Доц. д-р Нели Петрова е завършила Медицинския университет във Варна през 1988 година с отличен успех. Започва работа в тогавашната Окръжна болница Русе в специализираното неврологично отделение за мозъчни инсулти. През 1994 година придобива специалност по нервни болести и продължава да работи в отделението като невролог. Притежава професионални квалификации по клинична невропсихология и електроенцефалография. Била е началник на Отделението по съдова неврология към МБАЛ-Русе и изпълнителен директор на болницата.
В момента доц.Петрова е началник на Отделението по функционална диагностика на нервната система в УМБАЛ „Канев“, в чиято структура е Центърът по клинична невропсихология, същевременно е и преподавател в Русенския университет. Участва в изработването и подписването на „Национален консенсус за ранна диагностика на болестта на Алцхаймер и други форми на деменция - 2015 година“.

- Д-р Петрова, какво представлява заболяването епилепсия?
- Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризиращо се с повтарящи се пристъпи, които възникват на базата на свръхвъзбуда на определена група нервни клетки в мозъка, която се проявява с различни преходни клинични двигателни, сетивни, автономни, психични, поведенчески и електрофизиологични прояви. Единичните епилептични пристъпи, както и възникналите в хода на някаква остра увреда, при липса на повторяемост не се приемат за епилепсия.
Според Световната лига за борба с епилепсията това заболяване е мозъчно, при което се наблюдават
поне два непровокирани или провокирани пристъпа през период по-голям от 24 часа
Епилепсия не се диагностицира, когато пристъпите възникват при остри увреждания на мозъчните структури като инсулти, травми, възпаления или при ниски нива на кръвната захар, бавна сърдечна дейност, отравяния, повишена темепература.
- Кои са причините за получаване на припадъци, които се диагностицират като епилепсия?
- Епилепсията е мултифакторно заболяване, развиващо се при взаимодействието на няколко причини. Генетичните са придобити симптоматични припадъци от родови увреди, тумори, мозъчни травми. Причини могат да бъдат още съдови заболявания, съдови малформации, възпалителни заболявания, СПИН, алкохолизъм и епилептично предразположение.
- Кои хора са податливи на това заболяване?
- Епилепсията е разпространена във всички възрасти и засяга еднакво двата пола.
- Колко са болните у нас?
- Честотата на болестта варира от 4 до 10 на 1000 души население.
У нас болните с епилепсия са около 50 000
Около 50% от епилепсиите започват до 10-годишна възраст, а 75% до навършване на 20 години. От 2 до 5% от децата до 5 години пък получават фебрилни гърчове. Допуска се, че всеки един на 20 души може да получи един епилептичен пристъп през живота си, а всеки един на 200 души развива епилепсия. Средната продължителност на заболяването е 12-13 години.
- Как се стига до епилептични пристъпи?
- Епилептичните пристъпи са епизоди от внезапно настъпващо количествено или качествено разстройство на съзнанието, в съчетание с нарушение на двигателни, автономни и психични функции. Клиничната изява на епилептичните пристъпи зависи от локализацията на разрядите в мозъчната кора и разпространението им в мозъка.
- Колко вида припадъци съществуват?
- По принцип пристъпите се разделят на две основни групи - генерализирани и фокални /огнищни/. Вторият вид имат ясно огнищно начало и от определена част на лицето или на крайник може да се стигне до промяна в съзнанието.
Генерализираните пристъпи са двустранно симетрични в резултат на
едновременно засягане на кората в двете мозъчни хемисфери
Те протичат в 4 фази и се характеризират с внезапна загуба на съзнанието. В началото за 15-20 секунди се получава тонична фаза, която се изразява с извиване на главата към гърба, схващане на челюстите, спиране на дишането. Ръцете най-често се свиват в лактите, а краката са изпънати. Наблюдава се прехапване на езика и изпразване на тазовите резервоари. Следващата фаза е генерализирана клонична, която протича за 30-40 секунди. При нея има краткотрайни потръпвания в отделни мускулни групи, лицето посинява, от устата излиза кървава пяна, зениците се разширяват и не реагират на светлина. В следващия момент се появява постгърчова фаза с различна продължителност и тежест. След това дишането  постепенно се възстановява, както и съзнанието, след което са възможни психични прояви с психомоторна възбуда. Наблюдава се обърканост и сънливост. Характерна е липсата на спомен за припадъка.
- Колко вида кризи на епилепсия съществуват?
- Фебрилните гърчове са възрастово свързано заболяване с епилептични пристъпи в кърмаческа и ранна детска възраст, при температура над 38 градуса по Целзий, без данни за инфекция на нервната система като менингит и енцефалит. Те се изявяват най-често при инфекции на горните и долните дихателни пътища.
 Епилептичен статус е животозастрашаващо състояние
което се характеризира с последователни епилептични пристъпи, без възстановяване на съзнанието между тях. Приема се, че се касае за епилептичен статус, когато една епилептична активност продължи повече от 5-10 минути или при 3 последователни кризи, без възстановяване на съзнанието между тях. Епилептичният статус е по-чест при деца и за хора над 60-годишна възраст.
Епистатусът най-общо може да бъде няколко вида според патофизиологията си, степента на развиване на клиничната картина или типовете гърчове по време на пристъпите. Той може да бъде генерализиран тонично-клоничен, генерализиран тоничен, генерализиран клоничен или генерализиран миоклоничен. При деца е възможно лекарите да се сблъскат с така наречения хемикорпорален пристъп. Възможно е епистатусът да се развие като неконвулсионен генерализиран статус, при който липсва гърчова симптоматика, а пациентите попадат в така наречения апсансов прозорец или криза. Възможно е епилептичната криза да се развие и като парциален епистатус или като продължителна частична епилепсионна криза.
Гранд епистатус е криза, която се проявява с генерализиран тонично-клоничен гърч със загуба на съзнание
Пристъпът може да продължи повече от 5 минути еднократно или да се прояви като няколко поредни пристъпа, без пациентът да дойде в съзнание. Клиничната картина показва загуба на съзнание, кома, генерализирана гърчова симптоматика, фебрилитет, данни за мозъчен оток, нарушения във водно-електролитния баланс, цианоза, изпотяване, хиперсекреция от трахеобронхиалното дърво, ускорена сърдечна дейност или забавен пулс, развитие на белодробен оток и други спешни кризи, налагащи намесата на обучен спешен екип. 
- Как се поставя диагнозата за епилепсия?
- Диагнозата е клинична и се основава на детайлно описание на пристъпите от пациента или близките му, които описват обстоятелствата за припадъците, вида им, времетраене, състояние след пристъпа, възстановяване, придружаващи заболявания.
Важно е да се отбележи, че
епилепсията трябва да се разграничава от други състояния, протичащи с внезапни пристъпи със загуба на съзнание
нарушения на сърдечния ритъм, резки промени в нивата на кръвната захар. Изследванията, които подпомагат диагностирането, са общ неврологичен преглед, клинико-лабораторни изследвания на кръв, урина, скенер, ядрено-магнитен резонанс. Електроенцефалографията обаче е основно изследване при всички епилепсии. Тя представлява атравматичен метод за регистрация на електричните потенциали на мозъка, който позволява и последващо проследяване на промените във функционалното състояние на централната нервна система. Може да се комбинира с видео, което дава детайлна информация за вида на пристъпите.
- Какво лечение се прилага на пациентите с епилептични припадъци?
- Целта на лечението е овладяване на пристъпите, премахване на психичните и психологични прояви и пълна ресоциализация на болните. То е комплексно и включва антиепилептични медикаменти, психотерапия, хигиенно-диетичен режим, хирургически и други терапевтични методи. Прекратява се след 2-5 години свободен от пристъпи период. Рискът от рецидив след спиране на лечението при децата е от 22 до 35%, а при възрастните от 6 до 66 на сто. От много голямо значение е след прекратяване на лечението да се проследи еволюцията на електроенцефалографията. Спирането на лечението трябва да се извърши постепенно.