Посланикът на Украйна в София Виталий Москаленко  пристигна в Русе, за да открие постерната изложба, показваща творчеството на украинския и български скулптор Михайло Парашчук. Идвам в Русе за втори път - бил съм тук преди 25 години и виждам колко много се е променил градът и колко красив е станал, каза дипломатът на откриването на експозицията. По-късно той отдели време, за да отговори на въпросите на вестник „Утро“.

- Г-н посланик, разкажете малко повече за своите впечатления от Русе. 
- Когато дойдох за първи път във вашия град, бях първи секретар в посолството на Украйна в София. Тогава Русе също ме впечатли с атмосферата си - красивата архитектура, голямата река, кестените по улиците: всичко това много ми напомня за моя роден Киев. Но сега намирам града още по-красив, променен в положителна посока. 
Русе е наистина зебележителен град
И аз се радвам, че и професор Парашчук, изложбата за когото стана конкретният повод за сегашното ми посещение, има свой принос в архитектурното богатство на града ви. С тази изложба ние напомняме на русенци за художественото присъствие тук на този украински творец, свързал съдбата си с България. Това присъствие е останало в капителните колони на сградата на Русенския университет и в пластичната украса на Дунав мост, които са дело на професора. Трябва да отбележа, че Русе е вторият град след София, където тази експозиция гостува. Имаме намерение да я покажем и в други големи градове, но съм сигурен, че русенци ще оценят по достойнство дарбата и таланта на този голям скулптор. 
- Изкуството и културата са една от линиите, които свързват България и Украйна и в исторически, и в съвременен план. Как виждате развитието на тези връзки?
- Нашето ползотворно сътрудничество наистина има дълбоки корени и много исторически факти доказват това. България ни е подарила на нас, украинците, и на славянските страни писмената азбука - първоначално глаголицата, а след това и кирилицата. 
В Украйна също се отбелязва широко празникът 24 май
Впрочем, за първи път той е бил празнуван още в далечната 1919 година, тогава Украйна получава своята независимост, която за съжаление, не продължава твърде дълго. Първият български посланик в Украйна е не друг, а големият български литературовед проф.Иван Шишманов, по същото време първият посланик на Украйна в Царство България е Олександър Шулгин. България е една от петте държави, с които независима Украйна установява дипломатически отношения в началото на 20 век - останалите са Франция, Германия, Австро-Унгария и Турция. 
Затова ние високо ценим и сме признателни на днешна България за подкрепата, която ни оказва за поддържане на териториалната ни цялост и интегритета на нашата страна, за нашето желание да се интегрираме в европейските структури и в Атлантическия блок, да станем пълноправни членове на Европейския съюз. За нас е изключително важна подкрепата на официално държавно ниво, а също и отношението и действията и на други институции, организации и хора, които на различни нива показват съпричастност. Като такава специално бих  отбелязал една инициатива, която е важна: 
всеки месец група украински войници идват в българския курорт Хисаря за рехабилитация и възстановяване
Инициативата е от миналата година, като в основата й са почетните консули на Украйна в Русе Пламен Бобоков и в Пловдив Димитър Георгиев. 
- Русенският почетен консул е подкрепял много проекти, насочени към сътрудничеството с Украйна, главно в сферата на културата и образованието. 
- Ролята на почетното консулство е извънредно важна за Украйна, а специално за Русенския регион мога да кажа, че г-н Пламен Бобоков е един много активен и действен човек. Неговата роля за разширяването на украинско-българските връзки е съществена в различни посоки: и в икономиката, и в културата, изкуството, дипломацията. Би ми било трудно да откроя едно-единствено нещо. Затова мога да кажа, че ние сме много признателни на нашия - и вашия! - почетен консул Пламен Бобоков, за неговата многообразна дейност. Хора като него са гаранти за успешното развитие на сътрудничеството и на национално, и на регионално равнище. 
- А в каква посока виждате това развитие?
- Широко поле за работа се отваря в сферата на културата. Тази изложба, която сега представяме в Русе, е само началото. 
Имаме планове за гостувания на различни артисти и формации 
с концерти, художествени и фотографски изложби, за фестивали, за литературни контакти и срещи между писатели и преводачи. Ето, Русе е едно знаково място, където подобни съвместни събития биха се чувствали много добре - та това е градът, където е роден нобелистът Елиас Канети. 
- На вашите срещи с кмета Пламен Стоилов и областния управител Галин Григоров вероятно са били обсъдени и други идеи за партньорство?
- Да, разбира се. Обсъдихме възможностите за съвместна работа в образованието - в Русенския университет има доста украински студенти, аз се срещнах с тях и те ми разказаха, че се чувстват много добре, доволни са и от подготовката, и от условията на живот. През октомври ще дойда отново - специално за среща в РУ, за да обсъдим по-широк обмен на студенти, а и други образователни инициативи. Но освен в културната и научната дейност ние 
много залагаме на разгръщането на двустранните връзки в икономическите сектори
Русенският регион е известен като мощен и потенциално силен икономически обект, затова ще работим в тази посока. Ние много държим да бъдат възстановени връзките между Русенския регион и Одеска област, които са регламентирани в спогодба, подписана през 2008 г. На срещите обсъдихме и възстановяване на връзките между побратимените градове, по-конкретно на Русе и Симферопол. За съжаление, поради престъпната и злодейска окупация на полуостров Крим, тези побратимски връзки са прекъснати. Убеден съм, че след като тази агресия и анексия бъде отхвърлена, ще се възобновят и контактите между Русе и Симферопол. 
- Би било наистина чудесно да се оживят тези връзки на Русе и с Одеса, и със Симферопол, особено културните контакти са не само важни, но и са вероятно най-прекият път към взаимното разбиране и оценяване на историческите допирателни между украинците и българите. 
- А има и 
много факти в тази посока, които все още не са широко известни
и е добре да ги припомняме. С България са свързани и нашият известен философ, историк, фолклорист и политик Михайло Драгоманов, и великата украинска поетеса Леся Украинка, която е племенница на Драгоманов и е живяла в България година и три месеца, владеела е отлично български език, наред с останалите още осем чужди езика. Леся е посещавала Народното събрание и има интересни записки в дневниците си с впечатления от тогавашните депутати. Дъщерята на Михайло Драгоманов Лидия, самата тя писателка, преводачка, театрален критик, общественичка, пък е съпруга на проф.Шишманов. Българо-украинско дружество съществува в София от края на 19 век и началото на 20 век. В него са членували видни писатели и учени като Михаил Арнаудов, Стилиян Чилингиров, Мара Белчева, проф.Иван Шишманов. 
- А вие самият, господин посланик, откъде знаете така добре български език? 
- От университета. Завършил съм журналистика в Киевския университет, докато следвах, имаше възможност факултативно да запишем или полски, или български език. Аз избрах български. 
Постепенно се увлякох не само от езика, но и от българската литература
И стана така, че дипломната ми работа беше с тема "Христо Ботев в украинските преводи". Петима изтъкнати украински поети са големите преводачи на пламенната поезия на Ботев, преводите са правени и през 19, и през 20 век.
- А след дипломирането къде започнахте работа? 
- Първо бях ваш колега - няколко години работех в новинарската редакция на Украинското радио. А след това записах аспирантура по българска литература. Дисертацията ми беше "Украинско-българските литературни и културни връзки от края на 19 и началото на 20 век". Толкова много интригуващи теми има и в старата българска, и в съвременната ви литература. Да вземем Черноризец Храбър, Паисий Хилендарски, богомилството, исихазмът - това са автори и философско-религиозни явления, които са характерни за България и представляват огромен интерес за изследователите. Много обичам книгата на Михаил Арнаудов "Психология на литературното творчество". 
- И след новинарството в радиото вие очевидно изцяло сте преминал на страната на литературата? 
- 14 години работих в Института за литература. В Славянския отдел бяхме трима специалисти по българската литература, петима по полска... 
Оттогава датират моите познанства с много български съвременни автори като Калин Донков, например
Канех се да интервюирам Дико Фучеджиев, но не успях. Но направих интервю с Богомил Райнов. Изследвах неговите политически романи - бях започнал да пиша монография за политическия детектив, в която включва романите на Райнов, на Фредерик Форсайт и други автори. Но не успях да завърша тази монография. 
- Заради дипломацията? 
- Когато се разпадна Съветският съюз, се оказа, че в Украйна нямаме много дипломати, които владеят езици като български, унгарски и други такива. Тогава доста хора, които знаеха сравнително по-редки езици, бяха поканени на работа във Външно министерство. Така и аз започнах работа в дирекция "Балкански страни". След това станах първи секретар в първото украинско посолство в София от най-ново време. По-"първото" е било през 20-те години на 20 век - тогава украинската емиграция в България е била много по-голяма от руската. 
- И накрая - не можем да приключим нашия разговор, без да попитам каква е ситуацията в Украйна след избора на новия президент Володимир Зеленский?
- Твърде е рано за каквито и да било коментари. Може само да се каже, че 
изборите, които се проведоха в Украйна, показаха, че сме във всяко отношение демократична страна
Изборите преминаха спокойно и цивилизовано, предаването на властта - също. Самият факт, че за последните 30 години имаме вече шести президент, недвусмислено говори за това, че украинците са европейци и техните основни ценности са европейски. Най-важното е, че нашите външни приоритети за членството в ЕС и НАТО остават непроменени и неподменени.