На 2 май се навършват 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи - една от най-прогресивните, образовани и иновативни личности на всички времена. Тази рубрика се посвещава на ренесансовия гений, съчетал неукротим талант с енциклопедични знания, иновативна личност, търсеща отговора на въпроса „Защо?“.
Ние считаме, че днес всяко „Защо?“ започва от образованието.
Сред приоритетите на нашата рубрика ще бъдат тенденциите в иновативното училище, справянето с образователните нужди на дигиталното поколение, както и добрите практики в обучителната сфера. 
Целта е да споделим идеи, практика и опит, за да дадем най-доброто образование на нашите деца.

От години университетите и бизнесът негодуват срещу липсата на знания у младите хора или в по-добрия случай, срещу абсолютната неприложимост на наличните такива.
Обсебилият ни като хала дигитален свят постепенно отучи подрастващите да четат, накара ги да забравят да пишат, лиши ги от онова човешко общуване преди интернет, в което имаше думи, жестове, емоции ... 
Пометен от модерната мобилност, Четящият човек се дръпна назад и на сцената твърдо стъпи човекът с бързи пръсти, забил нос в своя смартфон. Така образоването на родените с телефон в ръка деца се оказа педагогическа кауза пердута.
Да, вярно е, за тях светът е на клик разстояние. Но за да успеят да се възползват от късата дистанция, те трябва да бъдат научени как да потърсят, как да оценят и използват намереното знание. Трябва да могат да се пазят, да не вредят и да им бъде интересно.
Позабравен или непознат, но достатъчно алтернативен и приложно насочен начин да бъдат предизвикани да помислят, да открият информация, да прочетат /Ура!/ и да решат конкретен житейски проблем, са интегрираните задания.
Интегрираното задание изисква комплексното решаване на поставената задача, взета от реалния живот. Обикновено справянето означава покриване на изискванията по няколкото различни учебни предмета, включени в него. Така младите хора са директно предизвикани да се обърнат към знанията си, да ги приложат конкретно и сами да осъществят така нашумелите „междупредметни връзки“ като „сглобят в едно“ наученото по различните предмети. 
Много преди това обаче, учителите трябва да „прегърнат“ тази методика - не да й се отдадат напълно, но да я приемат като алтернатива. Трябва да започнат да си говорят, уточнявайки параметрите на бъдещите задания, да стиковат срокове, изисквания... И когато приключат с работата си като успешен екип, заданието може да бъде връчено на учениците.
Например, за решаването на математически казус не са достатъчни само абстрактни знания по математика, всяка задача може да бъде поставена  като пример от живота. Но за да бъдат адекватно поднесени получените резултати, е нужно умение за писане и познаване на различните стилове в българския език /в случая - научен/. Необходими са ред умения по ИТ, за да бъдат оформени и представени пред публика крайните резултати. И накрая, задължително за успешното презентиране е доброто владеене на английски език, като работен език в света /публиката може да е чуждестранна/.
Когато се разработва заданието, обикновено се действа в екип, създаден на случаен принцип. Така младите хора свикват, че човек не избира колегите си на работното място. Постепенно осъзнават, че умението да чуваш чуждото мнение, въпреки че не си съгласен с него е част от реалната работна атмосфера. Разбират, че паниката не е вариант в кризисни ситуации, че времето е безценен ресурс... Разбират колко много тежи, когато болен здрав носи ... И така с телефон в ръка, или въпреки него, имат шанс да изненадат и себе си, и нас с наученото, за да могат, когато му дойде времето на скока, да не се удавят.