Той разказва така увлекателно за Дивия Запад и индианците, сякаш е живят там с години. Героите му Винету и Поразяващата ръка притежават такива щедри дози сила, воля, ловкост, смелост, обаяние, накратко, че карат всеки младеж да мечтае да е като тях. Но защо тогава някои го наричат измамник? Защото описва Америка без да е ходил там /с едно изключение и то много след излизането на увлекателните му истории/. Е, вече сте се досетили - това е Карл Май, който на днешния 30 март през 1912 година се преселва във Вечните ловни полета и ни завещава книгите си.
Романтичният мечтател идва на белия свят на 25 февруари в Хоенщайн-Ернсттал, кралство Саксония /Германия все още е обединена/. Карл е петото дете в семейство на беден тъкач. От общо 14 братя и сестри 9 умират рано. Самият той поради недохранване губи зрението си и лекарите успяват да го възстановят, когато е на 4-годишна възраст.
Учил за учител и преподавал няколко години, той е съден няколко пъти и лежи в затвора общо 7,5 г. заради кражби, породени от лошото му финансово състояние. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и работи като редактор в Дрезден през 1875 г. публикува първия си роман „Олд Файерхенд“. Става действително известен с появата на „Винету“.
Всъщност, както вече казахме, Карл Май е описвал Америка и Ориента, без да ги е посещавал. Заради големия му талант нарисуваните от него картини са убедителни и незабравими, но създават доста изкривена представа за индианците и отношенията им с белите. Може би затова в Америка не го почитат особено. 
Из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра писателят пътува едва през 1899-1900 г. В САЩ отива през 1908 г. След смъртта му къщата му в Радебойл, близо до Дрезден, е превърната в музей, посветен на индианците. Наред с редицата музейни експонати посетителите могат да видят и прочутите оръжия на героите на Май - сребърната карабина на Винету и карабината „Хенри“ и „мечкоубиеца“ на Олд Шетърхенд.
Романите на Карл Май всъщност не са популярни в САЩ. Книгите му са издавани предимно в Европа, като особено популярни са главно в Германия и Източна Европа. Творчеството му е любимо четиво за мнозина. Романите му са преведени на над 30 езика, издадени са в тираж над 200 милиона броя из Стария континент.
Почитатели на Карл Май са Карл Либкнехт, Адолф Хитлер, Херман Хесе, Хелмут Кол. Да не забравяме и българския премиер Бойко Борисов. Алберт Айнщайн коментира: „Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога  книгите на Карл Май“. Носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер споделя: „Ако бях успяла да напиша поне една книга като неговите, щях да постигна значително повече!“. 
Литературното наследство на Карл Май са над 80 тома с романи, разкази и стихове. В повечето романи се среща и героят му Олд Шетърхенд (Поразяващата ръка). Често описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд.
В Ориента главният герой в романите на Май е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия).
В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са янки. Отнася се със симпатии към негрите и с уважение и тъга към представителите на някои индиански племена (главно апачите), като в същото време други са изобразени в крайно отрицателна светлина (кайова, юта и пр.).
Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В 3-ия том на „Винету“ самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. 
Предлагаме ви материала на Вероника Лазарова за сладкодумния разказвач на истории, пибликуван в сайта lifebites.bg.

Какво знаете за Карл Май? Че е автор на историите за Винету и Олд Шетърхенд. Правилно. Ако попитате някой американец кой е авторът на едни от най-готините детски книги за индианци, много вероятно няма да чуете неговото име. Такава ще е ситуацията и с много други читатели не само в Америка, но и във Великобритания. Звучи парадоксално, но е истина. Карл Май е най-добрият немски писател, за когото много хора по тези краища на света не са чували!
Така го определя в своя статия, публикувана преди време, британският вестник „Гардиън“. Но в добрата стара Европа
Карл Май продължава да е 
легенда, която ежегодно привлича повече от 3 хил. почитатели на фестивал в немския град Бад Зегеберг
Едната от причините германецът да не стане известен през Океана е, че голяма част от описанията в разказите му за индианци и начина им на живот не съответстват на реалността. Май ги представя като истории, базирани на негови лични преживявания. За доказателство носи на врата си огърлица от мечи зъби (на снимката). Но през 1899 г. става ясно, че това съвсем не е така!
Пътешественикът-писател описва детайлно света на индианците в Америка, живее и пътува с тях, а от чантата му позволява да надзъртат любопитно на над 200 млн. читатели, закупили книгите му. И все пак се оказва
обикновен фотьойлен фантазьор
Така го наричат след разкритието за поредната му опашата лъжа (защото това е негова запазена марка!). Аудиторията е разочарована, но бързо прощава на своя любим пишещ Барон Мюнхаузен. А той си остава такъв до края на живота. За сметка на това в редиците на феновете му по-късно се вливат имената на знаменитости като Алберт Айнщайн, Адолф Хитлер и, разбира се, Бойко Борисов.
Изумително е как човек като Май, роден в бедно германско семейство, успява да разкаже историята на народи и земи, без дори да напуска територията на Германия.
„Писателят няма нищо освен въображение... има хора, които твърдят, че въображението има по-чисти и по-остри очи от мъдростта“ - казва той в своя защита.
През 90-те години на 19-и век - времето, когато германецът пише най-популярните си книги - за Винету, Западна Европа е наситена с един нестандартен, според съвременните ни разбирания, начин на забавление. Етнографски и псевдо-етнографски изложби, както и
човешки зоологически градини
Те са толкова популярни, колкото и оперните представления по това време, казва пред Ню Йоркър специалистът по германска история Ерик Еймс.
Европейците с интерес разглеждат внесените подобно на екзотични животни представители на различни племена в Африка и далечна Америка, като в един момент този интерес се превръща в истерия. Обитателите на Стария континент пощуряват по индианците и Дивия Запад (макар никой да не се интересува дали това, което вижда е автентична картина). Тук Карл Май съзира своята ниша и съумява да я завземе максимално успешно.
Баща му е тъкач, който едва изхранва многолюдната си фамилия. От 14 деца оцеляват едва 5, сред които и малкият Карл. Оцеляване е точната дума за годините на ранното му детство, когато поради недохранване губи зрението си.
Тогава е едва 4-годишен. Успява да се възстанови две години по-късно, да преживее доста интересни събития и да си измисли в пъти повече! Но такива, които да направят детството на много други от вълнуващо - по-вълнуващо.
Карл Май решава да стане учител, но временно прекъсва следването си - изключен е заради кражбата на 6 свещи. Позволено му е да продължи, а той позволява и на стария си навик да свива чужди вещи да направи същото. Арестуван е и е затворен за 6 седмици, след като отново е обвинен в кражба - този път на часовник. Пак не си вади поука и след поредно провинение прекарва 4 години от живота си зад решетките. За Карл Май може да се каже, че това не са пропилени години, тъй като ги прекарва основно в библиотеката. А и ако си мислите, че това поставя началото на кариерата му на прочут и продаван писател - лъжете се!
След като излиза от затвора, Карл Май става измамник и то какъв!
Влиза в ролята на всевъзможни персонажи - лекари, полицаи и т.н. - и с помощта на изкусни измислици „омагьосва“ жертвите си. И пак се повтаря старата история - отново го вкарват в затвора.
Животът му се променя през 1874 г., когато се запознава с християнската вяра в лицето на един поп и се връща в родната си къща. Това е годината, когато Карл Май започва да пише и дори публикува първата си книга - Розата от Ернстхал. Мести се в Дрезден, където става редактор в издателство и оттук вече започва да се пише бавно, но сигурно, с голяма доза перипетии и проблеми, книгата на една легенда. 
През 1893 г., 
когато е 51-годишен, Май публикува първата си история за Винету
и неговия кръвен брат - Олд Шетърхенд. Това е неговият пробив, който идва доста късно, но все пак в подходящо време. Бракът на писателя се разпада, той отново е на ръба на оцеляването, а здравето му е разклатено.
„Не ми пука за загубата на хора, които не искат повече да са част от живота ми. Загубил съм хора, които са всичко за мен и все още се справям“ -
никога не пада по гръб Карл Май
По времето, когато изрича тези думи вече е богат и известен, но борбата с лошата репутация, която си е създал, продължава. Особено когато истинските индианци пристигат в Германия заедно с феноменалното шоу на Бъфало Бил - Дивият Запад. Май просто отказва да ги срещне. Постоянно се забърква в лъжи и скандали, а богатството му изтича в джобовете на адвокати.
И така, непознат за едни, лъжец - за други, за основната си читателска аудитория Карл Май остава нещо друго. Продавач. Продавач на билети за онзи вълшебен влак, който отвежда милиони в далечни земи по време, когато обикновените хора не могат да си позволят да пътешестват. Така, както е било за мен и за теб, тогава, когато имаше два канала, телевизията започваше вечер в 5, а детските филми бяха празник...