Откъде се беше взел този човек?! 
В нашия свят, където всички се гледаме подозрително, където не е прието да се радваме на чуждата дарба, където ако поздравиш някого за успеха, значи или ще му искаш нещо, или завистливо му кроиш номер - в този посивял от посредственост и от безизходица свят Иван Кочев се държеше така, сякаш идва от друга планета. 
Преминаваше като комета през онзи, също така сив и безрадостен живот, в който сами сме се натикали. 
И забързан шеметно - той май другояче не можеше да се движи - успяваше да зарази всички, покрай които минава, със светлината на синия си поглед, с неистовата жажда да създава и да радва, с порива си да открива таланти и да им отваря широко вратите. 
Когато споделяше нова идея, обикновено човекът срещу него първо поклащаше глава: "Да, ама... Това няма как да стане...". Колко е хубаво, че Иван Кочев очевидно нямаше време да придава сериозно значение на подобни реплики - защото в мига, в който идеята се беше зародила в главата му, тя наполовина вече беше реалност. Оставаше да направи реалност и другата половина. И той я правеше.
 Така Русе отвори път на нова специалност в Училището по изкуствата - "Класическа китара"
която сега привлича като магнит учениците. Така Русе се сдоби с единствената по рода си китарна формация със звучното име "Буболек". С националния китарен фестивал, който постепенно се превърна в международен. И свикна с това всяка година да очаква трибют в памет на Джон Ленън и Ливърпулската четворка. 
Неговите приятели /а те се умножаваха всяка година с новите му ученици, които задължително се превръщаха и в приятели/ не помнят той да се е оплакал от нещо, да е отпращал някого, да е признавал, че нещо го боли, да е отказал разговор или среща с извинението, че няма време. 
Как намираше време за всичко и как омагьосваше това време, за да му стига - само той си знаеше. Единственото, което не успя да направи, е да накара времето да го остави още малко тук, при хората, които той обичаше и които обичаха него.
На днешния ден Иван Кочев щеше да навърши едва 67 години.
Тази вечер в зала "Русе" ученици, учители и приятели ще свирят за него. 
А "Утро" подбра от Фейсбук покъртителни думи на раздяла, изречени за Иван Кочев с голяма болка и с голяма любов.
Татяна Матей: 
На небето очите му все надолу гледат. Полети към него някоя огромна и светла душа, като тази на Иван Кочев, че тогава то ги вдигне по високото. Тъжно ни е тук, в ниското, без този невероятно добър човек, талантлив музикант и блестящ педагог. Но ще продължава изкачването по височините, които той начерта и завеща на младите музиканти. 
Ааскатаа Станчев: 
Все още не мога да повярвам, че ни напусна един велик учител. Не искам и да го повярвам. Жалко. Мога да кажа само, че заради него аз успях в годините, в които се занимавах с музика. Ще ни липсваш! Сбогом, Учителю! 
Боян Дойчев:
Отиде си един вдъхновител, колега, приятел
Лили Игнатова:
Отиде си Човекът, Учителят, Музикантът Иван Кочев. Г-н Кочев, вие докоснахте стотици сърца и оставихте своя отпечатък върху, тях! Благодаря за всичко! Знам, че ще бъдете винаги до нас!
Роси Миновска-Деведжиева: 
През лятото на 2016 г. групата за театър "Камила" имахме късмета и честта да работим с г-н Иван Кочев по проекта "Ваканция в музея". Сладкодумен, отзивчив, пълен с идеи, търпелив, внимателен с децата, мотивиращ ги, даряващ обич... Имаше подход към всяко едно от тях, умееше да им разкрива магията на музицирането. Какво удоволствие беше да мислим стъпка по стъпка нашия спектакъл и да помогнем на малките участници да го реализират! 
Мога само да съжалявам за пропуснатите разговори и невъзможните бъдещи срещи и съвместни проекти... Светъл път на душата му! 
Мариела Марс: 
Отиде си Човекът, който се обади на майка ми с думите: "Запишете я в Училището по изкуствата, защото ще се събира випуск от първокласници за първи път. Няма да сбъркате!", когато бях на шест годинки...
Той всъщност е причината да разбера, че обичам Музиката и смисъла за мен да я творя
Много жалко! Един готин, добър човек си отиде от нашия свят - г-н Кочев. Той беше от първите хора, които ме насочиха към джаза, той ми показа най-първите хватки там. Той беше и този, който обедини и създаде джаз триото си с Исаак Енчев и Ааскатаа Станчев /Асен Станчев/. С него беше удоволствие да се работи - винаги приятно, забавно и качествено. Той беше ментор и добър  по душа - аз съм много паметлив и един път не си спомням да ме е видял, да съм го поздравил и той да не е отвърнал на поздрава ми, винаги следеше и се интересуваше какво се случва с мен, нищо, че не бях негов китарен ученик - той се държеше с мен винаги добре, винаги с желание да помогне. Винаги имаше нови проекти, нови планове - нестандартни, смели и амбициозни. Ако трябва да обобщим - г-н Кочев беше ПИЧ! Но явно Господ прибира тези, които обича. Почивайте в мир, господине!