Трагичната гибел на русенския алпинист Иван Томов, загинал на слизане след успешното изкачване на четвъртия в света връх Лхотце, отекна особено силно в туристическите среди. Сред преживяващите загубата е и председателят на русенското Туристическо дружество „Приста“ Сашо Попов. Макар и в обяснимо недобро емоционално състояние той се съгласи да говори пред „Утро“. 
„С Иван се познавах много добре. Винаги, когато се прибираше в Русе - дали от Англия, или от някакво пътешествие, се обаждаше. Сядахме в едно барче на кафе с още няколко приятели и си говорехме дълго по нашите теми. За последно се видяхме преди два-три месеца. Бях наясно, че ще атакува Лхотце. Той беше изграден и силен алпинист, вярваше, а ние вярвахме, че щурмът му ще е успешен. И го направи, ако се изключи кошмарната развръзка“, каза Попов.
Според него причините за черния финал са две - недобра аклиматизация или здравословни проблеми.
„Считам, че се е аклиматизирал добре. Самият Иван обаче съобщи в първите дни на май за настинка и кашлица. Не знам доколко пълноценно е бил възстановен. Навярно не е бил и това му е изиграло лоша шега. От това, което четох и се интересувах, става ясно, че финалният рейд към Лхотце е започнал по график. Слизането обратно обаче до базовия лагер се е забавило доста. Знае се вече, за проблема с мозъчния оток. Това е състояние на мозъка, което се развива с главоломна скорост в рамките на едва няколко часа. Налягането в черепа се увеличава неимоверно и... Много, много съжалявам за случилото се!“, каза с искрена тъга Попов.
По молба на „Утро“ той коментира и появилия се във Фейсбук призив на Н. Недков да се събират пари за  транспортирането на Томов до България. 
„Научавам от вас за такава акция. Вижте, тази история е, меко казано, странна. Неписано, но традиционно правило е загиналите алпинисти-хималайци да останат завинаги в планината. „Дайте да дадем“ е ненавременен повик. Иначе звучи християнолюбиво и човешки. Иван, за жалост, ще остане завинаги в Хималаите. Съжалявам да го кажа, но такава е традицията. Вероятно ще бъде погребан в някой скален процеп така, както се прави и в други подобни случаи. Освен това няма как да се организира спускане на тялото от височина в порядъка на 7800 метра“, обясни председателят на „Приста“.
Той изрази дълбоките си съболезнования на близките и приятелите на Иван.
„Ние не можем да направим много, но имаме скромна идея да почетем паметта му. Той не беше особено религиозен, но ще отслужим служба по християнския канон. Ще засадим и една фиданка бял дъб. Ще я наречем Дървото на Иван. Там ще се събираме и ще си спомняме за Иван“, разказа Попов.
А какъв е личният му спомен за загиналия алпинист?
„Много са, нали ви казах, че се виждахме всеки път, когато се завръщаше в Русе. Преди години останах без фотоапарат. Щом разбра, извади своя и ми го подари. Беше апарат, използван при първите му изкачвания по големи върхове. Този е моят малък, но вечен материален спомен от Иван. Другото са многото ни разговори, в които разказваше за своите алпинистки намерения. Уви, времето не му стигна, за да ги изпълни. Все си мисля, че той си даваше сметка накъде тръгва и какво би могло да му се случи. Събра се завинаги с Боян Петров, който също знаеше, че може и да не се върне жив“, завърши Попов.