Една сбъдната мечта в навечерието на моя 83-ти рожден ден! Това написа в профила си във фейсбук Антоанета Момчилова, която е бивш дългогодишен преподавател в катедрата по физическа възпитание и спорт в Русенския университет и първият професор в това напревление извън столицата. 
Ето как продължава разказът за пътя към най-високия връх в света на неуморната приключенка, която нашумя и като най-възрастния участник във веломаратона от Видин до Черно море Дунав ултра:
Пътешествие, което се превърна в истинско изпитание на духа, волята и физическата издръжливост. Път към върха на собствените ми възможности!
Началото на нашия трек беше от Катманду към Лукла – 2840 м, а след това към Пхакдинг. Още първите стъпки по каменистите пътеки ни потопиха в магията на Хималаите – стръмни изкачвания и спускания, красиви висящи мостове над бурната река Dudh Koshi, малки планински селца и приказни гори. Природата беше едновременно величествена и сурова. На втория ден продължихме аклиматизацията от Пхакдинг към Намче Базар – 3440 м, с денивелация близо 900 метра. Последните километри бяха безкрайно стръмни, а всяка крачка нагоре напомняше за намаляващия кислород. Дишането ставаше все по-трудно, но красотата наоколо даваше сили - гори от бор и цветни рододендрони, якове и мулета, натоварени с провизии, и усещането, че се приближаваме към сърцето на Хималаите.
От Намче Базар се отправихме към Тенгбоче – 3870 м. Пътят беше непрестанно нагоре, но всяка умора изчезваше пред спиращите дъха гледки към Ама Даблам, Еверест, Лхоце и Нупце. А когато достигнахме манастира Тенгбоче – едно от духовните сърца на региона – настъпи момент на особено спокойствие и смирение пред величието на планината.
 Следващият преход ни отведе към Дингбоче – 4360 м. Височината вече се усещаше сериозно. Каменистите пътеки, стръмните стъпала и недостигът на кислород превръщаха всяка крачка в усилие. Натрупаната умора от предишните дни правеше прехода още по-тежък, но волята беше по-силна. Преминахме през Девуче и Пангбоче – най-високото постоянно населено селище в региона, където човек усеща колко малък е пред природата. От Дингбоче към Лобуче – 4930 м преходът беше още по-суров. Студен вятър, стръмни изкачвания и едва около 50% кислород. Преминахме през Мемориала на алпинистите при Thukla Pass (4830 м) - място, което носи едновременно тъга, респект и вдъхновение. Изкачването дотам беше най-трудната част от деня - морени, чакъл, ронлив терен и безкрайна умора. Това беше най-изтощителният, но и най-силният емоционален ден от класическия трек към Everest Base Camp.
Последният преход от Лобуче към Горак Шеп (5345 м) и Everest Base Camp (5364 м)  беше кратък като разстояние, но огромен като изпитание. На тази височина кислородът е едва 45–50%, а всяка крачка изисква огромно усилие. Но когато пред очите ми се появи базовият лагер на Еверест, умората изчезна. Настъпиха мигове на огромно щастие, вълнение и удовлетворение. Много снимки, усмивки, емоции и незабравими гледки запечатаха този велик момент.
За успешното завършване на това приключение огромна заслуга има нашият водач Панайот Панайотов  /Adventure Team Bulgaria/, който със своя професионализъм, опит и грижа ни помогна да преминем безопасно през това изпитание. Изказвам му искрената си благодарност! Специални благодарности отправям и към Преслав и Ася Конови за отличната организация, вниманието към всеки детайл през цялото пътуване. 
Благодаря и на цялата група от млади, ентусиазирани хора, обичащи природата и планината, които ме подкрепяха, вдъхновяваха и ми даваха сили да продължа напред в трудните моменти.
Уникалните снимки от това приключение няма как да бъдат публикувани наведнъж - ще ги споделям постепенно.
А накрая… умората избледнява, трудностите се забравят, но остават спомените, емоциите и чувството, че съм докоснала мечта, която ще нося в сърцето си цял живот.