След Лазаровден и Цветница от днес започва Страстната седмица за православните християни. Църквата я нарича Страстна, защото тя е посветена на възпоменанията за последните дни от земния живот на Исус Христос - Неговите страдания, кръстна смърт и погребение.
На старобългарски думата „страст“ означава страдание. Ето защо шестте дни преди Великден се наричат още дни на страданието. Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, която е Великден, всеки от дните от понеделник до събота е наречен велик. 
В народната представа природата се възражда за нов живот. Това своеобразно възкръсване се преплита с християнството. С тази седмица приключва най-строгият пост - великденският, като Велика събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното. 
Смята се, че по време на Страстната седмица душите на нашите близки се ориентират по пламъка на свещите, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена. През всеки от дните на Великата седмица в църквата се извършва четене на Евангелието и се разказва за различни личности, събития, притчи. 
Първите три дни - Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда, са отредени за разтребване вкъщи, което има и символично пречистващ характер.
Велики понеделник
Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонва търговците, защото храмът е дом за молитва, а не пазар. В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си в Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието.
Велики понеделник е последният разрешен от църквата ден за пътуване.
Велики вторник
Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за 10-те мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър, не ако има само една добродетел, а много такива.
Велика сряда
Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното мирo. В същия ден си припомняме и решението на Синедриона да осъди Исус Христос. Тогава Юда Искариотски отишъл при юдейските първенци и уговорил да го предаде за тридесет сребърника. Това е ден, в който можем да се замислим за хората около нас, някои дори и грешни искат да изкупят греховете си, но ние не им даваме възможност, други наши приятели правят сделки с любовта ни. 
На Велика сряда не се върши домакинска работа, забранява се пране, чистене, дори и готвене.
Велики четвъртък
На този ден се провежда Тайната вечеря. Христос е измил краката на апостолите и казал: „Не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като сам причастил светите апостоли.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос заявил на учениците си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Юда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
На този ден предците ни не работели и извършвали много обреди, най-важният от който е боядисването на яйцата рано сутрин. Първото винаги е червено, като символ на Христовата кръв. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което досега е стояло в къщата, за да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели.
Разпети петък
Денят на великите страдания на Иисус. Наричан е Велики петък и Разпети петък. Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат. Разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки.
Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата, върху която е изобразено погребението на Христос. Поставя се върху украсена маса и през целия ден и вечерта може да се мине под Плащаницата, символизирайки нашата съпричастност и вяра. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Това е ден, в който не се работи, а се съпреживява страданието. Спазва се строга забрана за каквато и да е домашна работа. Най-ревностните християни прекарват деня в пост и молитва. Народът вярва, че който се весели, ще бъде застигнат от нещастие.
Велика събота
На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Исуса Христос и слизането му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалече от Голгота.
Първосвещениците и фарисеите знаели, че Исус Христос е предрекъл възкресението си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би апостолите да откраднат тялото на Исус, измолили от Пилат военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.
Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, духът на Исус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери.
Обикновено на този ден се пече великденският хляб - символ на христовата плът /днес най-често козунак/, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък, може да го направи сега. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават.
Великден
В последния ден от Страстната седмица, наречен Великден, е светлото Христово възкресение, тогава приключват страданията на Исус. Според Църквата Христос възкръсва на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Първи виждат празната гробница на Исус Христос жените мироносици. Според евангелските разкази ангел им благовести: „Зная, че търсите разпнатия Иисуса няма Го тук: Той възкръсна!“
Мария Магдалина с ужас съобщава на апостолите Петър и Иоан, че гробът на Христос е празен. В недоумение те се връщат в Иерусалим. Тя обаче остава при гроба и вижда два ангела в бяло одеяние, а след това и самия Господ Иисус. Дохождат на гроба и другите жени мироносци. Виждат ангел, седящ върху камъка от вратата гробни и в недоумение слушат благовестието му за възкръсналия Господ. На връщане те срещат възкръсналия Спасител, който ги поздравява: „Радвайте се!“.
Сутринта в неделя е тържествената великденска литургия. След църква се сяда на празничната трапеза, на която има козунак и шарени яйца. Така свършва и Великденският пост. Чукането с яйца е за здраве и радост на децата.
От Лазаровден до Томина неделя
която е неделният ден след Великден, не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
10 малко известни поверия за Великден
1. В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии.
2. Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: „Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!“, желанието ще се сбъдне.
3. Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица.
4. Според старите хора дете, което се роди през Страстната седмица или на самия Великден, ще се радва на крепко здраве и голям късмет.
5. Ако се подстрижеш на Велики петък, ще имаш спокойна година и ще забравиш що е то главоболие. 
6. Западно поверие гласи, че на Велики петък не се перат чаршафи, защото можеш за сънуваш кошмари.
7. В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги запазвали и използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести.
8. Набраният на Великден здравец носи здраве и дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести.
9. Съществува поверие, че ако жените, които дълго време се мъчели да забременеят, преспят с червено яйце в пазвата си на Великден, догодина ще се радват на рожба. 
10. На Великден трябва да си облечен в нови дрехи. Това ще ти подсигури успех и късмет през цялата година.