Какво е да си учител?
Мнозина биха казали: "Професия като всяка друга".
Не, не е така! Повярвайте ми, мили хора, зная го, за мой късмет, от личен опит. Вече над 35 години всеки ден се убеждавам в това. Все още пристъпвам прага на училището с такова любопитство и нетърпение да видя какво ми носи новият ден с любимите деца, че само чувайки шума и гласовете им, сърцето ми се изпълва с радост и очакване.
Прекрасно априлско утро. Днес освен следобедните часове с моите третокласници ще имам няколко часа с първолаците. А ние се познаваме. Есента пак бяхме един ден заедно. Не са ме забравили. О, толкова много са пораснали! В надпревара ми четат любими стихове от читанката. Повечето са избрали "Аз съм българче". Веднага ми хрумва: "А искате ли заедно да го кажем"? И детските гласчета заедно с моя зазвучават в хор. Прекрасно е! Очите ми се пълнят със сълзи. Искам този миг да не свършва.
Няма нещо по-прекрасно от това да изричаш прекрасни думи, да пееш прекрасни песни и децата да те следват, да виждаш пламъчетата в очите им. Чувствам се като ония първи учители през Възраждането. Горда съм,че съм тяхна последователка. Прекрасно е! Внезапно ме връхлита въпрос: "А как ще живееш един ден без това?"...
Прогонвам го веднага. Все още имам време, макар че повечето е минало. Важно е какво ще правим днес, а имаме толкова интересни задачи.
Децата са нетърпеливи да ми покажат колко много знаят. В междучасието вратата се отваря и нахлува цяла  делегация от моя клас. "Госпожо, защо сте тук?" Какво, ревност ли усещам? Става ми приятно. Спокойно,след малко съм при вас... И денят се завърта. Уж всичко върви по програма, повтаряща се всяка седмица, а всичко, което се случва, е неповторимо, уникално и най-важното: незабравимо за мен.
Питали са ме: "Не омръзва ли да повтаряш едно и също толкова години?" Не, не омръзва! Никога не е едно и също. Децата са различни. След време ги срещам вече пораснали. Винаги се сещам за имената им. Дори помня какви трудности сме преодолявали заедно. А те... помнят моята обич, моята усмивка, а аз дори не съм забелязала как съм им раздала сърцето си. Те са били и все още са част от живота ми, въпреки че вече нямат нужда да им държа ръката. 
Преди няколко дни вървя по улицата и чувам зад гърба си: "Това е моята госпожа от първи клас. Да видим дали ще ме познае?" Обръщам се. Млада жена ми се усмихва и ме запознава със седемгодишната си дъщеря. Ще я записва на училище и ме пита дали може да ми се падне да я уча. Разбира се, познах я, а в ръката си усещам крехката ръчичка на дъщеря й.
Ще се съгласите с мен - професията на учителя е уникална, несравнима, благословена.
А знаете ли, макар че беше доста отдавна, аз все още помня мига, когато я избрах. Бях в началните класове и на децата от детската градина показвах буквите, учех ги да четат и... открих магията да бъдеш учител - да откриваш света за другите. Започнах да мечтая да стана като моята незабравима първа учителка. Незабравима, защото често в ежедневието си се сещам за нея, а и за други свои прекрасни учители.
Питам се с какво са останали в съзнанието ми, с какво са спечелили сърцето ми? Сьс сигурност не само със знанията, които са ми предали. Тях човек може да получи и по други пътища. Те са ме докоснали най-вече с това, че са били личности. А това е най-важното за един учител. Това е нещо, което и най-съвършената технология на преподаване не би могла да даде на децата.
Аз сбъднах мечтата си. Станах учител. И имам всичко! Прибирайки се вкъщи след някой празник, с огромните букети цветя, заредена от усмивките на децата, аз се чувствам толкова щастлива, че понякога се шегувам: "Ето, това са моите "Оскари", ето това моята "слава", това е моят "успех". И пак се чувствам благословена. Мисля си, дори да съм останала в сърцето само на един мой ученик, както е останала в сърцето ми моята учителка, пак си е струвало всичко.
И ето, нов прекрасен ден. Пресичам училищния двор, а срещу мен се втурва дете, стиснало в ръката си стръкче цвете, нетърпеливо да ми го подаде и да ми се усмихне.
Здравей, мило дете! Обичам те!
Маргарита Георгиева Петрова,
старши учител ЦДО-начален етап,
ОУ"Васил Априлов"