За човек, прекарал десетилетия в шумен и претоварен турски град, Русе може да изглежда като съвсем друг свят. По-малко задръствания, по-малко шум, по-спокоен ритъм и Дунав вместо безкрайния градски поток. А когато към това се добавят близостта до Турция и фактът, че България е част от Европейския съюз, картината става още по-привлекателна за някои турски пенсионери.
Именно Русе и Пловдив са посочени сред българските градове, в които вече са се установили турски граждани, в публикация на турското издание „Търкиш пост“, цитирана от БТА. Според материала България постепенно се превръща във все по-привлекателна дестинация за турски пенсионери, които търсят по-спокоен начин на живот, сравнително по-ниски разходи и възможност да живеят в държава от ЕС.
За Русе това е любопитна тенденция. Градът отдавна има естествена връзка с Турция - заради транспортните връзки и историческите отношения между двата бряга на Балканите. Сега към тези традиционни връзки се добавя и още един мотив: Русе може да бъде място, в което човек да прекара по-тихо пенсионните си години.

От истанбулския трафик към русенските улици

Един от факторите, посочени в турската публикация, е разликата в ежедневния ритъм.
За човек, живял в мегаполис като Истанбул, Русе е малък град. Тук разстоянията са кратки, задръстванията са несравнимо по-малки, а ежедневието не изисква часове, прекарани в трафик. Именно това усещане за по-малко напрежение е сред предимствата, които турските граждани, установили се в България, посочват.
Според публикацията някои от тях обръщат внимание и на по-спокойното движение по улиците и по-доброто спазване на правилата за движение.
Това може да изглежда като дребен детайл, но за хора, които избират къде да прекарат следващите десетилетия от живота си, ежедневният комфорт често тежи повече от туристическите атракции.
Русе има и още едно предимство - Дунав. Реката, която за русенци е част от градския пейзаж, за човек, дошъл отвън, може да се превърне в един от символите на новия живот: разходка по кея, паркът, центърът на града и усещането, че всичко е сравнително близо.

Не само защото е евтино

Икономическата сметка също има значение.
България е привлекателна за турските пенсионери заради сравнително ниските разходи за живот в сравнение с редица европейски държави. Но самата публикация на „Търкиш пост“ поставя важна уговорка - решението за преместване не бива да се основава единствено на представата, че „в България е евтино“. А тя и не е съвсем точна.
Цените на жилищата се повишават, както и разходите за някои основни стоки. Към сметката трябва да се прибавят здравеопазването, транспортът и останалите разходи, свързани с ежедневието.
Тоест привлекателността на България не се изчерпва с цената на хляба или на апартамента.
За част от пенсионерите комбинацията е по-важна: приход от турска пенсия плюс по-спокоен градски живот в страна от ЕС.

Русе като врата към България и Европа

Близостта до Турция е другото голямо предимство.
Русе не е на Черноморието и не е курорт. Но именно това може да бъде плюс за хора, които не търсят туристически живот, а нормално ежедневие. Градът е достатъчно голям, за да предлага магазини, медицински услуги, културен живот и административни услуги, но достатъчно компактен, за да не създава усещането за мегаполис.
За турски пенсионер, който иска да остане сравнително близо до родината си, Русе предлага и още една особеност - той е част от трансграничен район. Дунавът разделя България и Румъния, но мостът ги свързва, а принадлежността на България към ЕС поставя града в различна европейска среда.
Именно членството в ЕС е сред основните мотиви, посочени в турския материал.

„Ами ако не ни приемат?“

Интересен детайл в публикацията са първоначалните опасения на някои от турските граждани.
Част от тях са имали притеснения за сигурността и отношението на местните жители. След установяването си в България тези страхове в голяма степен са отпаднали, посочва „Търкиш пост“.
Това е важна част от историята, защото преместването в друга държава на пенсионна възраст е много повече от финансова операция. Човек трябва да намери квартал, магазин, лекар, познати лица и усещането, че принадлежи към мястото, в което живее.
И тук на помощ идват вече установените турски общности.

Първо питат във Фейсбук, после търсят жилище

Според турското издание социалните мрежи са се превърнали в своеобразна инфраструктура за новодошлите.
В групи и онлайн общности турските граждани обменят информация за жилища, административни процедури, покупка на автомобили и ежедневния живот в България.
Така човек, който доскоро е бил само турист или посетител, може да получи от друг турски гражданин практически съвети - къде да търси жилище, какви документи са необходими, към кого да се обърне и какво да очаква от живота в България.
За Русе подобни общности могат да се окажат особено важни, защото градът вече е познат на много хора от съседна Турция и заради географската си близост.

Пенсията като билет за нов живот

Друг важен елемент е възможността чуждестранни пенсионери при определени условия да кандидатстват за **виза тип D и последващо разрешение за пребиваване в България**, когато разполагат с редовен пенсионен доход и изпълняват изискванията на българското законодателство.
Така преместването не е просто продължителна почивка. То може да се превърне в реално установяване.
И тук Русе има особен шанс.
Градът не трябва да се състезава с морските курорти по плажове или с Истанбул по мащаб. Неговото предимство е точно обратното - по-малкият мащаб.
За човек, който след десетилетия работа вече не търси кариера, а спокойствие, това може да се окаже много по-ценно.

Новите русенци?

Турските пенсионери, които избират България, не са непременно част от някаква „миграция към евтина държава“, подчертава „Търкиш пост“. Зад решението стои и стремежът към по-добро качество на живот.
Това прави Русе особено интересен в тази история.
Защото ако някой ден по русенските улици започнат да се забелязват повече турски пенсионери, причината няма да бъде само в цените. Ще бъде и в усещането, че градът предлага нещо, което в големите турски градове става все по-трудно за намиране - време, тишина и по-бавен ритъм на живот.
А може би точно това се оказва новият лукс за хората, които вече са изработили своята пенсия.
Не апартаментът да е евтин. Не кафето да струва по-малко.
А сутринта да бъде тиха.