„Искам да благодаря на първо място на България, на хората и организациите, които помагаха. За това, че не ме изоставиха, помогнаха, възстановиха. Болницата е супер, хората, медицинските сестри, лекарите. Особена благодарност към д-р Валентинов, Това не е просто лекар, това е лекар от Бога. Това е човек, който е порядъчен, честен, който помага. Това е Човек с главна буква. Желая му здраве, на него и семейството му. Просто ми е тежко, изгубих татко, мама, жена си.“ С тези думи тръгна за родния Чернивци 42-годишният Виталий Калиниченко, който живее втори живот - и това не е ни най-малко преувеличено - след вцепеняващата катастрофа в предиобедните часове на 24 юли. Тогава около разклона за Екзарх Йосиф на пътя Русе-Бяла пътуващ към Дунав мост бус „Мерцедес Вито“ навлиза в лентата за насрещно движение и се забива в тир с русенска регистрация, чийто шофьор не успява да избегне удара, въпреки че прави всичко възможно.

Зад волана на буса е 67-годишният баща на Виталий, който получава сърдечна недостатъчност и губи контрол над автомобила. В последвалия сблъсък живота си губят тай, съпругата му, жената на Виталий и 8-годишната им дъщеричка. Бащата и другото дете - момче на 12 години, оцеляват и са откарани в Университетска болница „Канев“. Детето е сравнително леко пострадало, но мъжът е с изключително тежки травми. 

„Имаше множествени фрактури, двете му бедрени кости бяха счупени, особено едната е тежко раздробена, плюс дясна подбедрица. Едновременно с гръдна травма, в шок и с тежка кръвозагуба“ - така описа състоянието на Виталий д-р Боян Валентинов от Клиниката по ортопедия и травматология на болница „Канев“. 

„Това, което мога да кажа и съм горд да го споделя, че колегите ми, които го приеха в Спешното и които действаха веднага, действаха по най-модерните и най-съвременните световни концепции за тежки гранични пациенти с политравма. Това се нарича Damage Control Ortopedia, което означава контрол на пораженията при тежка травма. И за разлика от предишните десетилетия, когато стратегията беше бързо и моментално фиксирана на всички тежки счупвания, това водеше до много тежки усложнения, висока смъртност, в последните, да кажем, 25 години нещата световен мащаб се промениха и се наложи тази концепция, която включва бърза, минимално инвазивна временна фиксация на всички фрактури с външни фиксатори, за да може пациента да постъпи в интензивно отделение, да могат да бъдат оптимизирани всички негови жизнени функции, да се замести кръвозагубата, да бъде обезболен, да прескочи рисковия прозорец, който е до петия ден, след което вече с отложена спешност да се извърши дефинитивната стабилизация. Тука беше интересното, че близките в шока си, които бяха в началото, настояваха веднага да се тръгнат. След като го стабилизирахме с фиксаторите и искаха да го транспортират до Украйна, моята роля беше да ги разубедя и да кажа какви рискови има ранния транспорт с външни фиксатори, нестабилизирани фактури и те се съгласиха, приеха решението и мисля, че останаха и доволни“, разказа още д-р Валентинов, на когото пациентът благодари от цялото си сърце.

От името на Виталий признателност изказа и  адвокатът му Дмитрий Попсулис: „Благодарим на полицията, която е оказал всякакво съдействие, тъй като трябваше да се съобразят разследващите полицаи и пътната полиция с неговото състояние. Също така голяма благодарност на всичката украинска тука диаспора, които се включиха в социалните мрежи, за кръводаряване на червения кръст също помогнаха на благотворителни организации, които помогнаха на семейството му да се настани. На собствените на хотелите, които направиха отстъпки, където те нощуваха, за да може да окажат всякакво съдействие. Като цяло, хората бяха изключително отзивчиви, отворени. Благодарността е не само към хората лично, но и към цялата държава и обществото“.

Вчера Виталий потегли с линейка за своя град Чернивци в Югозападна Украйна - малко над два пъти по-голям от Русе, център на едноименната административна област и на историческата област Буковина. Там вече е 12-годишният му син. Двамата - мъжът и момчето, ще трябва да събират парченце по парченце оцелялата частица от досегашния си живот, за да изградят общо бъдеще.

„Доктор Валентинов, спасителю мой!“, каза Виталий на сбогуване.

„Лек път!“, пожела му лекарят и каза, че ще поднови тренировките си по футбол, защото двамата са си обещали да играят мач.