Диана Петкова е една от най-известните русенски фризьори и единствената българка, завършила Санктпетербургската академия за имиджмейкъри. Има две шампионски титли по фризьорство през 2000 и 2001 г., национално признание като най-добър колорист на България през 2010 г., успешни участия в Париж на световния конкурс „Mondial coaffur beaute“ и на световните награди на „Вела“. Като имиджмейкър Диана Петкова прави професионален цветоанализ и анализ на личния стил, подпомага изграждането на личния гардероб на своите клиенти, като ги консултира при пазаруването на дрехи и аксесоари. Тя с удоволствие споделя своя опит с читателите на „Утро“ и дава практични съвети как да изглеждат модерни, да се чувстват комфортно и това да не им струва цяло състояние. За лични консултации с нея можете да се запишете на следните телефони: Салон „Коса и стил“ в комплекс „Евас“ 082 823392 - фризьорство, 082 828551 - козметика, салон „Имидж студио“ на ул. „Константин Величков“ 21 - 082 523392.

Сезонът на баловете е открит. Дефилетата пред хотелите и ресторантите на града ни стартираха. От мен, като стилист-имиджмейкър, се очаква да дам своите професионални съвети и напътствия към тазгодишните принцове и принцеси. Дори многократно ми се налага да отговарям на "интересния" въпрос за трендовете в абитуриентската мода. Ще ми се обаче да споделя своите преживявания като родител на абитуриент, макар и преди 10 години, и да поразсъждавам на тема "Що е то абитуриентски бал и има ли той почва у нас?"
Разчитам на чувството ви за хумор
Ще вкарам и малко самоирония, за да споделя за бала на нашия първороден син. Тогава /точно преди 10 години/, както и сега, предстояха избори. Аз, като човек с широки възгледи и толерантност към политиците, се грижех за косите на две небезизвестни дами в тогавашните партии, чиито имена ще пропусна да спомена. Оформяйки предизборната визия на лидерката на първата партия, аз по човешки споделих, че на "мама и тати гордостта" днес има бал. Последва ответна интимност от клиентката за нейния син с подробности за по-нататъшното обучение в елитен университет в Европа. Аз обаче "контрирах" със съответния такъв, където ще трупа знания и житейски опит моето чедо. Последваха любезни реплики за успех и просперитет на децата - "цвета на нацията".
Доволна, с усмивка, се разделяме с дамата по живо, по здраво. Тя на предизборна среща с електората, аз поемам към слънчевата тераса на салона за глътка кафе и свеж въздух. Точна като швейцарски часовник,
часа си за фризьор заковава партиен функционер номер 2
Дамата, известна със своята педантичност, безупречно подготвена  по всички въпроси /все пак ще агитира суверена да гласува за нея/, знаеше точно какво иска. И понеже имаше час и за маникюр, поиска сама да си отстрани лака, докато й правя прическа, за да спести време. Духам аз със сешоара и въпреки включения климатик усещам струйки пот да се стичат по гърба ми. Бързам - в 16 ч съм поканила родата, а в 16.30 останалото "кралско войнство". Жега, а и тази миризма на ацетон, примесена с тежкия ориенталски парфюм на клиентката, правят задачата ми да свърша навреме мисия невъзможна. Мисля си: "Добре, че си взех роклята и обувките на работа, само дано имам време малко да се гримирам!". Споменах ли за юлската жега през май?!
Мисля, духам, усмихвам се дружелюбно... до момента, в които
в салона влиза огромен букет от рози
Иззад него се подава младо момче около 1.60 м, изпотено от жегата и от бързането да ми връчи червената китка от дамата политик номер 1. Аз, естествено, не очаквах, но букетът беше толкова красив, че не можах да скрия възторга си. Оставям сешоара и тръгвам да търся подходящ съд за цветята. Връщайки се на работното място, с ужас улавям охладнялото изражение на ВИП клиентка номер 2. А как иначе? Та аз съм пропуснала да спомена за моя празник днес и тя се е почувствала неподготвена... Опитвам се да замажа положението със скромна кутия бонбони за "здравето и успешното следване  на детето", но дамата не се поддава на моите опити да стопя леда и лицето й остава все тъй каменно безизразно.
Довършвам прическата, изчаквам я да си избере подходящия лак при колежката и бързо се шмугвам в стаята на персонала.
Светкавично преобличане и мълниеносно гримиране
През това време, посмекчила вече израза, може би от радостта от червените си нокти, партийният лидер стои на рецепцията и се разплаща. След това вади крупна купюра, с отмерен жест ми я подава и промърморва, че съжалява, че не е подготвена подобаващо. За секунди се чудя как да реагирам, но решавам да приема, без да противореча. Да се разделим поне с лека усмивка и с облекчение, че сме уредили конфузната ситуация, предизвикана от бала на сина ми,  който се е паднал в такова неподходящо време - точно преди изборите...
Всички ВИП-ове вече са по митингите, а аз бързам към ресторанта-градина. И добре, че работя в центъра на Русе, та всичко ми е наблизо - и дома, и ресторантите, и стълбището пред съда, където ще се събират "децата". Бързам, ама минава 16.30 ч и
добре, че съпругът ми и бабите са на линия
Има кой да посрещне гостите, да ги настани, да ги представи едни на други... Аз пристигам с поредната гостенка, която чинно ми се извинява за закъснението, поднасяйки ми пак букет от червени рози, макар и значително по-семпъл от този, които зае половината от фоайето на салона ми.
Снимки на детето с всички гости. Ние с баща му набързо заставаме да ни щракнат и той тръгва - беше обещал на своя съученичка, чийто баща наскоро беше починал, да отиде да я вземе от "нейния ресторант". Тръгна пеша, в юлската жега през май. Отказа возило - всичко било наблизо в нашия град. Пък и на момичето не му било до излишна показност, то дори на бал не му се ходело. Пеша щели да стигнат до "стъбището на съда". И когато всички вкупом отидохме да ги изпратим, едва ги открихме в тълпата. Хора, крясъци и свирки. Нашите деца стояха с видима досада на 30-градусовия пек, без свирки. Не крещяха, само от време на време се опитваха да си кажат нещо и явно накрая се отказаха.
Ние си тръгнахме -
нямаше нищо празнично или красиво в тази крещяща и свистяща маса от цветове, парфюми, клаксони
на скъпи коли, церемониално паркиращи наблизо...
Не знам колко са го чакали този момент децата ни, но със сигурност не му се наслаждаваха. Ние, родители и близки, толкова се бяхме вторачили в дребните детайли по подготовката на бала, че не усетихме кога свърши всичко. Гостите се разотидоха, уредихме сметката и... се прибрахме. Не след дълго се прибра и абитуриентът, за да се преоблече за дискотеката. Беше в кондиция, дори подхвърли, че не било толкова лошо в ресторанта,  нямало сбивания или повръщане в тоалетните /за тези обичайни неща го бях подготвила предварително/. Замина на дискотеката, а след това разбрахме, че съученици зазидали входа на гимназията. Той твърдеше, че не е знаел, преди да отиде сутринта да пее пред училището.
Така, неусетно за нас, покрай предизборната суматоха, клаксоните на колите и пищенето на свирките премина дългоочакваният абитуриентски бал. Останаха няколко снимки, на които виждам набързо скалъпения си  грим с доста избелен тен на лицето. Съпругът ми лъщи от жегата и притеснение дали всичко по мероприятието ще протече гладко. Синът ни, като артист, се опитва да влезе в ролята, отредена му от повода и костюма, а всъщност погледа му е празен и плах. И не виждам радост в ничии очи...
Виж, снимката от дипломирането му - това е съвсем, ама съвсем друг филм. Почти холивудски, а може би неделна германска сапунка за щастливи хора от екзотични круизи по красиви дестинации.
Главният герой - като потомък на аристократичен род, е млад, успял, нахъсано събуден
Очите му греят, лицето е ведро, а родителите гордо са застанали... зад него. Да, той вече е с едни гърди пред тях. Изпълнен е с желание да покори света, да открие себе си, да бъде полезен на хората...
Нещо такова чета от снимките. А животът ще потвърди или ще опровергае моите твърдения. Хубавото е, че това наистина се случва. Четири години обучение в 4-тия по рейтинг университет в Европа, 6 години усърдна работа и вече поданик на Нейно величество. Смяна на курса - от корпоративна в духовна посока, после пак донякъде корпоративна, а после осъзнато духовна. Но винаги успешен, удовлетворен и търсещ. Търсещ здравия дух в здравото тяло със здравите мисли. Хубавото е, че това се случва, жалко е,че не е в България.