Адвокат Иван Дойнов стана широко известен покрай делото за убийството на административния директор на ТВН и водеща в телевизията Виктория Маринова. Той беше назначен за служебен защитник на убиеца Северин Красимиров и въпреки напрежението, съпътствало процеса, демонстрира хладнокръвие и професионализъм. 
Младият юрист е завършил право с отличен успех в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и от 2015 година работи в известна русенска адвокатска кантора. 
Осъществява правна защита и съдействие в областта на гражданско, търговско и административно право.
Има научни интереси в областта на гражданското право и процес, публикации в сп. „Съвременно право“.
Това е първото му интервю, което той даде специално за читателите на „Утро“.

- Адвокат Дойнов, Вие бяхте служебен защитник на Северин Красимиров, който вече търпи 30-годишна присъда за убийството на Виктория Маринова. Оказахте се негов адвокат, след като всички Ваши колеги от списъка с дежурни служебни защитници отказаха да го защитават, а Вие нямахте право на избор. Почувствахте ли се, сякаш сте изтеглили късата клечка?
- Първо искам да изразя моите съболезнования на семейството и близките на жертвата Виктория Маринова.
Действително бях служебен защитник на Северин Красимиров. На въпрос дали и колко от колегите ми са отказали защитата, може да отговори Адвокатският съвет при Адвокатска колегия Русе, доколкото това е органът, който определя адвоката, който следва да бъде назначен за защитник по реда на Закона за правната помощ. Ако действително колеги са отказали защитата, то те може да са го сторили по различни мотиви, за които аз не мога да отговарям. Що се касае за това как съм се почувствал - 
при самото назначаване аз не знаех кого ще защитавам
Беше ми съобщено, че ще защитавам Северин Надеждов Красимиров, но това се случи, преди да бъде оповестено по медиите името му. След назначаването ми за защитник и повдигане на задочни обвинения срещу Северин Красимиров, аз узнах, че се касае за този случай, доколкото това стана ясно от постановлението за привличане в качество на обвиняем на Северин Красимиров, което ми бе връчено на 9 октомври 2018 година. Не съм се замислял дали съм „изтеглил късата клечка“. Трябваше да си свърша работата, както по всяко друго дело, по което работя. Право има там, където има защита. За да се гарантира правилността и справедливостта на съдебния акт, по делото трябва да участва защитник. Поради това правото на защита е основно конституционно право на гражданите.
- Очаквахте ли толкова често името Ви да бъде споменавано, още щом стана ясно, че Вие ще защитавате Северин? Как Ви се отрази този медиен шум? Усетихте ли се и Вие обвиняван покрай клиента Ви? 
- Не ми беше приятен медийния интерес към мен. Беше добре, че имах възможност да се подготвя за него, тъй като медиите и обществото узнаха, че аз съм назначен за защитник на 17 октомври 2018 година. Така аз 
имах възможност около седмица да се подготвя психически за този момент
тъй като бях наясно, че рано или късно ще настъпи. Както чрез медиите, така и по обществените места в Русе имаше множество хора, които ме обвиняваха, че съм поел тази защита. Често имаше подмятания по мой адрес. Не съм чел коментарите по въпроса в интернет, тъй като предполагах какво е тяхното съдържание, а не исках да се натоварвам допълнително психически. Приятели и колеги са ми разказвали в каква насока са повечето от тях. В крайна сметка защитата по делото срещу Красимиров беше задължителна. Дали аз или друг колега - за да бъде спазен законът, Красимиров трябваше да има защитник.
- Помага или пречи на млад адвокат като Вас такова знаково дело в началото на кариерата? Смятате ли, че спечелихте, като се падна на Вас или напротив?
- Никой не може да спечели от такава защита, тъй като за да се налага тя, е била причинена от смъртта на човешко същество. Според мен няма как от нещо толкова негативно да се извлече позитив. 
Това дело би могло както да помогне, така и да навреди на развитието на която и да е адвокатска практика
Помага, тъй като се придобива ценен опит в работата по толкова тежки престъпления и такива с медиен интерес, а пречи именно предвид негативния отзвук за името на адвоката. 
- Ако можехте да върнете времето назад, има ли нещо, което бихте променили по отношение на защитата на Северин? 
- Няма нищо, което бих променил по отношение на защитата на Северин Красимиров. Това беше най-добрата линия на защита при събраните по делото доказателства.
- Как се чувства адвокат, който защитава убиец, който цяла България обсъжда, презира и е готова да линчува? Има ли място за емоции? Може ли защитникът да мине на вълна „това ми е работата“ и да подхожда чисто професионално по отношение на такова дело?
- По което и да е дело емоциите си адвокатът следва да задържи за себе си. В работата си аз съм професионалист, независимо чия страна защитавам. 
Дори когато адвокатът е повереник на пострадалия или неговите наследници, той отново не трябва да се поддава на емоции
доколкото последните не могат да доведат до друго, освен до допускане на грешка. 
- Работата Ви по делото доведе ли и до някакви шеги сред Вашите колеги юристи или в кантората, в която работите? Имате ли вече куриозни случки във връзка с това дело или пък подхвърляния от други Ваши клиенти, които са запознати с работата Ви със Северин? Стана ли то Ваша визитна картичка, или се надявате да бъде забравено по-скоро?
- Не съм усетил някой да се шегува с работата ми по делото. 
Това би било твърде цинично от който и да било, предвид тежестта на случая
- След знакови дела като това за пореден път се заговори за несправедливото чувство, което носи след себе си резултатът от съкратеното съдебно следствие и редуциране на присъдата при признаване на фактите, описани в обвинителния акт. Вие смятате ли, че са необходими промени в тези текстове? Предлагат се например варианти съкратеното следствие да е възможно само ако всички страни в процеса, включително прокуратура и частен обвинител, са съгласни. Или например наложеното наказание да се редуцира с по-малко, а не с 1/3. Смятате ли, че подобни предложения са справедливи и какво биха донесли като резултат за в бъдеще? 
- Институтът на съкратеното съдебно следствие е въведен от законодателя с оглед максимално бързото приключване на съдебната фаза от наказателното производство. Има разнопосочни мнения по въпроса дали следва да бъдат въведени ограничения в приложното му поле. 
В момента има две различни хипотези за провеждане на съкратено съдебно следствие
Първата е тази, в която подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. В този случай съгласие на другите страни в процеса не се изисква, а ако съдът констатира, че признанията се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства - подсъдимите се ползват от редукцията по чл. 58а от Наказателния кодекс. Вторият случай е този, в който подсъдимите и другите страни в процеса /прокуратурата, гражданският ищец и частният обвинител/ се съгласяват да не се провежда разпит на всички или някои свидетели и вещи лица, като в този случай подсъдимите не се ползват от редукцията по чл. 58а НК. В практиката се забелязва, че ако се премине в процедура по съкратено съдебно следствие, то се прилага първата хипотеза. Това е обяснимо с оглед на обстоятелството, че подсъдимият не „печели“ нищо от втората. Тоест 
ако се направят съответните изменения, законодателят трябва да има предвид, че по този начин би се стигнало до рядко приложение на обсъждания институт
Последното, от своя страна, би довело до увеличаване на натовареността на съда, доколкото по всяко дело отново ще трябва да бъдат събирани всички доказателства, които са събрани в досъдебното производство. Последното повишава възможността да бъдат допуснати грешки от съдебния състав, които от своя страна да доведат до отмяна на постановена по делото присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Трябва да се имат предвид и неприятните емоции, които това по-дълго разглеждане на делата причинява на страните, особено на пострадалите от престъплението. Също така, съгласно трайната практика на Върховния касационен съд и Съда по правата на човека продължителното наказателно производство обуславя налагането на по-ниско наказание на извършителя, доколкото целите на наказанието частично са изпълнени с тази по-дълга продължителност на процеса. Въпреки това, 
не могат да бъдат пренебрегнати обществените нагласи
според които при тежки престъпления, в случаите на съкратено съдебно следствие, наложените наказания не отговарят на обществения критерий за справедливост. След като народът /суверенът/ има желание за промени в тази процедура, то тя трябва да бъде изменена. Друг е въпросът как точно да се измени, предвид посочените съображения. Трябва да бъде проведено сериозно обществено обсъждане по въпроса, като се изслушат становищата на всички заинтересовани страни.
- Разкажете за това как попаднахте в правната сфера. Откога юридическата материя Ви е интересна и винаги ли сте се представяли в ролята на адвокат? Имате ли други членове в семейството, отдадени на правото или Вие сте първият? 
- Във втората половина на гимназиалния курс, реших, че искам да бъда студент по специалност „Право“. В университета взех решение, че желая професионалното ми поприще да бъде адвокатурата, доколкото по този начин юристът има възможност да защитава всяка от страните в процеса. По едно дело адвокатът защитава подсъдимия, а по друго е повереник на пострадалия. Освен това, адвокатската професия позволява поемането на по-разнообразни дела, което от своя страна е допълнително предизвикателство и мотивира адвоката да не спира да се развива и усъвършенства. 
Аз съм първият юрист в семейството ми
Преди да се впиша, като адвокат в Адвокатска колегия - Русе, съм работил около три години и половина като адвокатски сътрудник в адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и Стефанов“ в Русе, където придобих още по-ясна представа за адвокатската практика. По-рано, през летните месеци на почти всяка година, съм работил на длъжности, които не изискват особена квалификация и не са свързани с правото.
- Какво Ви вълнува извън правната материя? Имате ли хоби, любим начин за разпускане и отмора?
- Извън правната материя, най-голямо удоволствие ми доставя пътуването в България и чужбина. Когато нямам достатъчно време за това, отпускам с каране на велосипед и разходки. Вълнувам се от българската и световната история, обичам и литературата.