Здравейте! Имам проблем, с който не мога да се справя при възпитанието на сина ми, който е на 3 години. Станаха вече седем месеца, откакто учим детето към самостоятелно ходене до тоалетна, но досега не сме постигнали реални резултати. Преди около 2 месеца детето свикна да ходи самостоятелно до тоалетна, но поради пътувания извън града навиците му се нарушиха и този период беше много кратък - само около 2 седмици. Детето няма физически проблем, а поради някаква причина не желае да направи това, което ние бихме искали. Нещата в момента се усложняват при тръгване за детска градина. Детето е много неспокойно, не желае да ходи на градина. Очаквам отговор от Вас какво можем да направим и по какъв начин, дали се налага да предприемем конкретна психологическа помощ за нашия случай. С поздрави, Роси, 30 г.

Здравей, Роси! Представям си затруднението, което изпитваш. Обръщам се на „ти“, защото тази тема засяга всеки човек и така по-лесно бихме споделяли по нея. Напрежението ти вероятно се поддържа във висока степен и заради това, че детето посещава детска градина, полагате усилия вкъщи, а резултатът не идва, особено ако сте получили препоръка от педагозите да опитвате вкъщи и да приучите детето.
От писмото не разбираме
дали детето има и други бариери
дали проблемно е само ходенето по голяма нужда, ползва ли гърнето и само тоалетната за него е проблем, или още прибягвате до памперси.
Някои от четящите тук може да се подсмихват на настоящата тема, ако като малки са се справили лесно и майките им не са се безпокоили, не помнят, а може да си спомнят своя опит или на децата си, усвояването на който е станало със сълзи. Детството изобщо не е изпълнено само с безгрижие и безкрайни игри. То е труден процес и за самото дете, съпътстван често от рев и периоди на дълги уговорки с мама и татко до появата на необходимо в живота ново умение.
В началото споделяш: „Имам проблем, с който не мога да се справя при възпитанието на сина ми, който е на 3 години“.
Научаването на ходенето до тоалетна е пряко свързано с
трудността да се възпитава през ранната възраст
Спомни си, Роси, детето си от година до година и половина. Зоната на ануса става чувствителна по отношение на психичните процеси - вниманието на детето се насочва към всичко, което се случва в тази област, от което постепенно може да овладее дефекацията - да я контролира като задържане и отпускане във физически план. Но за да стане възможна самостоятелно - волево да удържа до стигането до гърнето или тоалетната и после да отпуска, трябва да е формирана и психическата готовност, основа за която са разнообразни, чувствителни спрямо контакта с майката и другите членове на семейството, взаимни отражения, влияещи на общото развитие. В този период възрастните смятат, че детето е достатъчно голямо, за да се научи да се пази чисто, да се подчинява както всички на
първото социално изискване към него
То забелязва тяхната настойчивост, разбира, че това е важно. Може да го обхване желание да достави удовлетворение на своите родители, да ги зарадва (различава реакцията им похвала) и това да стане негов мотив за овладяване на дефекацията. Но не може да изпълни тяхното желание, преди да бъдат на лице двете условия, които не зависят от него - преди да е пораснало достатъчно, за да укрепнат мускулите на ануса и преди да е станал възможен процесът изтласкване – изключване от съзнанието, забравяне на влечение, което поражда стрес или конфликт.
Някои родители, без да искат, сами създават
проблеми чрез прекалено силен натиск спрямо детето
включително със заплахи и физическо насилие, и това задържа овладяването. Считат, че то проявява инат, налагат наказания и още повече се влошава положението и се затвърждава проблемът. За детето в този етап привличането на вниманието (равносилно на любов) е много важно и при такива отношения разбира, че може да използва задържането и после освобождаването ненавреме и не на подходящо място, за да предизвика емоции у родителите си и да спечели внимание. Това може да се превърне и в акт на отмъщение. Но когато постигне дефекацията, нараства самочувствието му – хвалят го, че е пораснало, придобива увереност, че може да овладее сложни функции на тялото си и това постижение става
важно условие за изграждане на Аза
Да си представим детето през втората година вече ходещо и говорещо (но от писмото, Роси, не знаем дали твоето говори). Тези функции са условие за развитие на самостоятелност. Като резултат то овладява своето тяло - ходи, после тича, подскача, изкачва стълби, качва се на различни места, мести, отваря. Това се повтаря многократно и така нараства самостоятелността за възникване на Аза. Започва да усвоява символи, главно думите, появява се подражанието. Изплуват две тенденции, всяка с шанс да се наложи над другата в психическата структура - съмнения в себе си и преживяване на срам (определя по-нататък срамежливостта като качество) или пък преживяване на увереност в себе си и самостоятелност (с автономия като перспектива във взаимодействието със света). Срамът възниква с усвояването на дефекацията -
първото социално изискване да се пази чисто
От прекалена или неправилна настойчивост от възрастните обаче той може да се преобразува в качеството срамежливост, а прекаленото ограничаване на действията със забрани може да формира неувереност в себе си. При добра домашна организация, при която подходящите за възрастта интересуващи предмети са достъпни с възможност да борави с тях, да опознава качествата и свойствата им, детето постига самостоятелност и увереност в себе си. Най-важно за това е управлението на собственото тяло – телесните функции и движения. В края на периода мозъкът свързва целия наличен опит в управлението и познанието за себе си и се ражда Азът - ядрото на личността. В този процес разбирането на социалното табу - дефекацията, и подчиняването на него е важно за социализацията на детето и за нарастването на неговата увереност в собствените му сили и възможности. Ако Кризата на третата година не приключи с такива постижения, резултатът ще е срамежливост и съмнения в себе си. Ако на детето се обръща внимание само при погрешни постъпки, това го предизвиква да ги повтаря. Затова
вниманието трябва да е към поведението, което родителите искат да затвърдят
а неприемливите постъпки да се отминават с безразличие, ако не са опасни за живота или здравето на детето. (Още пояснения за раждането на личността и за родителски трудности вижте в други консултации в сайта на вестника от месеците юли, август и октомври 2018 г. и март 2019 г.) От психологическа гледна точка преди възникването на личността не можем да говорим за възпитание в истинския смисъл на думата. Неправилният изход от кризата може да повлияе на развитието в следващия период или да се отрази проблемно и нататък, при някои включително до края на живота.
Казваш: „Нещата в момента се усложняват с тръгването на детска градина. Детето е много неспокойно, не желае да ходи на градина“. Ако детето показва задържане на умение, достъпно за възрастта, стимулирането трябва да е системно и активно на двете места - „единно изискване“, както казват учителите. Така то добива
представа, че всички големи в живота му са „на една вълна“
няма разнобой в изискванията и опция за отклонение на нито едното от двете места. От това следва всеки по отделно от тези големи да не показва колебание и готовност за отстъпление и ако такова се наложи (за да не се изтощава детето), това да не става като неумела реакция, а да бъде съпроводено с думи - „Добре, ти си помисли, че не можеш и ти домъчня, но аз знам, че можеш и като опиташ пак, ще видиш, че е лесно“. Ако се справи вкъщи, този опит ще му послужи и на друго място - „Хайде както вкъщи, така и на градината и учителките да те похвалят, че вече можеш сам!“. Тогава симулирането в детската градина е улеснено и с малко асистенция и окуражаване и с похвали при всяка проявена, макар и плаха, активност от детето, се достига резултат.
За всички е по-добре детето да се приучи преди постъпване в детската градина
да е овладяло това умение и да дава сигнал за нуждата и след нея, за да му се окаже съдействие. Така педагозите ще разполагат с повече възможност и време за всички нужди на децата в групата и за възпитателно-образователната работа, вие като родители със съпруга ти бихте били по-спокойни, че детето се справя и че ще изпитва по-малко стрес, самото дете би имало повече самочувствие, което му трябва за неговите адаптивност и възприемчивост на други нови неща в градината.
„Станаха вече седем месеца, откакто учим детето към самостоятелно ходене до тоалетна, но досега не сме постигнали реално резултати“. Постигнали сте, Роси, но не са трайни. Преди 2 месеца детето тъкмо се е научило, 2 седмици сте имали резултати, след което сте предприели пътуване и от месец и половина проблемът е отново налице. При това пътуване не е трябвало да спирате опитите, надявайки се, че вкъщи всичко ще се възстанови. Случва се, ако детето е с баби и дядовци, те да решат да не го тормозят, да облекчат режима с допускане по стария начин. Затова е добре младите да убедят своите родители, че
всяко отстъпление e връщане назад
формирането на важно за развитието умение се затяга и не може лесно да се превърне в навик. Ако възрастните отдадат внимание детето да се адаптира и на друго място по отношение на новото си умение, това ще улесни пренасянето на опита и в детската градина - „Както го правиш вкъщи и вече на село го направи сам, така ще можеш и в градината“.
Питаш, Роси, дали се налага конкретна психологическа помощ за вашия случай. В родителското консултиране развитието на детето дотук се ревизира и с помощта на психолога се стига до изводи за препятствия и за начините за преодоляването им. Детето ти няма физически проблем и е имало психическа готовност, щом е проявило постижение за 2 седмици. Малкото време за повторение на новото умение не би могло да го превърне в навик за самостоятелно изпълнение. Ето как при смяна на място и обстановка
възрастните за тяхна леснина връщат опита на стартовата линия
Консултирането би ти помогнало да се срещнеш с твоите колебания и склонност за отстъпления, които, ако за друго не ти влияят съществено негативно, във връзката с детето може да доведат до невротизирането му - то да е напрегнато дали мама ще настоява пак да положи усилие и ще бъде поздравено, или ще бди дали тя пак ще отложи усилието му за утре... Непоследователните изисквания и стимули водят до излишни съпротиви при усвояването на полезни умения от детето. Така от началото на процеса на формирането на личността може да се оформи тенденция за проблеми във възпитанието в бъдеще.