За личността и за творческото дело на Пенчо Славейков е писано много. По тази причина го представям през погледа на акад. Михаил Арнаудов. През 1911 година, година преди смъртта на Славейков, Арнаудов осъществява две срещи с поета, за да събере "биографско-психологически материал" чрез известния си анкетен метод. Това каза ръководителят на катедра "Български език, литература, история и изкуство" в Русенския университет доц. Мира Душкова, която участва в дискусия в Националния пресклуб на БТА в Русе, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков и на българския модернизъм. Инициативата е под наслов "Пенчо Славейков днес" и се организира от Българската телеграфна агенция.
Доц. Душкова обясни защо представя поета през погледа на Арнаудов. "Защото акад. Арнаудов е от изключително значение за нас като русенци - роден е в Русе, учил е в Русе, направил е първите си стъпки в литературната наука в своето училище. Той представлява истинска ценност за нас чрез своето творчество, невероятна работоспособност, модерност в мисленето и излагането на идеите си, и не на последно място - като пример за висок морал", каза литературоведът доц. Душкова. 
Тя обясни, че в Русенския университет се пази делото и се почита паметта на изтъкнатия учен чрез научната конференция с международно участие "Арнаудови четения", организирана от катедрата "Български език, литература, история и изкуство", Научен център по фолклор, литература и лингвистика "Св. Димитър Басарбовски", Регионалния исторически музей и Регионалната библиотека. Форумът се провежда от 1998 година насам.
"Резултат от конференцията е Арнаудовият сборник, от който подготвяме 14. том. Важно е да се отбележи, че Арнаудов дарява богатата си библиотека на родния си град - колекция от повече от 5000 библиотечни единици, които се съхраняват повече от 50 години в Регионалната библиотека "Любен Каравелов". Във фонд "Михаил Арнаудов" се съхранява книга, в която е включен текстът "Из живота и творчеството на Пенчо Славейков" (1921) от Михаил Арнаудов, както и други ценни издания като: "Пенчо Славейков. Бегли спомени" от Мара Белчева (1921), "Писма от Пенчо Славейков до Мара Белчева" (1929), "Неволята у Пенча Славейкова" от Михаил Въгленов, "По следите на Пенчо Славейков в Италия" от Алекси Бекяров (1946) и други. В библиотеката се съхранява и работното бюро на учения. В културната институция от седем години се организира и форумът "Арнаудови срещи", насочен към младежи с първи стъпки в хуманитаристиката", каза доц. Душкова. 
Тя разказа повече за двете анкети, които Арнаудов прави с Пенчо Славейков. "Ще обърна внимание на няколко факта от текста, озаглавен "Из живота и творчеството на Пенчо Славейков (Изповеди и показания на поета)". През тази година отбелязваме 160 години от рождението на Славейков, но в анкетата с Михаил Арнаудов той отбелязва, че не знае дали е роден през 1866 година или през 1868 година, но е възприел 1866 година. Обяснява му, че не е бил и добър ученик, че е имал проблеми с математиката", каза доц. Душкова. 
По думите й от значение за нея е и това как Славейков е виждал концептуално книгата си "На Острова на блажените". "В основата на всички характери лежала представата за една личност; във всяка характеристика се решавал особен проблем - религиозен, естетически, литературно-исторически, културен…", пише по въпроса Арнаудов.
"Сам Славейков, въпреки че вплита много енергия, идеи, талант, в книгата си е изключително изненадан от нейния успех и от факта, че почти веднага са продадени 1000 екземпляра. Интересна е тази анкета със Славейков, хубаво е пак да си я прочетем и да поразсъждаваме над нея, защото представя начина му на работа, говори за житейските и литературни влияния, споделя виждането му за "несъзнателното създаване", за отношението му към литературната наука, за наследствеността", каза доц. Душкова. 
Тя цитира и думи на Михаил Арнаудов, писани около десетина години след смъртта на поета Пенчо Славейков - "бурята видимо върви към затихване, за да настъпи период на обективна оценка, водена изключително от литературно-естетически и исторически критерии. Каквато и да бъде крайната присъда за стойност на делото и за роля на поета в нашето културно развитие, едно няма да откаже никой - че личността е упражнила голямо влияние върху съвременната литература и че без нея съвсем не може да се мисли и разбере напредъкът на нашата лирика от Вазов към Яворов, Кирил Христов и по-младите. Да се обрисува вътрешната физиономия на поета, да се изтъкнат характерните черти на светогледа му, на темперамента му, на естетиката му - това е наложителен дълг на онези, които биха искали да очертаят най-важните моменти на литературната ни еволюция след 80-те години на XIX век".