Часове преди закриването на Европейските игри в Минск снощи България заемаше 21-о място с 2 златни, 7 сребърни и 8 бронзови медала. За сведение, среща в беларуската столица си дадоха спортисти от 50 държави. Ще рече, че година преди Олимпиадата в Токио сме в златната среда, но за Стария континент.
Пред нас са държави като Словения, Белгия, Швеция, Швейцария, Гърция, Израел, Португалия, Испания, Азербайджан, Грузия, Франция, Холандия, а Италия дори е на третото място след Русия и Беларус. Все "спортни" нации. Някога нашите нямаха никакви проблеми срещу състезателите от тези държави, но виж, вече ни изпреварили.
Много от страните не пратиха най-силните си спортисти. Някои от шампионатите пък бяха като средняшки международни турнири. Печелиш две победи и си финалист.
Затова и не е много правилно да се търси генерално тълкувание къде сме ние. Ако се съди по медалите, не изглеждаме толкова зле. Въпросът е на фона на каква конкуренция бяха спечелени тези отличия. 
Няма как да омаловажим усилията на българите, но класата не беше особено висока, поне не във всички турнири. Затова и е доста притеснително какво ни чака като участие на Олимпиадата. Първо, трябва да бъдат спечелени квоти, а билетите за Токио минават през доста по-жестока заверка от Евроигрите в Минск. Направо ще е страшно.
Другото, което направи впечатление, e, че се справихме традиционно добре в художествената гимнастика, бокса, спортната стрелба. Борците ни обаче се провалиха на тепиха и бяха отсрамени от жените. Други записаха участие по Кубертен - важното е да участваш, а не да спечелиш. 
Място в златната среда на Европа не е трагедия, ако Олимпиадата не чукаше на вратата. Освен това високопарните приказки, дошли от устата на ръководителите на нашата делегация, са като че ли твърде прибързани фанфари. Повод за ликуване няма. Евроигрите в Минск показаха най-малкото, че България ще страда на Олимпиадата в Токио.