. Правено е по поръчка и си личи колко качествено е изпълнено, тъй като и до днес е в завидно състояние. Никога не съм си помисляла да го сменя, тъй като пасва идеално на помещението, а и от него струи история", обяснява фармацевтът.
Сградата, в която днес се помещава аптеката, е построена около 1912 г. за фабриканта Елиас Вентура. В нея е имало малка фабрика и магазин за шапки и вратовръзки. Фирмата обаче обявява ликвидация през 1932 г. и тогава в партера се настанява аптека "Николов". След 1944 г. аптекарят Николов се преселва в София, а аптеката е одържавена, разказва в своя публикация във фейсбук порталът Roustchouk.BG-Старият Русе.
Тази сграда всъщност е реституирана, а собствениците й живеят в Пловдив. Кръстева си спомня как преди 19 години е пътувала дотам, за да подпише договора за наем на обекта, а собствениците нямали никаква представа какво точно притежават.
Чекмедженца с надписи на различни билки и вещества за приготвяне на лекарства на латински език
са едно от първите неща, които човек забелязва, когато влезе в аптеката. А те всъщност са десетки, разположени плътно едно до друго. От малките табелки човек може да прочете и разпознаваеми продукти като бакпулвер и фруктоза. Въпреки старинната изработка, никъде по обзавеждането не може да се открие повреда, дори надписите по чекмеджетата са запазени в отлично състояние. 
"Навремето повечето лекарства са се приготвяли на място в аптеките. Затова са служели и тези чекмедженца - в тях са се съхранявали отделните вещества, които фармацевтите са използвали за направата на нужния медицински продукт", обяснява Кръстева и допълва, че днес отделенията не се използват по едновремешното им предназначение.
Впечатление правят и автентичните везни, които също са влизали в употреба при теглене и дозиране на лекарствени продукти. А до тях величествено са се настанили бюстове на древни лечители.
За музейната експозиция от лекарства има отделна витрина
"Открих тези лекарства в кашони, които вероятно щяха да бъдат изхвърлени, но реших да ги запазя. Те реално са спомен от предишното ми работно място в 4-та аптека", разказва фармацевтката. Самата тя вече не си спомня точно какви са медикаментите, но едно е ясно - от много време такива продукти не се произвеждат, а на колко години са същинските експонати, също не смее да прогнозира. Самият им външен вид обаче подказва, че са отколешни изделия, които драстично се разминават със съвременните представи за лекарствени продукти. 
Контрастна на настоящето е цялостната визия на аптеката, която не е подчинена на пластмасата и изкуствените материали, които завладяват съвремието. Контрастна е и политиката на работата в нея, която не залага на примамливи за окото брошури с отстъпки и игри. Затова и нейната собственичка признава, че не знае колко време ще оцелее.
"Малките аптеки едва се справят след всяка промяна, която настъпва. Не знаем дали следващия месец няма да въведат нещо ново като изискване към нас, което води след себе си немалки разходи", обяснява Кръстева. И допълва, че вече всяка сфера бива "изяждана" от модата на веригите, включително аптекарските, и все по-малко остават обектите на задъхващите се еднолични търговци. 
"И някои мои колеги вече се ориентираха към големите аптеки, където виждат сигурност, докато ние не се знае докога ще оцелеем", коментира фармацевтката и допълва, че не вижда себе си в свят на промоции, събиране на точки и печалба на символични подаръци. Особено когато това се отнася до жизненоважна материя, от която зависи здравето на хората, каквато е фармацията.
300 лева за нов четец на кодове и незнайно колко за нов софтуер към НАП
Това са промените, които предстоят само за следващите 2 месеца при аптекарите. 
"През август ще трябва да се монтира устройство за четене на кодове на опаковките на лекарствата. То ще бъде прикрепено към касовите апарати. Колко ще струва, не е сигурно, но доколкото се запознах, цените започват от 300 лева. Предполагам, че това допълнително ще оскъпи задължителната поддръжка на самия апарат. А съвсем скоро трябваше да подменяме и устройствата, за да имаме непрекъсната връзка с НАП за онлайн проследяване на продажбите", обяснява Кръстева. И разказва, че вече са ясни и новите изисквания, които се очаква да бъдат въведени през септември. Те предвиждат въвеждането на софтуер, чрез който да се следят наличностите на лекарствените продукти в отделните аптеки. Целта е във всеки един момент да може да се направи справка колко реално стока има в обекта и дали съвпада с официлно доставените количества, които са въведени в компютъра. Все още обаче не е ясно колко ще струва нововъведението. И макар всичко да се прави с идеята за повече прозрачност, минимизиране на далаверите и нередности в работата, според фармацевтката целите не се постигат. Вместо това малкият бизнес се притиска, без да има възможност да си поеме глътка въздух. 
"Никой не ни чува, колкото и да сме се оплаквали през годините. Затова аз вече не виждам смисъл да се говори, така или иначе резултат няма, а властта прави каквото си реши", негодува Кръстева. Обяснява, че тъй като е пенсионерка, вече се вижда краят на професионалния й път, но средата, в която стартира реализацията си днешното поколение, не е никак завидна. С носталгия си спомня за едновремешния начин на работа и отношението към фармацията - нещо, което според нея съвременните й млади колеги няма да усетят. 
Мечтата на завършилото в Бяла момиче я докарало до фабрика за антибиотици
Анелия Кръстева не е словоохотлива, щом въпросите засегнат нейната биография. Затова и предпочита да не се показва в кадър. Въпреки това разказва, че е израснала в Бяла и е завършила местното СОУ "Панайот Хитов". Още от ученичка е искала да се отдаде на професия в сферата на здравеопазването. След като завършва фармация в Медицинската академия в София, по тогавашните правила е разпределена на работа в завода за антибиотици в Разград. В крайна сметка станало така, че не започнала кариерата си там, а се озовала в централната аптека в Русе, която и до днес помни с топли чувства. 
"По онова време нямаше как човек въобще да си помисли, че може някога, дори и в далечно бъдеще, да има собствена аптека. Всичко бе държавна собственост. Смятам, че това беше правилният модел, особено по отношение на аптеките. Гарантираше стабилност", коментира Кръстева. И отново дава като лош пример решението, с което от 2000 година аптеките бяха раздържавени. Негативният по нейни думи резултат вече е налице - те са в ръцете на търговци и бизнесмени, които опитват да завладеят тотално пазара и да се превърнат в монопол.