Шокиращата новина за смъртта на русенския алпинист Иван Томов долетя в ранните следобедни часове вчера. Ден по-рано той стана третият българин, изкачил четвъртия в света връх Лхотце. Бе едва вторият наш сънародник, който стъпи на 8516 метра без кислороден апарат. Предишните осемхилядници, които покори, бяха Манаслу /8156 метра/ и Броуд Пик /8047/. 
По-рано направи два неуспешни опита да превземе Нанга Парбат. В първия случай лагерът бе нападнат от терористи, които избиха 10 алпинисти. При втория щурм имаше много сериозни здравословни проблеми и трябваше да се откаже. Тогава той преболедува тежко, но успя да се възстанови и отново потегли към най-високите върхове на планетата.
Може би въпросните проблеми са се обадили отново, защото първото лаконично съобщение вчера гласеше, че е имал затруднения в дишането, придружени с кашлица. Както писа "Утро",
Иван изкачи Лхотце с рускинята Настя Рунова
Според съобщение на фирмата, която организира експедицията - "Чатур Трекс Експедишън", двамата се забавили по обратния път. Вечерта били в лагер 4. Фирмата изпратила шерп от лагер 3, за да ги посрещне. Русенецът дишал трудно. Дали му кислород и му поставили дексаметазон. Прекарал вечерта в лагер 4. Чувствал се сравнително добре, пише специализираният сайт за алпинизъм Summitsweb.com. Нощта минала, но сутринта Иван получил мозъчен оток и издъхнал на слизане малко под лагер 4.  
По ирония на съдбата негов спътник в прехода до Броуд Пик бе Боян Петров. И какво дяволско съвпадение - Боян се загуби безвъзвратно в Хималаите при атаката на Шиша Пангма също през май миналата година! С Петров победиха по-рано и два седемхилядника в Памир. Може би затова Иван казваше: "Боян ме научи да се боря още по-нагоре".
Почиташе своя загинал другар като бог
Когато "Утро" разговаря с Иван за първи път преди години, той каза: "Мечтата ми е да изкача всички осемхилядници".
Заради тази мечта се бе преместил да живее и работи в Англия. Обясняваше свенливо, че се нуждае от пари, за да финансира участията си в международни експедиции. 
Беше отличник, а още тогава бе достатъчно запален по алпинизма, казаха вчера пред "Утро" шокирани от неочакваната новина за случилото се под Лхотце негови съученици от Европейското училище. Необяснима страст за момче, родено до реката и без близка планина!
Този пламък го нареди до асовете на алпинизма. Не всеки може да се осмели да атакува върхове, подвластни само на най-големите майстори, на най-силните характери. А Иван имаше силен характер.
Не говореше много, а когато го правеше, изглеждаше даже свит и притеснен
Говореше тихичко, създаваше впечатление за човек, който би сторил път и на мравката.  
Преди няколко години се държа трогателно скромно на среща по покана на кмета Пламен Стоилов! Тогава Стоилов му подари голямо знаме със символа на Русе и му пожела да разнася славата на града ни при щурма на най-големите върхове.  
Последнота съобщение на личната му страница във Фейсбук гласеше, че багажът и палатката му били отнесени от ураганен вятър. И за да не обърне гръб на Лхотце, се сдобил с екипировка под наем. Признал, че страда от кашлица, но щял да се оправи и нямало да подмине щурма на върха.  
Повечето от нас никога няма да разберат откъде идва този вечно жив стремеж на алпинистите да рискуват, да ходят по ръба на бръснача, да крачат нагоре и нагоре сред зъбери, чукари и ледници, към небето, към звездите! Адреналин? Или непресъхваща жажда на човека да провери себе си докрай в битката с природата.
Отговорът на този въпрос знаят само те. Знае го и Иван
При първите си дни под Лхотце снима и публикува във фейсбук паметни плочи на загинали под върха алпинисти - казахстанци, англичани, мъже и жени от всякакви националности. Дали е подозирал или е предчувствал, че само броени дни по-късно ще бъде част от тази черна братска могила!  
А още по-рано бе написал при една от поредните си планински крачки, изпълнени с неизвестност и проблеми: "Спасен! Господ не ме остави и не ме забрави!"
Този път Господ не бе до него. Но пък в никакъв случай няма да бъде забравен. Историята винаги ще помни, че Иван Томов бе русенец, стъпил на 3 опасни осемхилядника. Гросмайсторско постижение в алпинизма, завършило толкова печално и несправедливо!
 Втори алпинист от Русе като Иван Томов едва ли ще има някога
Може би не е редно да го правим в дни на скръб и точно сега, но в Русе има толкова безобразно кръстени улици. Улица "Иван Томов" би била вечен спомен за прекършения рано млад живот на човек, дръзнал да върви към звездите по възможно най-трудните пътища. Иван, който на 2 май стана само на 35 години, заслужава такава памет.
"Утро" изразява най-дълбоките си съболезнования на семейството му и неговите близки.