Тя наистина е любимка на целия свят и винаги приковава вниманието. Присъствието й винаги излъчва финес и благородство. И определението „легенда“, щедро раздавано със и без основание, като че ли е измислено за нея. Това е знаменитата Мерил Стрийп, считана за най-великата жива актриса и една от най-великите на всички времена, която днес празнува своя 70-годишен юбилей.
Първите й известни роли са в „Ловецът на елени“ (1978) и „Крамър срещу Крамър“ (1979). И двете й носят номинация за „Оскар“ и първа статуетка за „Крамър срещу Крамър“ в категория „Най-добра поддържаща женска роля“. С 19 номинации за 35 години Стрийп държи рекорда за човек с най-много номинации за Оскар (независимо мъж или жена) в историята на киното.
Има също 26 номинации за „Златен глобус“ за периода след 1979 г., от които печели 8. За тази награда също има повече номинации от всеки друг актьор. През 2003 и 2009 г. е номинирана по два пъти в различни категории, а през 2010 г. е номинирана два пъти в една и съща категория, когато печели Златен глобус за главната женска роля в мюзикъл или комедия, където се състезава със себе си, Джулия Робъртс, Сандра Бълок и Марион Котияр.
Мерил Стрийп е родена в Съмит, Ню Джърси. Нейната майка, Мери Улф е художник и художествен редактор. Баща й Хари Уилям Стрийп-младши е фармацевт. Тя има двама братя, Дана Дейвид и Хари Уилям III.
Бащата на Стрийп е от германски и швейцарско-германски произход. Бащината й линия датира назад до Лофенау, Германия, откъдето е вторият й прадядо, Готфрид Стриб, емигрирал в Съединените щати, и където един от нейните предци служил като кмет. Друга линия на семейството на баща й е от малък град в Швейцария, в кантона Обвалден. Нейната майка има английски, германски и ирландски произход. Някои предци от майчината й линия живели в Пенсилвания и Роуд Айланд. Нейният осми прадядо, Лорънс Уилкинсън, е един от първите европейци, заселили Роуд Айланд. Стрийп е също така и далечен роднина на Уилям Пен, основател на Пенсилвания, и документи показват, че нейното семейство е сред първите купувачи на земя в страната. Прадедите й от майчина линия Манус Макфадън и Грейс Щам са живели в графство Донегал, Ирландия. 
Отгледана в презвитериански дух и е израснала в Бернардсвил, Ню Джърси, където е посещавала местното училище. Сред нейните приятели е имало католици и редовно е присъствала на литургиите им, защото й харесвало. Получава бакалавърска степен по актьорско майсторство от „Васар Колидж“ през 1971 г., но също така е била и студент в Дартмутския колеж. По-късно става магистър по изкуства в Йейл. Докато е там, играе най-различни роли на сцената: от Елена в „Сън в лятна нощ“ до осемдесетгодишна жена в инвалидна количка в комедия, написана от неизвестните тогава драматурзи Кристофър Дъранг и Албърт Инурато.
Мерил Стрийп е била сгодена за актьора Джон Казейл от 1976 г. до смъртта му от рак на белите дробове през март 1978 г. Същата година се жени за скулптора Дон Гамър, от когото има четири деца: Хенри „Хенк“ Вулф Гамър (род. 13 ноември 1979 г.), Мери Уила „Мейми“ Гамър (род. 3 август 1983 г.), Грейс Джейн Гамър (род. 9 май 1986 г.) и Луиза Джекъбсън Гамър (род. 12 юни 1991 г.). Мейми и Грейс стават актриси, Хенк - музикант, проявяващ се под името Хенри Вулф. Луиза работи като модел. 
Предлагаме ви материала на Мила.бг за Мерил Стрийп, в който са използвани интервюта на актрисата за различни медии през годините. 

- Все още ли се зареждате с вино от Сансер?
- Как иначе! Когато го пия, съзирам рая!
- Ако трябва да надпишете надгробен надпис за себе си?
- Тя направи каквото можа. И допълнение: Благодаря, че поливате цветята!
Това е история за една жена. Или разговор с нея. За нея. Неповторима жена. Такава, от която могат да те побият тръпки, веднага щом заговори, независимо дали си мъж или жена. Тя може да те трогне, да докосне най-скритите емоции у теб, да те накара да се разплачеш. Или точно обратното - да прихнеш искрено от смях, да запееш, да затанцуваш... да и вярваш. 
Джак Никълсън я сравнява със загадъчната Мона Лиза
а почитателите й смятат, че в своите роли тя е толкова естествена, сякаш живее на съседната улица. Когато Барак Обама и връчва президентския медал на свободата прави едно неочаквано признание: „Публично заявявам, че обичам Мерил Стрийп. Мъжът й и Мишел знаят, и никой от тях не може да направи нищо по въпроса. Тя пее „АББА“, може да пресъздаде всеки диалект на тая земя, а нейният талант е толкова велик, че няма равен на себе си. Тя е несравнима актриса, насърчаваща проявите на състрадание на екрана и в живота“.
И думата състрадание наистина я описва страшно добре. Не само заради ролите й, а и заради позициите, които отстоява в живота. Само един пример - по нейно настояване скъпите дизайнерски дрехи и аксесоари от „Дяволът носи Прада“ отиват на благотворителен търг за събиране на средства за нуждаещи се. Но е безмилостна към всички „прахосници“ по нейните собствени думи.
„Говори се, че се ядосвате много на онези, които не пазят околната среда? - я питат веднъж. А тя отговаря:
„Прахосниците, замърсителите, използвачите ме вбесяват
Когато видя някой да се вози сам в огромен 4х4, нервите ми се опъват! Защо ти е толкова голяма кола, когато трябва да преместиш само един задник?“
Животът й не винаги е бил безоблачен, а съдбата щедра към нея, но за сметка на това винаги е бил интересен. Мери Луис Стрийп, която сама съкращава името си на Мерил, завършва школата по драматично майсторство към Йелския университет. Дипломната й работа е в пиеса, наречена „Жабите“, в която играе заедно със Сигурни Уивър. Представлението се състояло в плувния басейн на колежа. Всъщност в началото Стрийп е искала да учи право, но успивайки се сутринта за входящото интервю, разбира, че съдбата й няма да поеме в тази посока.
„При най-първото ми пътуване до Лондон работех като уличен артист, за да изкарам малко пенита и да мога да си позволя храна и нощувка. Една нощ не бях изработила достатъчно и практически нямаше къде да остана. Спах под едно дърво в парка. Изгледът от парка беше към хотел „Риц“. Тогава се заклех на себе си, че някога ще пренощувам там. Доста по-късно го направих.“
И по-късно, вече не като уличен артист, а като изпълнител на главната роля в театралната постановка на Джоузеф Пап „Око за око“, тя среща актьора Джон Казейл, изиграл Фредо Корлеоне в първите две части на „Кръстникът“. Именно 
тази пиеса поставя началото на техния наистина изгарящ любовен роман
Независимо че по това време, макар и формално той е женен, той не устоява на чара на магнетичната Мерил. Двамата се влюбват и дори заживяват заедно. И точно, когато научават, че са одобрени за участие във филма „Ловецът на елени“, става ясно, че Джон е болен от рак. Участието му под режисурата на Майкъл Чимино със сигурност би пропаднало, ако не е било застъпничеството на Робърт де Ниро. Това е единственият случай, в който Мерил Стрийп и Джон Казале участват заедно в един филм.
После тя изпълнява главната роля в прочутия тв сериал „Холокост“, отличен с 8 награди „Еми“, в това число и за най-добра женска роля в нейно лице. Актрисата обаче не се появява на церемонията по награждаването, защото по същото време била край леглото на своя любим, на когото оставали броени дни живот. В едно интервю след неговата смърт Мерил Стрийп споделя, че каквото и да прави занапред, винаги ще усеща болката от тази загуба. Ал Пачино казва за тази история: „Без значение какво прави тя като актриса, когато мисля за Мерил, в съзнанието ми винаги изплува начинът, по който тя беше с Джон, когато той умираше. Това е сърцето на тяхната история“.
Не след дълго Мерил Стрийп среща скулптора Дон Гъмър, омъжва се за него и заедно имат четири деца.
Бракът й се оказва един от най-здравите в Холивуд
Двамата продължават да са заедно вече 38 години и сега тя разказва през смях: „Мъжът ми е в ролята на добрия, на бащата, който глези. Нормално, имам три дъщери. Те са склонни да идеализират баща си. Когато купихме къщата си, имаше инициали, издълбани на една стена в кухнята, вероятно оставени от бившите собственици: DTM. Разбрах какво означава: Don’t tell mom! (Не казвай на мама!)“.
Най-много я дразни в съвременното кино неговото безпричинно насилие. „В живота хората не убиват като във филм на Тарантино, т.е. за нищо! Те имат мотиви или поне си мислят, че имат. „Изкуственото“ насилие не ми е забавно.“
Когато била млада актриса, „холивудските гладуващи“ се опитали да я накарат да сваля няколко килограма. „Аз никога не отстъпих! Имам тежка конструкция! Издялана съм като ръгбист. Ако имах физиката на Шарън Стоун, щеше да се знае и най-вече да се вижда! Щяхте да ме видите в повече сцени под душа.“
А ето и още една забавна случка по този въпрос.
„На кастинга за филма „Кинг Конг“ от 1976 г.
италианският режисьор Дино де Лаурентис ме окачестви като прекалено грозна, за да играя главната женска роля
Синът на Лаурентис, който ме беше видял как играя в една театрална пиеса, ме извика за кастинга. Когато влязох, Лаурентис-младши беше много развълнуван, че е довел нова актриса. Бащата обаче каза на сина си (на италиански): „Защо си ми довел това грозно нещо?“ Но аз знам италиански и, естествено, разбрах думите, които ми подействаха много отрезвяващо. Просто поех дълбоко дъх и казах: „Съжалявам, че ме смятате за прекалено грозна, за да участвам във вашия филм, но вашето мнение е просто капка в океан от много различни, а сега отивам да потърся по-приятен енергиен прилив“.
Мерил Стрийп. Такава е тя. От нейното вътрешно горене не изгаряш. Готов си да летиш.