През август 2015 година „Утро“ за пръв път разказа за младия предприемач Момчил Кюркчиев, чиято компания Leanplum /съсобственост и на негов партньор/, получи финансиране от 11.6 млн. долара от един от най-големите фондове в Силициевата долина - Kleiner Perkins Caufield&Byers, както и от действащия акционер Shasta Ventures. Така привлечените дотогава от Leanplum инвестиции тогава достигнаха 17.2 млн.долара.
Момчил Кюркчиев е израснал в Русе. Когато е още дете, баща му Димитър Кюркчиев постъпва в хора на операта, а майка му Боряна Кюркчиева започва да преподава пиано в Училището по изкуствата. Момчето неизбежно свири от 5-годишно на пиано, но в Английската гимназия, където учи, математиката надделява над музиката. Започва да печели олимпиади и състезания по математика години наред, а Центърът за ученическо научно и техническо творчество в Русе остава за него „уникалното място“, където е почувствал силата и магията на бъдещите си занимания. 
На 19 години заминава за САЩ и записва тройна специалност в областта на математиката, компютърните и изчислителните науки в Държавния университет на щата Ню Йорк. Завършва университета Карнеги Мелън. Към Силициевата долина го отвежда работата му в Гугъл като водещ инженер. Там създава множество подобрения на качеството на алгоритмите на YouTube. 
Основите на Leаnplum Момчил полага в Сан Франциско заедно с Андрю Фърст. Двамата превръщат компанията в бързоразвиващ се стартъп в мобилния маркетинг и в едно от трите най-добри работни места в района на залива. Отскоро Leanplum е част от семейството на световния лидер в областта на маркетинговите технологии CleverTap и достига до всеки втори смарт телефон на планетата.
В неделя Момчил Кюркчиев бе основният гост в предаването „120 минути“ на БТВ, където бе поканен от водещия Светослав Иванов в рубриката „В главната роля“. Ето какво разказа преуспелият русенец.
„Определено мисля, че до голяма степен това, което съм постигнал, е било, защото съм българин. Това, което съм научил като семейни ценности и като това, да бъда предприемчив - всичко това е тръгнало от самото начало в България. Тази обстановка на липса на средства всъщност ме е калила и ме е накарала да искам да постигна нещо свое в живота“, казва самият той пред същата телевизия пред 2018 година.
Публикуваме разговора с него с незначителни съкращения. Заглавието и вътрешните акценти са на редакцията.

- Много ми е приятно да се видим отново, добре дошъл!
- Благодаря, добре заварил.
- Как си?
- Супер! 
- Как мина сделката (с CleverTap)?
- Много добре. Има доста добър отзвук и се радвам и с екипа като цяло, това е доста специален момент за всеки от нас.
- Компанията, която ти създаде, вече е част от CleverTap - това не беше ли основен конкурент доскоро?
- Така е, да, понякога съдбата ни поставя в интересна ситуация. В случая, наистина те бяха основен конкурент доскоро, буквално допреди няколко месеца, а в момента сме най-добри приятели. През времето може би осъзнахме, че въпреки че сме конкуренти, има доста места, където се допълваме. Едното от тях е, че пазарите, които покриваме, са всъщност различни - ние сме в САЩ и Европа, а те са по-скоро в Индия, Азия, Латинска Америка, та имаше логика да се присъединим заедно.
- Вашите продукти работят на 3 милиарда смартфона - вие ни завладяхте!
- Повечето хора не знаят къде се намираме, тъй като ние сме инсталирани в мобилните приложения, които хората ползват всеки ден на телефоните си.
- Например кое?
- Нашите клиенти например са „Теско“, която е например верига магазини в Англия, „ТЕД“, които имат популярен сайт за медия, „Папа Джонс“ е много популярен сайт и мобилно приложение за пица в САЩ и т.н. 
- Какви са тези продукти? Аз много обичам да задавам този въпрос: например, ако твоята баба те попита - абе чедо, какво работиш ти - как ще й го обясниш?
- Всъщност, мога най-лесно да го обясня с пример, до който всеки един от нас се е докоснал. Когато аз израствах, 
майка ми и баща ми имаха едно малко магазинче за дрехи в Русе през 90-те години
Въпреки че тогава не съм го усещал, майка ми е била много добра в това да продава. Например тя помнеше имената на хората, помнеше всеки един какви неща харесва и когато пристигне например нова червена рокля, тя звънеше на някоя от клиентките си и й казваше - ела, ще ти я запазя. Клиентките много се радваха, защото така почти нямаха усещане, че пазаруват, а все едно майка ми беше техен дизайнер. Съответно така и тя получаваше лоялни клиенти. Това, което се случва сега, е, че всъщност това малко квартално магазинче живее в нашия смартфон. И вместо майка ми да звъни по телефона и да се среща с клиентите по улиците, ние получаваме съобщения - известия с смс и имейл. Но това, което липсва и което наистина доставяме, е точно това - личното отношение, това да изградиш доверие и взаимоотношения с крайните клиенти така, че те да не почувстват лошо отношение, а че получават наистина това, което желаят. Така бих го описал.
- Тоест, това е индивидуален подход, насочен към всеки един от милиардите потребители.
- Точно така.
- Как се прави това, с изкуствен интелект ли?
- Оказа се, че 
това всъщност е един от най-трудните проблеми в маркетинг технологиите, който се опитваме да решим минимум 40 години
Причината да не е решен е, защото това е проблем на данни - огромно количество данни, които трябва да се обработват в реално време и трябва изкуственият интелект така да се направи, че тези данни да изградят нужния контекст, който трябва да има в една комуникация така, че да се изгради доверие между потребителя и брандовете. 
- И потребителят да се почувства специален, че точно за него е създадена дадена стока?
- Точно така, да. 
- Разбрах. Ти заминаваш за САЩ с два куфара. Имаш стипендия, но трябва да се доплатят още 5000 долара. Откъде идват тези пари?
- Много добре помня - това бяха абсолютно всичките спестявания на родителите ми, плюс още малко пари от роднини. Аз отидох там, платих първия семестър - 2500 долара, купих си лаптоп и нямах достатъчно пари за втория семестър. Та 
първото, което направих, беше да отида да си намеря работа в една пицария
Правех смутита и сандвичи и понеже си търсех каквато и да е работа, та беше останало това - в петък от вечерта до 2 часа през нощта зареждах един огромен хладилник.
- И какво научи там, докато зареждаше огромния хладилник и докато правеше смутита и сандвичи?
- Много важен урок, който ми беше много полезен, когато стартирах компанията си - че 
човек трябва да разчита на себе си и да е много борбен
защото човек се изправя във всеки един момент пред различни препятствия. Например първото нещо, което научих, когато отидох да работя в университета - там се оказа, че трябваше да чакам една специална карта, чието издаване отнемаше един месец, а след един месец тези работни места вече бяха заети от американци /смее се/. Така че трябваше някак да си запазя работното място и да получа  обещание, че евентуално след месец ще има възможност да работя там. 
- Това, че беше емигрант в Америка, помогна ли ти, даде ли ти някакво предимство?
- 100 процента.
- В какво?
- Ами може би едно от най-важните качества на предприемача това е борбеността, това да намираш решения в трудностите и да не се отказваш. Дори съм чувал 
топ инвеститори в Силициевата долина да казват, че емигрантите имат даже някакъв вид предимство пред местните американци
Неслучайно сред всички основатели на Силициевата долина поне един е емигрант. 
- А как попадна в Гугъл?
- Интересна история. Тогава - в 2006 година, Гугъл беше дошъл да търси стажанти. Естествено, моят университет беше много малък и не беше място, където Гугъл би дошъл да презентира, но съседният голям университет беше това място, аз дочух това и отидох. Влязох в залата, където бяха местните студенти, и си поставих CV-то на купчинката заедно с другите. 
Гугъл не се интересува откъде идва студентът и така - обадиха ми се
и проведох стаж, след който ми предложиха да остана на работа пак там и така прекарах общо 5 години.
- Фокусът на твоята работа там е бил свързан с YouTube, нали?  
- Да, първоначално работех в отдел за поддръжка на сайта на търсачката Гугъл със системна администрация - 2 години, после 3 години в YouTube.
- Има ли принос на теб и твоя екип, който в момента всички можем да наблюдаваме в YouTube?
- Интересното да работиш в такъв екип е, че се случват неща и после разбираш за тях. Първият екип беше системна администрация - аз съм софтуерен инженер и ме сложиха да администрирам системи. Целта е да служи на хората, които имат малко търпение да правят нещата на ръка. И така, аз 
стартирах система за автоматизация за подновяване на сървърите и на софтуера, който впоследствие разбрах, че е станал вече основният метод
за изработка на тези системи на цял Гугъл. Така че да, това е едно от нещата, за които със сигурност се радвам. 
- Ти в момента живееш в Сан Франциско от няколко години, връщаш се от време на време в България, всъщност прекарваш все повече време тук?
- Все повече и повече време, да.
- Имаш две деца - на 6 и 7 години, говорят ли български? 
- Да, говорят български и бих казал, че това е една от най-големите ми гордости като баща и изобщо.
Миналото лято се прибрахме в Русе и зад блока имаше деца на една и съща възраст, точно както си го спомням и аз през 90-те години
които играеха. Моите деца се присъединиха към тази група и никой не разбра, че са от Америка - говореха перфектен български, имаха дори и русенски акцент.
- Фирмата ти в началото е малка. През 2019 г. си спомням, когато се качихте на една сцена на бизнес форум ти сравни управлението й с влакче на ужасите. Защо?
- Защото всичко, което правиш в един стартъп, има препятствия. Дори, аз не знам дали този закон наистина съществува, но аз вярвам, че в бизнес средата има закон за изхвърляне на всякакви нови начинания и запазване на статута и статуса на останалите компании. Много трудно се набират първи клиенти, много трудно се намира финансиране, първи служители... 
Никой не иска да бъде първата крачка, всички искат да бъдат на утвърдено място, да има по-голяма сигурност
И с течение на времето - това е една, в която аз наистина вярвам - че когато си в голяма компания като Гугъл, прогнозата за времето е винаги слънчева. Дори и да се случват неща, ние просто нямаме достъп до истината. Но в момента, в който стартирах компанията, аз усетих, че съм по-жив и осъзнах, че всъщност това е и есенцията на това да създаваш.
- А като работодател какво мислиш например за максимата, че трябва да си щедър, за да запазиш най-големите таланти в твоята компания?
- Абсолютно е така и то не само за талантите, а например и за екосистемите също важи, 
ние сме част от българската стартъп екосистема
и аз винаги вярвам, че човек трябва да дава повече, отколкото взема, за да създаде нещо, и това го правим и в компанията.
- Как ти се струва бизнес климатът в България в момента?
- Аз вярвам, че IT-секторът е едно от местата, където сме на световно ниво, имаме изключително развитие. Аз си спомням през 2014 г., когато отворихме офиса в София, имаше два фонда за инвестиции /между другото, те инвестираха и в нас под една или друга форма/, нямаше много стартъпи и повечето хора дори не знаеха какво е това продуктова компания. Трябваше да обясняваме какво е това акции, които получаваш като тип възнаграждение. Сега е тотално различно, стартъпите са много повече. 
Много ме радва да видя, че има стартъпи, които набират стотици милиони долари от България
има много фондове и това е в основата на една екосистема, която расте и която много се радвам да видя.
- Колко души работят за теб сега и за вашата компания, обединението с CleverTab? 
- В момента сме 110 души в Leanplum, от тях 65 са в София, тъй като София е всъщност най-големият ни офис, целият ни инженерен отдел е в София и 
продуктът, който се предлага на три континента, е правен в София
В новата компания заедно ще станем 600 души и мащабът съответно се променя. От компания като Leanplum, която е била в начален и може би среден етап на развитие стартъп, в момента сме вече на по-късен етап, но  същевременно не сме публична компания, така че тръпката и растежът все още ги има.
- Затова не те и питам за цената на сливането, защото не сте публична компания.
- Не сме - нито компанията, която ни купува, нито ние.
- Любимата ти българска дума?
- Изобретателност.