Тази нощ и утре през целия ден сърцата на католиците в Русе ще бият двойно по-учестено и радостно - за тях настъпва най-големият християнски празник Възкресение Христово. В храма „Свети Павел от Кръста“ ще цари тържествено настроение, хората ще се поздравяват един друг и ще си отправят най-светли пожелания. А много скоро след това, малко повече от седмица по-късно, русенските католици ще преживеят още една голяма радост - в България идва папа Франциск, интронизиран за римски папа на 19 март 2013 година. 
По този повод помолихме отец Валтер Горра да отдели време за интервю за „Утро“ и той бе така любезен да откликне на нашата покана. 

- Отец Валтер, как се чувствате в навечерието на такива важни и празнични събития? 
- О, вълнението е голямо! Не очаквахме толкова скоро след посещението на папа Йоан Павел Втори през 2002 година отново римски папа да дойде в България. Радостни сме и сме много щастливи, че и ние от Русе ще се включим в това важно събитие и ще видим папа Франциск отблизо. 
- Колко души от русенските католици ще се включат в пътуването до София? 
- За София заминава група от 72 души - разбира се,
желаещите бяха много повече, но просто няма как повече хора да побере площадът в центъра на София
където ще се проведе общата молитва. Затова се налага да се съобразим както ние, така и вярващите от други места в България. Тръгваме на 5 май сутринта с автобус, в 13 часа папата ще произнесе от София своята традиционна молитва „Царица небесна“ /“Regina coeli“/ с послание към целия свят. Това ще бъде на площад „Св.Александър Невски“. По-късно, от 16.45 ч, на същия площад папата ще отслужи света литургия и ще изнесе проповед, на която се очаква да присъстват повече от 7000 души. 
- Цялата русенска група ли ще пътува на следващия ден за град Раковски?
- Не, за съжаление. Отново поради това, че няма възможност всички желаещи да участват в събитията. За Раковски ще пътуват 14 човека. Сутринта в църквата „Пресвето сърце Исусово“ в квартал Генерал Николаево в Раковски папата ще отслужи света литургия, а деца ще приемат от него своето първо причастие и ще чуят неговата проповед. Следобед предстои среща на католическата общност с папата в църквата „Свети Архангел Михаил“ отново в Раковски, в квартал Секирово. 
- Русенски деца ще приемат ли това вълнуващо първо причастие?
- Да, има 
едно момче на 11 години, което ще изживее това вълнение
Защото наистина е прекрасно това чудесно и запомнящо се събитие за католическите деца да стане точно в такъв момент и да го изживеят заедно и със своите връстници, дошли от всички енории в цялата страна, и заедно с римския папа - така първото причастие за тези деца ще остане впечатляващ спомен за цял живот. 
- Отец Валтер, по време на посещението в България на папа Йоан Павел Втори вие също участвахте в срещите и молитвите, нали? 
- Да, тогава също вълнението беше голямо, направо беше огромно. Тогава за първи път римски папа идваше в България. Посещението беше важно и по друга причина - заради очакванията на България папата категорично и окончателно да отхвърли обвиненията към страната за атентата срещу него през 1981 година на площада „Св.Петър“ във Ватикана. И хората, и властите очакваха това - и светият отец не ги разочарова. Тогава
русенската група католици ходихме в Пловдив, участвахме в празничната възкресна литургия
И тогава, и сега трепетът от срещата с главата на Римо-католическата църква е огромен. Заедно с това виждаме, че организацията не е никак лесна. Да се предвиди всичко така, че толкова много хора да се докоснат до словото на папата - това изисква сериозна подготовка и вглеждане във всеки детайл. А за нас, католиците в България, е изключително важно да се срещнем на живо с папата, тъй като ние сме сравнително малка общност и е много вълнуващо, че папата ще ни зарадва с посещението си. За нас това е голям жест. 
- Казвате, че сте сравнително малка общност в България. Колко са католиците в Русе?
- Около 980 човека. 
- Вие кога дойдохте в Русе?
- О, вече станаха двайсет години!... Започнах да служа тук през август 1999 година. 
- Преди това бяхте ли идвал в България? 
- Не и преди да стане ясно, че ме назначават в Русе. 
Аз бях подал молба да замина да служа в Индонезия
 - Защо точно в Индонезия?
- Познавах доста хора, които бяха служили там, много бяхме разговаряли за хората и за работата там, затова ми се искаше и аз да замина за тази далечна страна. 
- Но вместо това се озовахте в Русе. 
- Да... През 1998 година дойдох за три месеца, за да видя каква е ситуацията, в която ми предстои да работя. За първи път излизах в чужбина. 
- И какво си спомняте сега от своите първи години в Русе?
- Времената в България тогава бяха съвсем различни. Не беше никак лесно. Магазините бяха полупразни, големите търговски вериги тогава ги нямаше изобщо.
Всичко ми изглеждаше някак много сиво и безрадостно
а хората бяха много мрачни. 
- А как научихте български език?
- Е, не мога да кажа, че съм го научил идеално... Научих го благодарение на хората, които ми помогнаха за това. Първата ми и голяма благодарност е към моята учителка - преподавателката в Русенския университет Велислава Донева, с нея започнах да уча езика. После постепенно продължих, като разговарях с хората. В един момент установих, че трябва да не се притесняваш да говориш, дори и да правиш грешки. Хората ме поправяха, помагаха ми да уча нови думи и понятия, бяха много добронамерени. И така - с помощта на хората вече българският език не ми е чужд. 
- А как възникна идеята католици и православни да споделяте Възкресение Христово, когато то съвпада в календара? 
- Първият такъв Великден беше през 2001 година. Стана спонтанно - идеята беше на отец Стефан от църквата „Св.Николай Мирликийски“, която е срещу нашата „Св.Павел от Кръста“, 
хората излязоха от храма на улицата, нашите хора също излязоха, започнаха да се поздравяват, да си отправят пожелания
Дядо Антоний още беше жив, той също много се радваше. Хубаво е, че след това се включи и Арменската апостолическа църква. 
- В момента една от горещите теми е трагичният пожар, който изпепели голяма част от една християнска емблема - парижката катедралата „Нотр Дам“. Ще се подеме ли акция сред католиците за помощ и съдействие за възстановяване на пострадалата катедрала? 
- Преди всичко трябва да уточним, че както „Нотр Дам дьо Пари“, така и всички църкви и манастири във Франция са собственост не на църквата, а на държавата. Това е още от времето на Наполеон. Затова президентът Еманюел Макрон е този, който трябва да каже какво предстои и какво трябва да се направи за възстановяването на тази емблема. И след това църквата да вземе своето решение по какъв начин да бъде съпричастна към реставрацията на тази изключителна културна ценност. А „Нотр Дам“ наистина е такава ценност. Там е историята, там са епохите от културно и религиозно развитие на голяма част от света. От друга страна, точно 
в такъв момент разбираме твърде отчетливо колко усилия, време и труд са положили едни други хора, много преди нас, за да изградят това богатство
Колкото и горчиво да звучи, такъв трагичен момент ни дава възможност да оценим неща, които инак в ежедневието си не оценяваме. 
И ние, християните, трябва да си припомним, че тази катедрала не е толкова и само културна забележителност и туристически обект, както я възприемат огромна част от обществото, а трябва да разберем, че преди много векове хората са я построили с огромна вяра - и са искали тъкмо тази вяра да предадат на поколенията след себе си. „Нотр Дам“ я има именно заради църквата, заради вярата. 
- А ние имаме ли вяра днес? 
- За жалост, ми е трудно да отговоря категорично с „Да“. Сега всички плачат за „Нотр Дам“ - и това, което се случи в Париж, наистина е трагично и покъртително. Но защо не плачем също и за всички нас, които все повече се отдалечаваме от Бога? А станалото на остров Сите в Сена всъщност за нас е един голям урок, който ни връща към вярата и към истинските ценности. Да се вгледаме в себе си, да се вгледаме в хората край нас. 
И когато плачем за „Нотр Дам“, да не забравяме бедния човек, който живее в нашия блок
И преди да се устремим да помогнем за катедралата в Париж, първо да помогнем на човека до нас. 
- Трагедията в Париж обаче е по-видима... 
- Хубаво би било да разчитаме и знаците, които ни се дават. Пожарът в Париж се случи точно във Великата седмица - надяваме се това да събуди нашите души, за да се обърнем отново към вярата и към Бога. Това трябва да ни накара да обърнем поглед преди всичко към времето, когато хората са строили „Нотр Дам“. Ние мислим за Средновековието като за едни мрачни, черни векове. А не си даваме сметка, че 
хората от онези времена са изградили този храм, за да го посветят на вярата и да оставят това завещание и на нас
Трагедията, която стана с катедралата в Париж, можеше да се случи с която и да било голяма и красива църква по света, в това число и с нашата в Русе. Важно е да възприемем това като напомняне за истинската същност на нещата, за повода човечеството да гради такива прекрасни храмове - а този повод е вярата. Аз, когато посрещам туристи в нашата църква, винаги търся начин да им показвам не само красотата, а и това, заради което е построена „Св.Павел от Кръста“ - вярата в Бог. Тя е това, което ни запазва и пълни живота със смисъл.