Всеки град си има символи, които обича и с които се гордее; които носят градския дух и са обвеяни с романтика и сантименти; които всяко поколение открива и приема за свои; които са неизменна част от местната митология и които причиняват онова незабележимо за околните прескачане на сърцето, когато е далеч от дома и носталгията забива в него болезнените си стрели.
В това /и в това!/ отношение Русе е благословен. Символите и поводите за гордост тук са толкова много, че всяко изброяване е рисковано, защото със сигурност нещо ще бъде пропуснато.
Днес ще кажем няколко думи за два от тях. За тях се е писало и говорило много и са много познати, но и много различни. Единият се е превърнал в символ на любовта, а другият - на градската модерност. Единият е познат от десетилетия като Мостът на въздишките, а другият - Стъклената будка - продължава да живее в обществената памет десетилетия след физическото му премахване.
Мостът на въздишките
Така и не се знае кой и кога е дал това красиво име на съществуващия повече от 80 години русенски мост.
Несъмнено, то е заимствано от едноименния закрит мост с малки прозорчета и форма на арка от бял варовик във Венеция - една от забележителностите на града. Ренесансовият монумент е построен в началото на ХVII век. Легендата разказва, че ако двойка се целуне на моста по залез слънце, ще се радва на вечна любов. Според друга легенда гледката от прозорчетата към Венеция карала осъдените, които се отвеждали по него към затвора, да въздишат.
Не може да говорим за това емблематично малко мостче в Русе, без да споменем за голямата политика в България. Правителството, дошло на власт след преврата на 19 май 1934 година, премахва общинските съвети и ликвидира местното самоуправление. Кметовете се назначават от министъра на вътрешните работи и на народното здраве. Първоначално се е очаквало за нов кмет на Русе да бъде назначен инж.Кирил Старцев, бивш районен инженер по водите в Русе, привърженик на политическия кръг „Звено“. Отскоро той заема поста началник отдел по водите в Министерството на земеделието и държавните имоти. При първата покана Старцев отказва да стане кмет на Русе.  За такъв на 31 май 1934 година е назначен 
Емануил Габровски от известна русенска фамилия, виден общественик и индустриалец
Той е опитен стопански деец, който милее за своя град. Габровски не е от активните симпатизанти на „Звено“ и не е обвързан с управляващите. За него е ясно, че ще бъде кмет временно. Тъй като е материално осигурен и иска да помогне за просперитета на града, се отказва от заплатата си. Въпреки, че е кмет само шест месеца, придвижва някои важни проблеми на града - бюджета, благоустройството, въпроса около изграждането на Халите, осигурява средства за довършване на разширението на Девическата гимназия и училище „Ангел Кънчев“.
На 24 ноември 1934 година кметът подписва заповед за  „Постройка на железобетонен мост на Дълбокия път“
Парите са осигурени от фонда „Емануил Габровски“ - от неговата заплата. Проектът е изработен от инж.Илия Доганов срещу възнаграждение от 2 хиляди лева. Изискването е мостът да се построи „солидно, бързо и евтино“. 
На 24 декември 1934 г. необвързаният с политически партии Емануил Габровски е освободен от кметския пост. На негово място е назначен Кирил Старцев. Проектът на железобетонния мост за пешеходци е готов на 30 март 1935 година. Той е над Дълбокия път в точката на пресичане на бул.“Цар Фердинанд“ и бул.“Придунавски“ (сега двата булеварда си размениха имената). На 2 октомври 1935 година Постоянното присъствие при Русенската градска община /изпълняваща функциите на общински съвет/ и кметът Старцев възлагат на Никола Гунев „инженер с голяма опитност и практика в железобетонните строежи“ да построи моста „на това тъй много посещавано от публиката място“ с негови материали, скеле и кофраж, като му се плати 50 хиляди лева. Мостът е по системата „Вирендел“ и е с размери отвор 13,15 метра, височина 7,05 метра и ширина 3 метра. Построен е през 1936 година.
Стъклената будка
Най-болезнено-носталгичният спомен на поколенията, свидетели на това елегантно бижу в центъра на нашия град... На хората, които с гордост се наричат русенци, а не с ориенталското име „русчуклии“. Защото когато през IХ-Х век възниква българско селище на мястото на Сексагинта Приста, то се е наричало Русе (Руси). И въпреки че вече 45 години Стъклената будка я няма, нейното 35 годишно  съществуване в топографията на Русе и в сърцата на неговите граждани остава. Днес една от загубените русенски емблеми щеше да навърши 80 години... Нищо съборено в нашия град не отеква у мен по-тъжно от това на Стъклената будка.
В десетилетието между 30-те и 40-те години на ХХ век в Русе са построени забележителни сгради - не толкова класически както през периода 1880-1920 година, но белязани с новите тенденции в градоустройството и архитектурата. Това са Съдебната палата, Пристанищната жп гара, Старата поща, проектирани и финансирани от държавата. Благодарение на настойчивостта и умението на новия кмет инж.Кирил Старцев 
за няколко години центърът на Русе се преобразява
Изграждането на Халите - най-модерният за времето търговски комплекс, е рожба на кмета. Направено е ново оформление на Градската градина, премахнати са нейната желязна ограда и врата, благоустроен е крайбрежният булевард, започва строителство на голяма модерна баня на ул.“Цар Калоян“, разширяване на електрическата централа, на водоснабдяването и електрическата мрежа, изградени са Стъклената будка и Светещият фонтан срещу Доходното здание. 
На заседание на общинската управа на 24 август 1938 година градският архитект Никола Нешев докладва проект за  „аутобусна спирка“ на мястото на бившето градско казино. „Аутоспирката“, каквото е названието на обекта, се предвижда да бъде непосредствено до преустроената Градска градина, между улиците „Княз Александър“ и „Всех Святих“ (днес „Петко Д.Петков“). Статистическите изчисления са на инж.Д.Чакъров. Общинската управа 
одобрява представените планове и тръжни книжа и разрешава да се направи „аутоспирка“, която ще струва 100 хиляди лева
Популярното название „Стъклена будка“ на този павилион се дължи на леката остъклена желязна конструкция, с което се целяло да не се закрива изгледът към градината и околните сгради. По проекта към спирката са предвидени просторна покрита чакалня с места за сядане, малък бюфет - автомат за закуски на „самообслуга“, две тютюневи и една телефонна будки. За остъкляване на павилиона са били нужни обикновени стъкла, вити - 16 кв.м, прави - 20 кв.м и опалови (млечни) стъкла, вити - 5 кв. м, прави 4 кв.м. Общо 45 кв.м стъкла с дебелина 3 мм.
През юни 1939 година постъпват шест оферти за доставка на стъкла. 
Печели Георги Константинов от София - „Предприятия и търговия с джамове“
След 1944 година автобус по линия №1 се движи по маршрута - от Централна жп гара по сегашната ул. „Николаевска“, покрай Старата поща, Окръжната библиотека и ДСК, по сегашната „Александровска“, по „Плиска“ и бул. „Тутракан“ до Захарната фабрика и Дунав мост.
Стъклената будка е централна спирка. В съседство спира автобус по линия №2 - от ул.“Пристанищна“, покрай Транспортна болница, по ул.“Славянска“ и „9 септември“ („Александровска“), „Петко Д. Петков“, „Цар Освободител“ и „Ангел Гецов“ („Липник“) до гара Разпределителна.
През лятото на 1974 година Градският народен съвет предприема широка програма за обновление и преустройство на Площада на свободата. Според тази програма се премахват улични платна, по които вече не се движат превозни средства. Оформя се пешеходна зона, променя се маршрутът на градския транспорт, който се пренасочва по ул. „Г.Димитров“ („Борисова“).
Стъклената будка се оказва излишна и е съборена така, както наскоро и най-красивия пасарел при Дунава, по-известен като Вития мост. Разликата е, че на мястото на Вития мост се строи друга пасарелка, а мястото на Стъклената будка остава само в спомените от старите снимки. 

Хачик ЛЕБИКЯН