Почти нищо в ранните години на Емануил Габровски не предполага бурната му и успешна бизнес кариера. Едва четвърто дете от общо шест в семейството, малкият Маньо или Мани, както го наричат близките му, е принуден да напусне учението и да се хване на работа. Помага в църквата, чиракува в разни търговски кантори, а когато се налага - работи като хамалин. Навършил 19 години, през 1907 година, заедно със свой приятел, решава да емигрира в Америка, но съдбата е решила друго и Мани остава в родния си Търговище, където година по-късно основава малко магазинче за търговия с манифактурни стоки. Капиталите му са съвсем скромни, затова Маньо се обръща към по-възрастния си брат Стефан и по-младия - Неделчо, с които обединява усилията си на новото поприще.
Душа на бизнеса е Емануил Габровски, който 
хвърля в него същата енергия, труд и постоянство, с които преди е чиракувал за прехраната на семейството си
Благодарение основно на него малката фирма почва да расте и в навечерието на Първата световна война разполага с два склада и добре уреден магазин в Търговище. Войната слага край на успешния бизнес, а Мани и братята му са мобилизирани. 
Оцелял близо четири години по бойните полета на Балканите, Емануил се завръща, за да открие, че всичките му налични стоки са били реквизирани за нуждите на войската.
Да се набави нова стока след края на военните действия, при оскъдицата и кризата, се оказва много трудно. Забрадки (чембери, язми), които явно са основният му търговски артикул, няма никъде на пазара. Двете русенски работилници, които ги произвеждат, са претрупани с поръчки и това навежда Емануил на мисълта, че може би си струва да почне сам производството им. 
В подкрепа идва случайна среща с негов познат, която води до окончателното решение да отвори собствена фабрика.
В началото предприятието е повече от скромно
Закупените вносни платове се обработват и оцветяват с наети машини втора ръка.
Едва по-късно е открита отделна парна багрилна фабрика „Електрон“ за боядисване, апретиране и избелване на прежди и платове. Разрастващото се производство и стабилното търсене на продукцията кара братя Габровски да открият свои клонове във Варна, Пловдив и родното Търговище.
За 7-8 години братята успяват да разработят пазара на фабрично произведени забрадки и постепенно да достигнат до предела му.
Давайки си сметка, че не могат да очакват особено развитие в бъдеще, след 1927 година Габровски постепенно се пренасочват към нови начинания, а старите - бояджийницата „Електрон“, продават на печалба.
Липсва директна връзка между първоначалното производство на забрадки и новия бизнес на фирмата, което говори за иновативността и тънкия стопански усет на Емануил Габровски.
През 1927 година той 
основава Креватна фабрика „Изкуство“
Не след дълго тя става един от най-реномираните наши производители на метални кревати, нощни шкафчета, а по-късно - на детски колички, детски автомобили с педали, пожарни и бензинови помпи и дори на... каросерии за автобуси!
Скоро последното производство ще отвори врати за още по-нов бизнес, но до тогава братя Габровски правят всичко възможно да наложат своите артикули на пазара. 
Най-успешни са богато орнаментираните метални легла, които и до днес красят редица селски домове. Може спокойно да се каже, че производството им има и огромен социален ефект, тъй като за първи път на тях редица селски семейства намират комфортен и главно - хигиеничен отдих. Известно е, че дори и през 20-те и 30-те години на миналия век повечето домакинства извън градовете спят буквално на пода - върху дървени миндери, застлани с черги. Металните легла на Габровски стават важен признак за започналото постепенно икономическо замогване на българското село между двете световни войни.
Към металното си производство през 1930 година фирмата добавя дървообработващ отдел. На търг Габровски закупуват изпадналата в несъстоятелност фабрика за дървен материал „Карпати“.
Отново Емануил е в основата на 
коренната промяна на производството - от дървен строителен материал към модерния тогава шперплат
Оказва се обаче, че при високи температури лепилото на шперплата се напуква, поради което Габровски строят изцяло ново предприятие в Тетевен. Фабриката в Русе остава като дъскорезница. В началото на 30-те години във фирмата работят близо 200 души, а през 1933 година събирателното дружество е преобразувано в акционерно за желязна индустрия и търговия с 10 милиона лева капитал (към 1.3 милиона днешни лева).
В началото на 30-те години братя Габровски разширяват бизнес интересите си в нови посоки. Те се включват в основаното през 1931 година от инж.Димитър Бъчваров предприятие за гумени изделия, в което наред с другите артикули се произвеждат и гуми за велосипеди и автомобили. 
През 1933 година Емануил и Неделчо - по-възрастният Стефан вече е напуснал фамилната фирма - основават „Първа българска петролна индустрия“ АД, което скоро открива една от първите у нас рафинерии на петролни продукти.
Към края на 30-те в разрасналия се портфейл на Габровски 
вече присъстват всички компоненти за производство на автомобили
- метални шасита и каросерии, гуми, шперплатови обвивки (по това време вместо ламарина за покриване на автомобилите се използва шперплат), горива и смазочни материали.
Дали това е била някаква детска мечта на Емануил Габровски или стъпки от добре обмислен план днес е трудно да се каже. Всички тези елементи обаче добиват различен смисъл през лятото на 1939 година, когато фирмата поема представителството на реномираните немски автомобили „Опел“. Създадено е специално дружество „ЕНА“, което наред с вноса на коли и автобуси получава техническа документация за производство на автобусите „Опел Блиц Омнибус W39“.
В „Изкуство“ са произведени близо 60 автобуса
с шперплат от Тетевен.
Върху шасита на американските „Додж“ в „Креватна индустрия“ се сглобяват коли със закрита и открита каросерия за полицията и жандармерията. 
Душа на новото производство е директорът на „Братя Габровски“ Кирил Иванов. Той е роден през 1906 година в Русе и завършва Висшето училище по световна търговия във Виена. Иванов оглавява разрастващия се бизнес на фирмата от 1930 година - тъкмо навреме, за да може да замени впусналия се за кратко в политиката Емануил Габровски. 
От началото на 30-те години Габровски става активен член на Националното социално движение на проф. Александър Цанков, а през 1931 година е избран за лидер на русенския клон на „Звено“. След преврата от 19 май 1934 година за около 6 месеца Емануил Габровски е назначен за кмет на Русе. За краткото си време в общинската управа той 
успява да стартира строежа на градски хали, изграждат се 3.5 км нова канализация, откриват се „народни кухни“
за бедни и безработни. Цялата си кметска заплата Габровски дарява за построяването на запазения и до днес Мост на въздишките пред хотел „Рига“.
Сред 9 септември и национализацията Емануил Габровски губи всичко градено с толкова труд, находчивост и любов. Благодарение на своите контакти със звенарите се спасява от лагер и е интерниран в родния си Търговище. Умира през 1969 година.
Неговият съратник Кирил Иванов също е захвърлен в периферията, като оцелява като шофьор на камион.

Мартин ИВАНОВ