Какви са били задачите, грижите и тревогите на първите дипломати в току-що освободената от турско робство България? От кои модели са черпили опит първите родни посланици, аташета и консули? Как си е пробивала път тази изключително деликатна професия, в която един непремерен жест или необмислена реплика могат да преобърнат отношенията между държави и народи? 
Отговори на тези въпроси търси младата специалистка по история д-р Алека Стрезова, която работи в Българската академия на науките. Преди дни тя представи в Русе своята книга "Българската дипломация. Институции и представители. 1879-1918". Това беше и 
втората премиера на изданието след столичната
събрала в Дипоматическия институт студенти, професори, директори в Министерството на външните работи, НПО. В Русе Алека Стрезова се срещна със студенти и преподаватели в Русенския университет, а след това и с ученици от училище "Христо Ботев". 
Много се радвам, че и студентите, и особено учениците проявиха сериозен интерес към темата, каза тя пред "Утро". "Показателно е, че десетокласниците задаваха въпроси - това е сигурен знак, че не са останали равнодушни. Нещо повече, тези симпатични, умни и добре възпитани деца изразиха желание да направят по-късно дебат, като се разделят на "либерали" и "консерватори". На мен самата ми беше много приятно и интересно с тях, още повече, че се завърнах към краткия период, когато самата аз бях учителка", каза Алека Стрезова. 
Тя е завършила история и второ висше образование международни отношения. Вероятно затова когато кандидатства в БАН за мястото на докторант и научният й ръководител й предлага да избере като тема първите дипломатически представителства и работещите в тях, младата софиянка приема без колебания. Постепенно работата ме увлече - тя освен че отваря широки възможности за изследвания, каквито досега не са правени, е интригуваща и с 
много впечатляващи лични истории
казва Стрезова. Проучвайки структурите на родната дипломация в периода от 1879 до 1918 година, тя преобръща огромен масив от информационни източници, от който трошица по трошица събира факти, за да сглоби картината на взаимоотношенията на България с останалия свят в първите си свободни години. 
Така първата част на книгата, която в голяма степен стъпва върху дисертационния труд на Алека Стрезова, авторката разглежда именно това, което е вградено в основите на дипломацията ни: структурата на външното министерство, финансирането, назначенията. Разказва за първата сграда на ведомството, която Константин Иречек описва така: "Всички министерства са близо до Народното събрание в голяма белосиня дървена къща. Големи коридори, високи тавани и прозорци европейски. Вътре нечистота, писарите из коридорите...". А Добри Ганчев добавя: "Помещението на туй министерство бе една еврейска къща, под зданието на сегашната Народна банка... Външното министерство се побира в две стаи. В едната е министърът, в другата чиновниците му. 
Колкото началници на отделения, толкози маси...
Дипломатически представители, посетители разни, служащи, разсилни - все през тази стая минават". 
Втората част на книгата на Алека Стрезова представя биографии на българските дипломати от посочения период. Искаше ми се да разкажа за тях така, че текстовете да бъдат достъпни и за хора неспециалисти, казва авторката, която близо година e работила върху тази част от изданието. За голяма част от тези хора все още се знае твърде малко и затова историчката си поставя задачата да направи известни техните имена и всеотдайната работа, която те са посветили на отечеството. Като правило всички те са били хора образовани, получили образование в авторитетни университети, знаещи по няколко езика, разказва Стрезова. От биографичните очерци за тях днешният читател може да извлече подробности, с които може да сглоби картината на предела между двата века - 19 и 20. Така на около 160 страници Алека Стрезова разказва биографиите на Марко Балабанов, Стефан Бобчев, Иван Шишманов, Стефан Стамболов, Рачо Петров, Михаил Сарафов, Димитър Станчов, Симеон Радев, Васил Радославов и много други.
Сред портретите на дипломатите намират място и свързани с Русе личности
Димитър Карамихайлов е работил преди Освобождението като драгоманин /преводач/ в руското генерално консулство в Русе, тук се жени и за дъщерята на русчуклията хаджи Атанас Петкович. Димитър Марков, който през 1896 г. е назначен за княжески дипломатически агент в Цариград, преди това е бил на служба в Русенския апелативен съд. Никола Стойчев, министър на външните работи в правителството на Петко Каравелов, е бил преди това на английска служба в компанията, изграждаща жп линията Русе-Варна, после е помощник-началник на гара Русе и инспектор, а след това и преводач, председател на Русенския губернски съд и началник на пощата. 
Списъкът продължава с известния д-р Георги Странски, външен министър в кабинета на Константин Стоилов, който в Русе е бил управител на болницата. Теодор Теодоров, министър на правосъдието, на финансите и на външните работи, също е свързан с Русе. Още преди да завърши Сорбоната в Париж, той е член на Русенския апелативен съд, а после работи като адвокат в съдружие с Георги Губиделников. Русофил и противник на режима на Стефан Стамболов, 
Теодоров е арестуван след бунта на русофилите 
през февруари 1887 г., но поради липса на доказателства само е интерниран за няколко месеца. 
Прочутият държавник Драган Цанков учителства в Русе от 1865 до 1867 г., като основава областната печатница и става неин директор. Цанков е и член на Апелативния турски съд в Русе. А във Временното руско управление /1877-1878/ е вицегубернатор на Свищов, Търново и Русе, посочва Алека Стрезова. 
Член на Русенския окръжен съд през 1888 г. и помощник-прокурор, както и член на Русенския апелативен съд е и друг дългогодишен дипломат - Димитър Цоков. Дипломатическата му кариера започва през 1892 г. като секретар при княжеското дипломатическо агентство в Белград, а след 1900 г. е първият български дипломатически представител в Лондон. Цоков е и първият български член на Международния олимпийски комитет. Той донася в България кънки, които подарява на роднини и така 
поставя началото на пързалянето със зимни кънки 
Интересна подробност е, че макар и Русе да се слави като град на десетките "първи неща", като люлка на прогресивното и пространство за културен възход - въпреки всичко това в Малката Виена е роден един-единствен мъж, който има допирателни до зората на българската дипломация. Това е Петър Чернев, за когото дори не успях да намеря точната дата на раждане, казва Алека Стрезова. Той е учител по английски и турски в Русе, читалищен и театрален деец, за кратко е бил секретар на читалище "Зора". Бил е и кмет на града от май до октомври 1879 г. Дипломатическата му дейност е свързана с работата като секретар на дипломатическото агентство в Букурещ, главен секретар на министерството и дори негов временно управляващ за кратко. По-късно става кмет на София /1901-1903 г./. И за мен е странно, че няма други родени в Русе дипломати, признава Алека Стрезова. 
В момента тя работи по издаването на мемоарите и дневниците на финансиста Никола Стоянов и се готви да подхване следващия период в историята на българската дипломация - годините 1918-1947. Има толкова неизследвани посоки в тази сфера, че работа има предостатъчно, убедена е д-р Стрезова.