Как изглежда музиката в очите на един художник? Като пеещо момиче или като девойка, подвила колене в безмълвен разговор с дървена флейта? Или като изумруди и тюркоази, обрамчени в изискани барокови рамки? А може би като вход във внушителна синя катедрала, който обещава вътре тайни и неподозирани вълшебни преживявания? Или пък като крило на бял ангел, преминал неусетно зад гърба ти, а докато се обърнеш, можеш да съзреш само крайчеца му, който ще остави у теб съмненията какво точно си видял и усетил: ангелско крило, шлейф на въздушна рокля или 
облак, който за секунди се превръща от едно видение в друго
Такива, но и много други отговори дава на въпроса в началото изложбата на русенските художници, които традиционно през март рисуват музиката. Тази година мотото на експозицията, която е неотменна част от съпътстващата програма на международния фестивал "Мартенски музикални дни", е "Clavissimo". И то очевидно е бръкнало доста сериозно в чувствата и поривите на живописците и ваятелите, които с видимо удоволствие са дали воля на своето въображение. 
Мая Кубратова връща ценителите към своите характерни момичета с издължени шии и лаконично обяснява в заглавието, че девойката с притворените очи слуша Албинони. Виргиния Пенчева е завихрила един изразителен кръговрат от метални елементи, в който 
триумфира една победоносна "Глория"
която заедно с триумфа си задава и безчет въпроси. Николай Бузов е обрамчил своите музикални видения във вид на рубини, изумруди, топази и берили в барокови рамки. Ирена Парашкевова търси допирателните между музиката и изобразителното изкуство в многозначителното докосване. Георги Пасев си представя "добре темперирано пиано" и "концерт за фортепиано" като цветни колажи, от които тръгват множество асоциации. Златка Стойкова пресъздава своето клависимо в диптих с черно-бяло и бяло-черно настроения пред клавиатурата. А Вяра Гунева насочва една съвсем истинска щека за билярд, поставена върху стойка, към кръгъл оранжев портокал - а той пък би могъл да уцели мишената върху нейната картина върху стената отсреща. Красимира Кирилова бе изтъкала едно бяло-черно пиано - но 
преподавателките по клавир от Националното училище по изкуствата веднага забелязаха, че един клавиш липсва 
от изтъканата клавиатура на Краси - а той бил извънредно важен клавиш, без който няма да може да прозвучи "Лунната соната" примерно... 
Изложбата, която са подредили русенските художници тази година, наистина е много силна и впечатляваща. Затова когато председателят на журито Антон Стайков, зам.-председател на Съюза на българските художници, каза, че са били затруднени при избора кого да наградят, десетките русенци в залата му повярваха безусловно. Стайков припомни, че връзката между музиката и останалите изкуства, в частност изобразителното, въобще не е от вчера. 
Рембо е виждал буквите в цвят
а цветовете и връзките между емоциите са сред темите, изследвани и преподавани в общ курс за студенти от швейцареца Йоханес Итън, руснака Василий Кандински и германеца Паул Клее в академията Баухаус във Ваймар, добави Стайков. 
Той призна, че е впечатлен от работите на своите русенски колеги в тази изложба, в която се виждат творби с молив, акварел, колаж до пластика и скулптура с непопулярни и нехарактерни материали. След това Антон Стайков не пропусна да обобщи: "За културата и изобразителното изкуство няма провинция, а не бива да забравяме, че всъщност културата на България започва оттук - от Русе".
След това той направи уговорката, че "Наградата винаги означава да дадеш на един човек, а да лишиш друг" и обяви носителите на призовете. Георги Пасев получи наградата на Художествената галерия за своя "Концерт на фортепиано". "Бяло-черно" на Златка Стойкова е носител на наградата на "Мартенски музикални дни". Наградата на СБХ получи Николай Караджов за своето "Ноктюрно". И тъй като наистина работите, заслужаващи отличия, тази година са много, решихме да дадем и още една награда, за оригинална идея и оригинално изпълнение, обяви Антон Стайков. Така този извънреден приз бе връчен на Пенка Минчева за оригинална идея и оригинално изпълнение. Би било добре и нашите награди да бяха като тези в Швейцария, където с едно такова отличие един художник би могъл спокойно да живее около година, каза Антон Стайков, връчвайки грамотите и пликчетата с финансовото измерение на призовете. Тази бележка обаче не помрачи настроението нито на наградените, нито на техните колеги, които ги поздравиха след церемонията.