Близо 22 000 офицери и интелектуалци губят живота си при едно от най-мерзките престъпления през Втората световна война, станало известно като Катинското клане - незаздравялата рана на Полша и на Европа. Заповедта за този безмилостен погром над елита на цяла нация е подписана на 5 март 1940 година от Сталин и цялото политбюро на КПСС по предложение на зловещия шеф на съветските тайни служби и дясна ръка на диктатора в Кремъл Лаврентий Берия. Реките от кръв потичат няколко дни по-късно - на днешния 13 април.
Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са убити 21 857 поляци, както следва: 4421 в Катинската гора (на 18 км от Смоленск), 3820 в лагера "Старобелск" (близо до Харков), 6311 в лагер "Осташково" (Калининска/Тверска област), 7305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.
Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав
Около 7000 души от тях са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на всяващата страх само при споменаването си московска улица "Лубянка".
Разкриването на тази зловеща история започва през 1942 година, когато строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове, повечето в полски офицерски униформи.
Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 година. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 година. 
По искане на Германия е свикана комисия
Немците настояват в нея да участва Международният червен кръст, но поради отказа на Съветския съюз това не може да се осъществи и Германия провежда самостоятелно разследване. В него е включен и българският патолог доц.Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.
След смяната на властта в България доц.Марков е съден от Народния съд и оправдан, след като заявява, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.
През 1943 г. СССР си връща обратно катинските територии и е разпоредена повторна ексхумация, след което се 
отправят обвинения за трагедията към Вермахта
Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 г. от германците. Става дума за близо 22 000 поляци.
Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Горбачов прави изявление, че за всичко е виновен комунизмът и тоталитаризмът. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до този случай, от които става ясно, че разстрелите са били извършени наистина през април и май 1940 г. от части на НКВД.
В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици -
цветът на полската нация
Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.
По повод отбелязване 70 годишнината от трагедията на среща с полския си колега Доналд Туск, Владимир Путин, по това време руски премиер, заявява на мемориалния комплекс "Катин": 
"Тези престъпления не могат да имат никакви оправдания
в нашата страна е дадена ясна политическа, правова, нравствена оценка на злодеянията на тоталитарния режим и тази оценка не подлежи на никакви ревизии".
След изказването на Путин, който категорично разграничава Русия от Съветския съюз и руснаците от болшевиките, някои медии отправят критики, че Путин не се е извинил на полския народ, на които днешният руски президент отговаря така: "И руснаците, и поляците са били жертви на режим, който е убивал без оглед на потекло, раса и религия. Колкото и горчива да е истината, не е по силите ни да променим миналото. Руският народ, който е преминал през ужасите на гражданската война, насилствената колективизация, масовите репресии от 30-те години, може би по-добре от всеки друг разбира какво значи за много полски семейства Катин."
Но този злокобен регион продължава да взема жертви. На 10 април 2010 г. на път за поклонение към мемориала, в самолетна катастрофа край Смоленск загива полският президент Лех Качински и 96 високопоставени държавни служители от полското държавно ръководство и екипаж.
По материали от Интернет

Няма вечни приятели,
само вечни интереси

Нови разкрития за жестокото клане хвърлят светлина върху ролята на САЩ за замазването на истината около трагедията в Катинската гора.
Оказва се, че военновременният американски президент Франклин Рузвелт съдейства мълчаливо на Съветската армия в прикриването на ужасното престъпление. И вината е хвърлена върху нацистите.
Архивите говорят, че американски и британски военнопленници на нацистите са пратили кодирани съобщения до Белия дом, с които разкриват истинския извършител на зверствата. Военните са заведени при масовите гробове именно от нацистите. Капитан Доналд Б. Стюард и генерал-лейтенант Джон Ван Влиет-младши докладват видяното до Вашингтон. През 1950 г. първият получава нареждане никога да не коментира данните, с които разполага.
По това време (1943 г.) САЩ разчита много на Червената армия да надвие силите на Хитлер на Източния фронт, поради което просто си замълчава. Според документите истината е прикрита на най-високо ниво в САЩ, тъй като Рузвелт не е искал да огорчава Сталин.
Това отново потвърждава мрачната констатация, че който държи фактите, той определя историята.
В Националния архив на САЩ има над 1000 страници с документи по темата. Тя обстойно се дискутира в американския Конгрес в началото на 50-те години на миналия век, като се предполага, че въпросните изобличаващи документи нарочно са скрити.
Става ясно още, че последователят на кредото, че няма вечни приятели, а само вечни интереси - тогавашният британски премиер Уинстън Чърчил, праща писмо до Рузвелт, с което го уведомява за вината на СССР. Аналогични сведения идват от британския посланик при полското правителство в изгнание. Иначе Чърчил също не оспорва официално версията, лансирана от Сталин.