Знаете ли какво е общото между „Тайната вечеря“ и пресата за чесън? И двете са творение на гениалния ренесансов художник, скулптор, инженер, архитект и изобретател Леонардо да Винчи (15 април 1452–2 май 1519). Впрочем „Тайната вечеря“ се ражда след един негов архитектурно-кулинарен експеримент по повод сватбата на херцога на Милано Лудовико Сфорца с  Беатриче д’Есте, херцогиня дьо Бари, през 1490 г. Сфорца е известен като покровител на творците от Миланския Ренесанс, сред които и да Винчи, който живее в двореца 17 години.
Леонардо решава да построи в двора на двореца огромно точно копие на импозантната постройка, в което да се проведе сватбената церемония. Конструкцията обаче се изграждала от... предварително изпечени десетки хиляди пайове, скрепени с ядки и стафиди и покрити с разноцветен марципан. По замисъл гостите трябвало да седят на столове от пай и на маси от пай, които накрая да изядат. Драмата настъпила в нощта преди сватбата, когато необичайният умален дворец бил нападнат от птици и гризачи, привлечени от носещите се наоколо аромати. На сутринта дворът приличал на бойно поле, по което се въргаляли парчета пай и трупове на птици и плъхове, а слуги тичали като луди в опит да почистят. В крайна сметка сватбата се случила, но на поляната извън двореца, а Сфорца предложил на да Винчи да изпробва талантите си другаде и го посъветвал да отиде при приора на манастира „Санта Мария деле Грацие“, на когото му трябвал художник, за да изрисува столовата. така се родил шедьовърът „Тайната вечеря“, а Лудовико Сфорца се слави като поръчителя на тази картина.
За кулинарната страст на Леонардо разказва една книга със странното име „Кодексът на Романови“, която се появява в Италия преди повече от 20 години. Авторът й твърди, че я е преписал от ръкописи на художника, които се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург. Книгата предизвиква истински фурор, тъй като преобръща представите за многостранния гений, като изважда на преден план кулинарния му авангардизъм. Оригиналът не е намерен, но учените, които я изследват до последната точка и запетая, са убедени, че е напълно възможно Леонардо да е нейният автор, а всички кулинарни рецепти и описани събития съответстват на епохата, в която е живял той.
По онова време италианската кухня не била разнообразна и изискана, а преобладавал вкусът на готите - мазна храна с огромно количество месо и птици, полента, понякога с добавена супа или груба каша и всичко това обилно подправено с различни подправки и билки. Все още по онези земи не познавали доматите, картофите и другите зеленчуци, донесени от Новия свят чак през 17 век. Виното се смесвало с вода или мед, брендито било лекарство и се продавало само в аптеките. почти всичкото месо се раздробявало и правело на пастети, които се претривали през сито и се смесвали с мед и ориз. Храната се подавала върху големи плоски хлябове, които накрая се изяждали.
Естетската душа на Леонардо страдала от всичката тази грубост и през 1473 г. той станал главен готвач в „Трите охлюва“ във Флоренция. Там започнал да предлага на посетителите супа с плодове, сварени в свински бульон и прецедени през сито от конски косми; сливи без костилки, разрязани на четири и сервирани върху тънко парче говеждо месо, сушено на слънце 3 месеца; варено яйце, пълнено със смесения с кедрови ядки жълтък и сервирано със сметанов сос, пържени топчета от сьомга и яйца, сервирани с магданоз. На фона на препълнените с различни видове месо чинии, на които били свикнали флорентинци, експериментът бил обречен на неуспех. А самата гостилница скоро изгоряла напълно, подпалена от конкуренти. Тогава Леонардо и неговият приятел Сандро Ботичели отворили собствена гостилница, която кръстили „Трите жаби - Сандро и Леонардо“, но дори и красиво оформените блюда, които приготвяли и поднасяли, не ги спасили от фалит.
От скука да Винчи направил от марципан модели на военни съоръжения и ги изпратил на владетеля на Флоренция Лоренцо де Медичи Великолепния, който обаче ги помислил за сладкиши и... ги изял. Художникът изпаднал в депресия, а като извинение Лоренцо му дал писмо с препоръки до херцога на Милано Лудовико Сфорца. Така Леонардо попаднал при своя благодетел и там изобретил своите най-интересни прибори, които да облекчат работата в кухнята. По това време той започва да си води записки и някои от чертежите в тях дълго време са смятани за военни съоръжения, а всъщност се оказали месомелачка, съдомиялна машина, механизми за трошене на ядки. Там великият художник изобретява и пресата за чесън, която е останала почти непроменена и до наши дни, яйцерезачка, тирбушон за левичари, машина за сушене на салфетки и др.
Но най-важното му изобретение са спагетите. Пастата в Италия съществувала от незапомнени времена, но тя била твърда и на големи парчета, подобни на кори за лазаня. Леонардо изобретил машина, която режела пастата на тънки дълги ленти, които нарекъл spago mangillab (ядливи въженца). Хората обаче ги възприемали като някаква бъркотия и отказвали да ги ядат. Тогава Леонардо прибрал машинката в голяма черна чанта и никога не се разделял с нея. Отказал да я даде и на своя приятел френския крал Франсоа I, при когото прекарва последните години от живота си и който му предлагал да направи спагетите френско национално ястие. Но пък му подарил други два свои шедьовъра - „Мона Лиза“ и „Свети Йоан“.
Най-голямата му картина - „Тайната вечеря“, на стената на столовата в манастира „Санта Мария деле Грацие“ отнема на Леонардо 3 години. той казва на свой приятел, че има желание да изобрази своите минали и бъдещи представи за храната. През първата година обаче художникът просто стоял пред стената и мислил. През втората накарал монасите да внесат една дълга маса и на нея да слагат и вдигат храна и вино. винените изби на манастира опустели, защото художникът настоявал, че му е необходимо само най-хубавото вино. Монасите ходели гладни, защото Леонардо окупирал кухнята и денонощно експериментирал с храна, необходима за картината. А тъй като все бил недоволен от резултата, учениците му изяждали всичко. След две години и 9 месеца и стотици скици на различни продукти - от варени яйца до лисичи крака със сладък грах, той нарисувал на масата на 12-те апостоли само вино, хляб, нарязана ряпа и чиния с нарязана змиорка и парченца портокал. Образите на самите апостоли му отнели само 3 месеца.
Не е известно кое е било любимото ястие на Леонардо, но на един лист, съхраняван в Британската библиотека, нарисувани от художника геометрични фигури изведнъж са прекъснати с „etcetera“ („и така нататък“) и обяснението: „perche la minestra si fredda“ („защото супата изстива“). Минестра или минестроне е гъста зеленчукова супа и рецепта за нея има в първата в историята печатна кулинарна книга „De honesta Voluptate et valetudine“ от 1480 г., която художникът пазел в домашната си библиотека. Можем да допуснем, че тази супа е била сред фаворитите на гениалния италианец, за когото се твърди, че е бил вегетарианец.

Класическа супа Минестроне

Необходими продукти:
300 г зрял боб
1 глава лук
1 морков
1 стрък целина
1/4 ч.ч. зехтин
1/4 ч.ч. доматен сок
4 ч.ч. зеленчуков бульон
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. смлян черен пиер
1 ч.ч. дребна паста
босилек
настърган пармезан 
Начин на приготвяне:
Зрелият боб се сварява до готовност. Може да се ползва и боб от консерва. Лукът, морковът и целината се нарязват на ситно и се запържват в зехтина за около 5 мин. Добавя се доматеният сок и се готви още 1 мин. Бобът се отцежда и се добавя към зеленчуците. Всичко се залива с 2 ч.ч. зеленчуков бульон и се готви на тих огън. Когато всичко е готово, се добавя пастата и се налива останалият бульон, супата се подправя със сол и черен пипер на вкус. Вари се до сваряването на пастата. Отдръпва се от огъня и се добавя босилекът. сервира се поръсена с настърган пармезан.