Забранил съм на моите ученици да събират пари и да ми купуват каквото и да е било за рождения ден. От предните випуски още се знае, че се сърдя, когато се събират пари, тъй като не е коректно. Това споделя преподавателят по компютърни науки в Гимназията по строителство „Пеньо Пенев“ Красимир Паскалиев, който на 13 януари отпразнува своя 50-годишен юбилей. 
Въпреки забраната за купуване на подаръци обаче, когато любимият класен ръководител е докоснал сърцата на своите ученици, креативността им няма спирачка. Доказаха го учениците от 10 г клас със специалност „Компютърна графика“,
които изненадаха Паскалиев с изключително оригинален и сладък колаж
„Рожденият ми ден тази година се падаше в неделя и в понеделник носех сладки, бонбони, за да почерпя колегите и учениците. Имахме час на класа с учениците, на които втора година съм класен, като се наложи да отида до съседния кабинет за химикал. Когато се върнах, колажът беше сложен на бюрото. Изобщо не очаквах, защото съм ги предупредил да не харчат пари за подаръци. Но те бяха направили този плакат с вафличките, който е много оригинален и определно много ми хареса. Почувствах се много добре заради специалното внимание. Това е жест, който е достоен за уважение. Голяма емоция“, споделя с вълнение преподавателят, който обикновено често се кара за закъснения и отсъствия, но пък не се определя за строг учител. 
„Вие сте наш учител, съветник и възпитател.
Вие сте наша пътеводна светлина по пътя на науката и знанието
Бъдете все така търпелив, всеотдаен и отзивчив към нас.
Пожелаваме ви здраве, лични и професионални успехи и много положителни емоции през годините напред“, е пожеланието на десетокласниците към Паскалиев. 
С още една сладка и оригинална изненада успяха да изпълнят празничния ден на учителя си и учениците от специалност „Системно програмиране“, на които е бил класен. Те подариха на Красимир торта с глазура снимка на класа. Всеки яде парче с образа на някой друг, само аз ядох себе си, сподели юбилярът. 
Нестандартният поздрав с вафличките е закачен на видно място в кабинета на преподавателя. Очаквано колажът веднага привлича погледите на колеги и на директорката на гимназията Камелия Денчева. Тя останала очарована от креативността на децата и нейна била идеята
да снимат колажа и да го публикуват във фейсбук групата на училището
Шефката го предложи, иначе аз никога няма да го кача, защото не съм от тези хора, които да се хвалят за щяло и нещяло, споделя 50-годишният мъж, който е инженер по компютърни технологии. Въпреки че юбилеят е добър повод за равносметка, Паскалиев категорично отказва да се връща назад и да мисли какво е могъл да постигне. 
В Гимназията по строителство работи от 2007 г. като учител по теория по професиите „Компютърен график“ и „Дизайнер“), Информатика, Информационни технологии, като изпълнява и други функции по поддръжка на техника, инсталации. Вече 12 години той е отдаден на професията, като споделя, че край младите хора човек се чувства изключително добре и това е едно от основните предимства.
Всъщност като дете Красимир се зарича, че никога няма да стане учител
но години след това колелото се завърта и на този етап той няма никакви намерения да сменя професията. 
Майка ми беше учителка в детска градина, а баща ми работеше в БДЖ. Бях се заканил никога да не ставам учител, защото я виждах колко изморена се връща, все пак това е работа с деца, но преди 12 години директорката ме покани и оттогава съм в училището, разказва преподавателят. Той е категоричен, че учителската професия носи удовлетворение, когато децата научават нещо, но и отбелязва с усмивка, че нервите са просто неизбежни. 
Скоро по време на грипната ваканция имах разговор, в който за пореден път ми се наложи да обяснявам, че ние по това време сме принудително в платен годишен отпуск. Много хора си мислят, че е лесно, че заплащането е атрактивно, че учителите цяло лято почиват, по всички празници, но реално нещата не са точно така, казва Красимир.
Завършил е Математическата гимназия, където се запалва по компютърните науки
Красимир обаче е имал желание да учи в Гимназията по дървообработване, тъй като по това време живеел точно до училището и искал да му е близко. Тогава родителите му категорично отказали синът им да учи в техникум и настояли да кандидатства в елитна гимназия. Тъй като Красимир не  бил силен по български, отказал да кандидатства в Английската гимназия и се насочил към математиката. 
„В Математическата бяхме много задружни като клас и до ден днешен имаме уговорка и всяка година на 24 май се събираме в двора на гимназията, за да се видим на по кафе. От нашия випуск е и Пламен Бобоков, като два пъти досега организирахме и сбирки на всички шест класа от по 30 човека. Успявахме да се съберем около стотина души, като нашият клас беше с най-много представители. Дори на последната сбирка бяхме около 25 души, а една съученичка, която звърши със златен медал и замина за САЩ с мъжа си, и не я бяхме виждали дълги години, също успя да дойде и се получи приятна изненада“, разказва Красимир, който също е бил отличен ученик. 
Той се влюбва в програмирането през последната година от обучението си
когато 2-3 дни в седмицата имат само програмиране, а класната им ръководителка е именно в това направление. „Тогава имахме програми, които се водеха УПК /учебно производствен комплекс/, нещо като професионално образование последната година. Правихме програми за автомати за връщане на монети като курсов проект. Една такава програма в общи линии е една тетрадка код и една команда от високо ниво се равнява на две странички, но работи перфектно“, обяснява преподавателят. Той е наясно, че програмирането е трудно, и споделя, че сега в една паралека с 26 деца около десетина се справят с материята. Затова и той се опитва да мотивира учениците с оценки, но посочва, че ако някой не иска да направи нещо, няма как да стане. 
На учениците си от 10 г клас в момента преподава компютърна графика и мултимедия, като тази година се учат да правят сайтове, а догодина анимации.
Най-големите трудности, които Красимир среща в обучението, са телефоните
Но той все пак успява и намира начин да ги откъсне от интернет. С мултимедия им показва например гифче с няколко кадъра и им обяснява как да се направи, как да се запише, клипове и изграждане на звук, неща, които да ги грабнат и да оставят настрани телефоните. За това и истинско удовлетворение от работата му носи това да накара младите хора да направят нещо и то да има някакъв резултат.
След Математическата гимназия Красимир кандидатства единствено в Русенския университет, тъй като по това време има семейни проблеми и трябва да остане в родния си град.
За изпита по математика дори не се подготвя допълнително
По време на следването хванах това време, когато младежите ги отлагаха от военна служба, когато започнеш да учиш, но след завършването през 1992 година бях една година войник във Ветово. Това беше една кошмарна история - на дърти години с млади хора, но пък имаше и други предимства. Те не можеха да играят карти, а аз нощно време ги учех да играят бридж. Това е една година загубено време, в която човек трябва да се реализира, а по това време беше и доста трудно особено по тази професия“, разказва Красимир.
Професионалната му кариера започва в частни фирми, но навсякъде се задържа за по около година заради неприемливи условия - без твърдо работно време, без атрактивно заплащане, спомня си учителят, като подчертава, че сега нещата са се променили в по-добра посока. 
Преди 12 години, когато Красимир постъпва на работа в гимназията, има повече административни и поддържащи функции и по-малко часове, но
учителската професия успява да го запали и той завършва педагогика
тъй като това е изискване за преподавателите по професионална подготовка. През годините често е имал интересни случки с учениците, като една от последните е с дванайсетокласници, на които става класен последната година, след като колежка напуска. 
Един ден избягаха от английски, направиха го както трябва, само един не беше разбрал и се беше върнал. На въпроса защо са направили това, тъй като аз трябваше да пиша обяснения, те ми отговориха: „Защото ако не го направим сега, няма кога“. Но в крайна сметка си взеха часа и всичко се нареди, разказва Красимир. Той споделя, че децата преди 12 години са били по-различни във всяко едно отношение от тези, на които преподава сега, като с тревога отбелязва, че нивото навсякъде е по-ниско. 
В свободното си време учителят, който не е семеен и няма деца, обича да пътува, като предпочита планината и чистия въздух.