Какви книги са чели жителите на Германската демократична република и Народна република България през втората половина на миналия век - това преди дни беше темата на открит урок на учениците от 9Б клас в Дойче шуле. Интегрираният урок по история и немски език бе подготвен от двама от учителите в Средното училище с изучаване на немски език „Фридрих Шилер“ - преподавателите по немски Ирина Няголова и по история Николай Чакъров. Названието беше „Четенето в ГДР и НРБ - между „Да“ и „Не“, обясни Чакъров. Той и неговата колежка избират тази непопулярна за гимназистите тема, тъй като четенето на книги през социализма не се радва на сериозно разглеждане в учебните часове, а това е съществен нюанс на живота преди десетилетия. 
Идеята е провокирана от изложба на фондация „Софийска платформа“, която преди време гостува и в Русе, припомняща емблематични заглавия на забранени книги в двете социалистически страни и на книги, в които съдържанието е натоварено с акценти, прославящи и утвърждаващи идеологическата доминанта в режима на изток от Берлин. 
Така днешните деветокласници се запознават със заглавия, за които няма предвидено време в учебната програма. Те сами анализират причините за забрана на някои от книгите и за издигането в своеобразен култ на други. Едно от тези заглавия е „Голи сред вълци“ на Бруно Апиц за концентрационния лагер Бухенвалд, в която са добавени немалко елементи, целящи засилването на усещането на читателите от ГДР, че са „от правилната страна“. 
Особено силно впечатление направи на учениците словото на писателя Ерих Кестнер за първия учебен ден, каза Ирина Няголова. Те се припознаха в това, което той казва за образователната система, за отношенията учител-ученик, допадна им неговото деликатно чувство за хумор и тъй като времето на един училищен урок е кратко, настояха по-късно да продължим работата върху този текст, добави преподавателката. 
Деветокласниците се справиха с откриването на паралели между двете социалистически страни в сферата на четенето, заедно с това откриха някои аспекти на предишния политически режим, които не им бяха познати, коментира Николай Чакъров. Това са деца от съвсем различно поколение, за които се налага и разтълкуване на абревиатурите ГДР и НРБ. А и самото понятие „забранени книги“ само по себе си също е нещо непознато и трудно обяснимо, тъй като тоталитарните закони за родените през последните петнайсетина години са повече абстрактни, отколкото реални. Но въпреки това - а може би и точно поради това - за гимназистите е било интересно да научат истории, свързани с емблематични за живелите в социализма българи книги като сборника „Люти чушки“ на Радой Ралин и Борис Димовски и „Задочните репортажи“ на Георги Марков. А по предложение на Михаел Данер, координатор консултант за Североизточна България на Централата за обучение в чужбина на германското Министерство на културата, в урока бил включен и дълго време забраняваният роман на руския писател Александър Солженицин „Архипелаг Гулаг“.
По време на открития урок, проведен едновременно и на български, и на немски език, учениците показали умения за четене с разбиране, справили се с граматически и лексикални задачи. Но и добавили много нови знания за атмосферата по време на социализма, за малко известни днес писатели, за легендарните опашки пред книжарниците, както и за това, например, че за да се сдобиеш с приключенския роман „Синовете на Великата мечка“, се налагаше да си купиш и героичното „Овчарчето Калитко“. Особено впечатлени били учениците от фотография от читалнята на Хумболтовия университет, където от един от витражите Ленин и Карл Маркс „наблюдавали“ пълната с читатели зала.