През 1931 година в Русе излиза книгата на Михаил Хаджикостов "Из миналото на град Русе" (спомени). Предговорът започва с думите: "Миналото на нашия хубав град е много малко проучено. Докато по-незначителни градове като Казанлък, Ловеч, Сливен и други имат вече своята история, Русе..., който до Освобождението е играл първостепенна роля, е със забравено минало".
Книгата съдържа седем глави:
1. Спомени от моето юношество;
2. Изгонването на гръцкия владика;
3. На заточение;
4. Войната. Първите печатници в града ни;
5. Първият църковен хор и първите театрални представления в Русе;
6. Забравени неща;
7. След Освобождението.
Първата глава започва така: "Роден съм в град Русе през 1848 година и съм кръстен от русенеца поп Христо на 6 септември същата година. Като станах на осем години, родителите ми ме записаха в българското училище в града. Сега същото училище е професионално срещу Дунава.
Първоначално се учехме да пишем буквите на пясък
...Пишехме с пръстите си и който ни предаваше, изтриваше написаното с една дъсчица. Научихме простите букви, после главните, а след това се упражнявахме в "краснописание" на каменни плочи с черна каменна писалка (калем)".
Интересни са спомените на автора, разказващи за изгонването на гръцкия владика Синесий на 17 януари 1864 година.
Тогава Хаджикостов е ученик в класното училище. Самият той участва в събарянето на къщата, хвърляйки керемиди от покрива. Гъркът е изгонен и на негово място русенци имат българин владика - Григорий.
Участниците в бунта са арестувани. Ето какво свидетелства авторът: "Между арестуваните първенци, за които вече бяха приготвени две шейни да ги откарат на заточение, бяха и брат ми Иван Хаджикостов, Велико и Георги Малчеви, Никола Казмата, Симеон Симеонов и други българи от Българското църковно настоятелство".
Арестувани са още младежи. Споменават се имената на Петър Винаров, Върбан Халача, Край Танаса и др. Откарани в Цариград в затвора "Баба заптие", където престояват 10-12 дни. Оплакват се на пашата. Той ги вика, разпитва и им съобщава, че са определени за сирийския град Халеп (Алепо). След Освобождението биват пуснати.
Хаджикостов пише: "На 5 април 1878 година тръгнахме от Халеп всички. Стигнахме в Цариград в събота вечерта срещу Великден и на 16 април 1878 година сутринта отидохме на черква във Фенер, черкувахме се и оттам отидохме в Митрополията, за да се явим при синода да обадим, че сме свободни".
Завръщат се в Русе през нощта на 23 април по стар стил (Гергьовден).
След Освобождението в Русе започва трескава работа - строежи, нови улици, уреждане на училищата и прочее
Първата турска печатница в града е открита от Митхад паша в 1867 година за нуждите на валийските власти.
Печатницата си набавя български букви и излиза първият русенски вестник "Дунав" под редакцията на Иван Чорапчиев и Стоил Попов. Печата се на български и турски. До 1884 г. печатници отварят Христо Бъчеваров, Аксентевич, Роглев и самият Михаил Хаджикостов.
Последният участва и в първия църковен хор, за който четем: "През 1870 година по инициативата и под председателството на учителя Тодор Хаджистанчев няколко младежи съставихме певческо дружество, което си постави за задача да подготви един църковен хор за българската черква. В хора се записаха около двадесет момчета и започнахме да се събираме всяка вечер в бащината ми къща".
Започват и театралните изяви в града, обявени във вестник "Дунав" през 1871 година. Играят се "Изгубена Станка", "Геновева", "Ружица", "Райна Княгиня", "Криворазбраната цивилизация" и пр. 
Актьори са Тома Кърджиев, Никола Обретенов, Ради Иванов, Георги Икономов Георги Николов (Черното), Митю Атанасов, Яни Франгя, Коста Армянов и др.
В повествованието си авторът допълва: "Аз бивах повечето пъти суфльор. След всяко представление разчиствахме салона и играехме народни хора и други танци. 
Чистата печалба от представленията давахме като помощ за издържаните тогава от общината и следващи в Табор (Чехия) и Цариград млади русенци
Куни Кутинчев, Петър Чернев и Иван Данев".
В главата "Забравени неща" повествователят споменава интересен факт, свързан със смъртта на Стефан Караджа.
"Една сутрин пред  дюкяна мина една каруца с един кон. Зад каруцата вървяха трима заптии, а вътре видях да лежи прострян човек със синджир на краката и белекчета на ръцете. На гърдите му имаше закрепен един написан лист - присъдата му. Той беше Стефан Караджата. Водеха го на бесилката. Аз не можах да напусна дюкяна, но мои другари от съседните дюкени, които отидоха след колата, разправяха как е бил обесен. Твърдението, че е умрял в затвора не е вярно".
Във финалната част "След Освобождението" мемоаристът пише: "На 20 декември 1878 година, на Игнажден, се сгодих за Мария Йорданова, дъщеря на Йордан Мумджиев, а на 28 януари 1879 година се венчахме в църквата "Света Троица". Кумуваше най-големият тогава търговец в града Васил Радев".
Хаджикостов е жив свидетел и на преминаването през Русе на 25 юли 1879 година на първия български княз Александър Батенберг, който се отправя към Велико Търново, за да положи клетва пред Великото народно събрание.
Не са убегнали от вниманието му и русофилските бунтове от 1887 година, за които споменава: "Видях като ги разкарваха по улиците. Между тях познах Тома Кърджиева, Зеленогоров, Филов, Панов и Алекс.Цвятков".
Последните сведения, които дава, са във връзка с управлението на Димитър Мантов: 
"През 1888 година по разпореждане на Мантов се започна регулацията на града и то най-напред в центъра, където е сега градската градина
(дотогава турски гробища с джамия). Съборени бяха цяла редица дюкени, за да се разшири главната улица. Моят магазин също бе съборен и тогава си построих такъв на улица "Княжеска" и се отдадох само на книжарство и печатарство, като се снабдих с една голяма печатна машина. През 1892 година издигнах втори етаж на зданието си за депозит на книжарските стоки. Направих добро състояние, защото в този бранш тогава имаше хубави печалби".
В края ще ви върна пак към предговора, датиран на 3 март 1931 година, в който авторът искрено споделя мотивите си да пише: "... аз се помъчих да си спомня някои от преживените събития и да разкажа тук за тях онова, което е още останало в паметта ми. За случайните грешки моля да бъда извинен: много неща не мога вече да си спомня. Ще бъда доволен, ако моята малка брошурка даде потик и на други стари русенци да не занесат със себе си в гроба, каквото знаят, а да го разкажат като мене на по-младите, които ще съумеят да го използват".
Михаил Хаджикостов си отива от този свят девет години по-късно - през 1940 година.
Тази книга е от антикварното наследство, останало от дядо ми. Справката показва, че я има във фонда на отдел "Краезнание" на Русенската регионална библиотека „Любен Каравелов“. На името на Михаил Хаджикостов в града има уличка, свързваща кварталите "Дружба" и "Чародейка".