На 2 май се навършват 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи - една от най-прогресивните, образовани и иновативни личности на всички времена. Тази рубрика се посвещава на ренесансовия гений, съчетал неукротим талант с енциклопедични знания, иновативна личност, търсеща отговора на въпроса „Защо?“.
Ние считаме, че днес всяко „Защо?“ започва от образованието.
Сред приоритетите на нашата рубрика ще бъдат тенденциите в иновативното училище, справянето с образователните нужди на дигиталното поколение, както и добрите практики в обучителната сфера. 
Целта е да споделим идеи, практика и опит, за да дадем най-доброто образование на нашите деца.

Като оставим настрана популярността и развлекателния нрав на израза от рекламата, той ехти пророчески за нашите земи. Защо ли?
Доскоро у нас се смяташе, че ранното изучаване на чужд език обърква малките и предизвиква затруднения при справянето с родния.
А всъщност още през 1962 г. канадските учени Елизабет Пийл и Уолъс Ламберт, доказват, че двуезичните деца имат много по-гъвкав ум и по-абстрактно мислене от едноезичните.
Голямата истина е, че децата възприемат чуждия език интуитивно, не писмено и осъзнато. Те не усещат ученето като затруднение или натоварваща дейност. За тях това е част от начина да опознаят околния свят, да играят и да се забавляват.
От най-ранна детска възраст детето свиква със звученето на чуждия език и произношението му. То "попива" безусловно конструкциите на родния и чуждия  език и свиква да се изразява без да търси буквален превод. Съвсем естествено в детската градина и в начален етап изучаването на езика се комбинира с дейности, които подпомагат неговото цялостно физическо и умствено развитие  като оцветяване, рязане, лепене, ролеви игри и др.
Двуезичните деца (както наричаме тези от тях, започнали да учат чужд език преди да навършат 3 години) по-бързо се научават да четат от своите едноезични връстници. Това увеличава в пъти шансовете им за по-широк достъп до информация и по-богата обща култура.
Ранните занимания с чужд език обогатяват разнообразието от любими приказки и песнички на детето и, както много проучвания доказват, в по-късна възраст улесняват развитието на социални умения, както и справянето с различни по характер проблеми.
Обикновено най-малките дечица от първа група на детската градина, се забавляват с броилки, песни, игри, чиято цел е многократно повторение на популярни думички. При четири и петгодишните знанията се разширяват чрез базови диалогични упражнения и дидактични игри, така се обогатява лексиката и се активира пасивният им речник. Неусетно двуезичното обучение увлича децата и започва да носи удовлетворение на родителите.
Преди две години в едно русенско частно училище, приключи проект "POLYGLOT", който бе резултат от осъзнатата необходимост да се прилага многоезично образование в предучилищна възраст. Проектът се оказа толкова успешен, че и днес методологията и инструментите, създадени в подкрепа на преподавателите и родителите се възползват пълноценно от уеб базираните образователни ресурси за билингвистично образование в детската градина.
Данните сочат, че над половината граждани на Обединена Европа са или билингвисти, или живеят в мултилингвистичната среда. Децата от такива семейства често имат проблеми в училище и са в неравностойна позиция спрямо връстниците си. От своя страна техните преподаватели също се сблъскват с трудности при работата си с такива деца и не могат да им окажат необходимата подкрепа.
За разлика от другите страни, в България малка част от преподавателите, особено в детската градина уверено ползват чужд език и това е съществена пречка за качественото билингвилно обучение на децата.