Стотици морски звезди били изхвърлени на брега от бурното море. Едно дете ги вземало една по една и ги връщало обратно във водата. Видял го старец, който се разхождал по брега, спрял се и го попитал: „Какво правиш? Не можеш да промениш живота на всички тези морски звезди!“. Детето го погледнало, взело още една звезда, хвърлило я в морето и чак тогава му отговорило: „Но ето че на тази промених!“.
С тази притча Джошуа Илиев онагледява мисията на фондация „Възстанови живот“, на която е председател.
Малкото, което можем да направим, трябва да го направим, обяснява младежът, който е студент последна година по философия във Великотърновския университет.
Самата фондация е само на една година, не разчита на европейско финансиране
а със собствени сили и средства се опитва да върне живота на хора, попаднали в работен или сексуален трафик. Това, че точно той е начело на организацията, всъщност е дългосрочна стратегия. Искахме като млад човек да привлече повече хора на своята възраст към нашата кауза, казва майка му Даниела Илиева, в чиито ръце е оперативното ръководство на фондацията.
„Да помагаме на жертви на насилие или трафик е работа, която сме вършили през годините, но решихме да направим фондация, за да е помощта ни по-адекватна. Много фондации черпят европейски пари и хората вече нямат голямо доверие, когато чуят думата „фондация“. Затова нашата работа е предимно да накараме пострадалите да разкажат сами своите истории. Когато говорим с различни хора, често те казват: Ама това, насилието, проблем ли е? Много от жертвите не говорят. От една страна, има страх у тях да споделят това, през което преминават, да се доверят, а много често се чувстват и виновни за това, което им се е случило. Докато те не започнат да говорят за личните трагедии, през които са преминали, никога няма да бъдат свободни. Това е като мото на нашата фондация - че човек трябва да говори за това, през което е преминал, да не крие нещата вътре в себе си“, казва Даниела.
Самата тя се сблъсква с насилието още в ученическите си години
и донякъде това предопределя пътя й да помага на хора, чиято свободна воля и достойнство са били потъпкани брутално. Познавала момиче, което от своя приятелка било заведено на купон. Там обаче то било изнасилено от няколко момчета. Травмата от гаврата е толкова дълбока, че момичето губи смисъла на живота си, той за нея вече е без стойност и след време само се плъзва по наклонената плоскост и става играчка в мъжките ръце.
„Опитах се да й помогна, но тя беше толкова разбита и може би липсата на доверие беше нещото, което не й позволи да излезе от това състояние. А с хората, на които помагаме, искаме да покажем, че има млади хора, които имат качества, които градят нещо по-различно от повечето си връстници, живеещи в безпътица, липса на цели и каквато и да е интелигентност. За да влияят тези млади хора на други млади хора, така ще успеем да променим поне част от поколението“, обяснява Даниела.
Двете морски звезди, с които се гордеят Даниела и Джошуа, са Надя* и Емил*
Двамата са брат и сестра, но дълги години не се познават, не познават и родната си майка. Надя е изоставена още като бебе в дом, Емил отрасва в къща в ромска махала край Русе с мащеха. Когато по волята на бащата 12-годишната Надя е прибрана в многолюдното семейство, тя е принудена да проси и краде. Мащехата редовно пребива нея и по-малката й сестра, ако не донесат достатъчно пари или по всякакъв друг повод. Надя бяга няколко пъти, но винаги е намирана и връщана. Следват бой и издевателства, държат я дни заключена, вързана за легло и само на вода. На косъм от смъртта е, когато мащехата сцепва главата й с голяма цепеница. Уплашена, не вика Спешна помощ, защото ще дойде и полиция и ще я арестува. Само слага тютюн на главата й, за да спре кръвта. Момичето два пъти прави опити за самоубийство, докато се намесват социални служители и то отново е изпратено в дом, далече от ужаса и мизерията, в която живее няколко години.
Емил също два пъти прави опит да се самоубие. Той е учил само до втори клас,
не знае да чете и да пише, затова пък е обучен да краде
Като малък работи с баща си и мащехата в близко стопанство, а когато собственик умира, тримата тръгват да събират желязо и да ровят по контейнерите. Емил се грижи и за поредното бебе в семейството и когато един ден се прибира вкъщи и не го намира, изпада в шок, защото разбира, че мъничето е продадено за 2000 лева в София. По-късно научава, че още едно бебе има същата съдба. След време бащата и мащехата с част от семейството заминават в Гърция. Там желязото се плащало по-скъпо. Емил остава сам, без пари и работа. Наближава зимата, счупените стъкла на къщата не могат да спрат студа и вятъра, ток и вода няма. В отчаянието си момчето също тръгва за Гърция, за да се върне оттам след няколко месеца... пеша и по тениска.
„Емил ни откри първи. Беше в ужасно състояние - миришеше, нямаше никакви хигиенни навици. Той искаше промяна и ние започнахме да го учим да чете и да пише, за да можем да му намерим работа. След това дойде и сестра му. В началото те не се държаха като брат и сестра, а като чужди хора. И двамата са изключително слаби, визуално изглеждат на по 17-18 години от недохранване“, разказва Даниела, която не крие емоциите си.
Историята на брата и сестрата звучат като добре написан сценарий за сериал, но
една друга съдба извиква сълзи в очите на Даниела
40-годишната вече Мария* живее с травмата от детството си, когато на 10 години е изнасилена от един от „татковците“ си. Родена е от майка, която като младо момиче преживява истински кошмар, който я срива психически. Забременява от приятеля си, който под предлог, че я води на преглед, уговаря доктора да й направи аборт. Тя обаче се събужда от упойката преждевременно и когата вижда трупчетата на двете близначета в кофата за боклук, психиката й не издържа. Оттам нататък за нея животът не струва пукната пара, тя започва да спи с всеки срещнат мъж, ражда две момчета и Мария. Като поотрасва малко, момичето е изпратено в оздравително училище. Когато през ваканциите се връща вкъщи, все заварва някой нов „татко“. Един от тях, доста по-млад от майка й, изнасилва детето и започва редовно да злоупотребява с него. Мария все пак се престрашава и казва на майка си, а тя изгонва перверзника. Но това не е краят. Майката започва работа и когато е нощна смяна, води Мария при познат, където да пренощува. Той също посяга на момичето.
Като някаква орисия тия случаи се множат в живота на Мария
След време тя все пак създава семейство, има чудесен съпруг, ражда син. Но миналото я преследва и тя спи с всеки, който се появи и започне да й сваля звезди. Мария споделя с Даниела, че не може да контролира това, което се случва вътре в нея, има фантазии и не може да ги спре до момента, в който отиде да спи с мъжа, който й е казал, че е красива.
„Това е вътрешна битка, за преодоляването на която работихме много години. Мъжът й знаеше всичко и й прощаваше, отново и отново се повтаряха нещата до един момент, в който той каза „Дотук!“. Аз не зная колко мъже биха могли да простят веднъж, втори път, трети път“, разсъждава Даниела.
Разделят се. Синът остава при бащата, Мария отива при майка си, след това излиза на квартира. И малко по малко осмисля какво губи, че губи и сина си и че разрушава и неговия живот. Говорят много с Даниела за семейството, за това, че ако то е здраво, това има ефект върху децата и поколенията. Мария живее в ужасното си минало, не смее да излезе от него, чувства вина и страх.
„Това е един от случаите, в които не виждах път и не знаех как всички мостове, които са сринати между тези хора, могат да бъдат възстановени. Но изведнъж нещо се случи и се случи в мъжа й. Той й се обади и й каза: „Прибери се вкъщи“. Тя се прибра и от този момент нататък те са невероятно щастливо семейство. По-късно мъжът й се разболя от множествена склероза и днес Мария продължава да се грижи за този човек. А толкова много жени изоставят мъжете си, когато имат проблем“, разказва Даниела, докато изтрива една сълза.
Благодетелите се множат
Фондацията разполага със защитено жилище, където да приютява спасените от насилие или трафик жертви, докато стъпят на краката си. Апартамент някъде в Русе - тайният адрес е една от защитите на изстрадалите хора. Подарен е на фондацията от човек, който живее в друг град, няма нужда от него, а е взел каузата на фондацията присърце. „Мислехме, че ще ни го даде да го ползваме, и в момента, в който каза, че трябва да подпишем документи и да се прехвърли, бяхме шокирани“, спомня си Даниела.
За ремонта и обзавеждането на апартамента фондацията имаше щанд на Коледния базар в центъра на Русе. Доброволци дежуреха и продаваха ръчно изработени сувенири, имаше и кутия за дарения. „Събрахме 2240 лева, имаше много щедри хора, имаше напълно незаинтересовани. Бях впечатлена, че деца изсипваха стотинките си, имаше деца, които пускаха левче, вероятно това беше закуската им. За мен това е бъдещето - когато младите хора бъдат научени да мислят не само за себе си. Толкова много егоизъм има в нашето общество, толкова много егоцентризъм. Има хора, които непрекъснато говорят - държавата това, държавата онова. Не е въпросът само да обвиняваме държавата, а въпросът е, че ние сме държавата и ако повече от нас направят нещо добро, ще има резултати“, разсъждава Даниела.
Сега предстои ремонт на апартамента, за да стане уютен за подслонените хора. И благодетелите се множат: „Мегахим“ дарява бои, „Ирим“ - мебели, „Керос“ - плочки. От фондацията са им искрено благодарни за помощта и се надяват, че и други фирми ще подкрепят благородната им кауза. Защото има нужда от още много неща - строителни материали за шпакловка и изолация, обзавеждане за баня и кухня, електрически уреди, единични легла и редица други по-дребни и по-големи предмети, каквито има във всеки дом.
Всеки, който иска, би могъл да помогне с каквото може или с дарение по банковата сметка на фондацията в Първа инвестиционна банка:
IBAN: BG09FINV91501017124601
BIC: FINVBGSF
Фондация „Възстанови живот“


* Имената са променени