Здравейте! Наскоро баща ми получи инсулт и се наложи да бъде спешно опериран. Всичко мина добре и сега се възстановява, но получава халюцинации и изпитва никотинов глад. Много бих искала да се съгласи за срещи с психолог, но не може лесно да споделя пред чужд човек. Той е на 54 г. Преди 8 години получи лек инсулт - ръката му леко бе засегната, но се възстанови. Проблемът беше, че изпадна в депресия, която продължи много дълго. Не желаеше да говори с никого, дори с нас, затвори се. Искаше да бъде сам, което много ни тревожеше, защото той винаги е бил много комуникативен човек. Не работеше и стоеше само вкъщи. Тази депресия продължи години, от нея излезе наскоро, преди около година. Тогава започна отново да мисли за работа. Имаше малък бизнес, който не вървеше и може би това бе една от причините за тогавашния инсулт. Сегашният е много по-тежък - инсулт на малкия мозък. Беше му направена спешна операция и сега се възстановява, макар че е минало малко време, 12 дена. Но аз много се притеснявам, че отново може да изпадне в депресия и то по-тежка, защото сам той каза, когато дойде в съзнание, че си е помислил, че умира и беше много уплашен. А и сега състоянието му е по-тежко. Казва, че е половин човек. Никога няма да забравя колко жално гледаше. Ще се опитам, когато се пооправи, да го убедя за консултация, но не знам как ще успея, защото той може да бъде голям инат и да не осъзнава проблема. Може ли нещо да се помогне в неговото състояние или това е нещо, което ще мине от само себе си? Благодаря ви предварително. Ани, 22 г.

Драга Ани, разбирам, че състоянието на баща ти те притеснява, а може би цялото семейство е още в стрес от скорошния по-голям инсулт заради страха за живота му. Минали са само 12 дни. Нормално е и да е настъпила умора от чакането да се разбере от лекарите за състоянието му.
Близките са склонни да се надяват, че като се извърши операция (в случая в мозъка), любимият човек ще оздравее напълно. В повечето случаи в други части на тялото това е възможно, но все пак зависи от това дали дадена операция само коригира нещо в тялото, което да подобри неговото функциониране, или е интервенция за спасяване на орган или тъкани, за да се предотврати по-голямо поражение или риск за живота.
Търсиш възможности да облекчиш състоянието на баща ти
Тази кореспонденция не би могла да му помогне директно, но ще се опитам да те подкрепя и да ти подам някои ориентири. 
Не съм лекар. Изучавала съм мозъка и нервната система далеч по-малко от лекарите. Имам представа за физическия механизъм и физиологичната представеност в мозъка на дадено психично явление, също докъде е психологията, откъде нататък - медицината, и къде се съчетават. Невролози, неврохирурзи и множество други специалисти следят статистиката на последствията след такива операции от миналото до наши дни, а опериращият лекар на баща ти вероятно има представа за отражението на конкретните интервенции чрез операцията, които предполагам са описани в епикризата му и се проследяват на образната диагностика.
Дали дадено нарушение е трайно последствие или временен ефект от операцията
може по-сигурно да кажат лекарите. Възможно е инсултът да е предизвикал нарушение, което се отразява на неволеви движения на очите, които да затормозяват зрителното възприятие, и ако някакви тремори влияят на периферното зрение, това може да допринася за зрителни илюзии във вид на халюцинации. Не знам дали може да настъпят такива от слухов тип. Не уточняваш какви халюцинации се проявяват при баща ти, но в зависимост от какъв тип са, би могла да направиш консултация и с такива специалисти, за да те ориентират дали инсултът е нанесъл трайно поражение за функционирането на тези органи, или при възстановяването е възможно нарушенията да отшумят.
Казваш: "Преди 8 години получи лек инсулт - ръката му леко бе засегната, но се възстанови". Струва ми се, че за възстановяване на крайник може да се говори вследствие на травма, изгаряне или друго локално поражение. Колкото по-сериозно е то, толкова повече това се отразява на целия организъм, включително и на психиката. Обаче
при инсулт се е възстановявала не ръката, а участъци в мозъка
свързани с движението й. От това място до ръката се е подобрила нервната проводимост и пак е започнал да "тече ток". Но дали е възможно да се възстановят съответните центрове или чрез някакви упражнения биха помогнали да се възбудят за същата функция центрове по съседство в мозъка, това е интересно предизвикателство за множество специалисти, които се интересуват от рехабилитацията. Но за близките на пострадалия безсилието и нетърпението да видят любимия човек по-скоро възстановен са в противовес с удивлението пред способността на организма да се възстановява. И това е нормално, Ани. Защото, когато настъпи катаклизъм, след който татко не е същият
настъпва преживяване за загуба
Тук няма да описвам през какви етапи преминава приспособяването към загубата - може да ги намериш в други консултации в сайта на вестника, например във връзка със загуба на близък.
Баща ти се чувства зле. Възможно е да му се гади и това изтощава. Възможно е да има нарушени слух и зрение и това натъжава. Може в момента на инсулта да е изпитал ослепяване и оглушаване и от това да се е уплашил, че умира. Такава рязка промяна от обичайното състояние е травматична, особено когато има съзнание за случващото се. Защото, инсултът не е засегнал главния мозък, чрез който се ориентираме, мислим наум или на глас, общуваме, четем. Тоест при него не само, че е незасегната способността за преценка на реалността, но се засилва и чувствителността, скръбта по загубата.
Ти си детето и ти е мъчно
Искаш нещо да направиш за татко си и да го избавиш или да помогнеш да се подобрява, постепенно да става същият, когото знаеш - силен, общителен, свободен. Майка ти сигурно също има своята тъга, състоянието на баща ти се отразява в тяхното съпружеско общуване. Когато един от семейството е в такава болестна криза, цялото семейство боледува. Особено когато бедата е настъпила толкова скоро. Ще мине време, докато забележите отново неща, които могат да ви разведрят, които ще ви зарадват. Сега психиката на всеки един се нуждае и от мобилизацията (бди за състоянието на боледуващия), и от тъгата. Това отражение върху семейството също е достатъчен повод за среща с психолог, защото ти, Ани, и майка ти сте не само най-близките хора на баща ти и тъгувате,
вие сте и неговата непосредствена подкрепа и вашата сила е от значение 
той да се чувства по-добре и да се възстановява. Освен преките отражения върху болния такъв катаклизъм може да причини нарушения в семейната система, които да усложнят атмосферата у дома и да допринесат за още по-голямо напрежение, а защо не и за нова депресия.
Казваш: "Много бих искала да се съгласи за срещи с психолог, но не може лесно да споделя пред чужд човек. ... Проблемът беше, че изпадна в депресия, която продължи много дълго. Не желаеше да говори с никого, дори с нас, затвори се. Искаше да бъде сам, което много ни тревожеше, защото той винаги е бил много комуникативен човек. Е, ще се опитам, когато се пооправи, да го убедя за консултация, но не знам как ще успея, защото той може да бъде голям инат и да не осъзнава проблема". Сега да погледнем към възрастта, после малко към характера и към
подобаващата позиция на детето спрямо родителя, бил той в сила или в безпомощност
Възрастта, в която се намира татко ти, откакто са се появили описаните проблеми, се характеризира с възможни катаклизми от физическо и психическо естество. Те често са взаимно свързани, но не непременно предопределени. А когато човек преживее катаклизъм като инсулт и всеки ден понася ограниченията - да не чувства свободни движенията си, несигурността в действията си, трудността във вземането на елементарни решения, когато и гласът му вероятно си го чува по друг начин, той изпитва и гняв, депресия, а може би и
страх за това дали и как ще се събуди утре
Тук споделяш, че татко ти може да е голям инат, но добре би било той да не чува такава твоя оценка и може би ще е още по-добре да я преодолееш в себе си. Ти си детето, той е големият, макар и в момента безсилен, тъжен и уплашен. Понякога това, което наричаш „инат“ поддържа съпротивите, но вероятно и то би му дало сила да изплува както от предната депресия - стигнал до дъното на своята скръб, се е вдигнал до светлата повърхност поради волята за живот и възвърнато доверие в себе си.
Твоята загриженост е естествена и произтича не само от желание да облекчиш състоянието му, но и от вътрешната ти потребност да съхраниш сигурността, да възвърнеш спокойствието и доброто настроение в дома ви.
Идеята ти да свържеш баща ти с психолог е възможно да не бъде приета от него. Всеки сам има правото да реши дали би искал да сподели преживяванията си с друг човек. Понякога в състояние на ограниченията и на физическата и душевна болка хората предпочитат да изживеят
на спокойствие свой катарзис
и всяка намеса, колкото и да е добронамерена, се преживява със съпротива и гняв. Дори и баща ти да склони да се консултира с психолог, вероятно ще се наложи консултиране на цялото семейство за възможностите за подкрепа. Това би могло да му подейства постепенно за спортна настройка и за стремеж към постижения с тренировки.
Колкото до никотиновия глад, когато го забележиш загрижен за възстановяването си, би могла да го информираш, че пушенето води до стесняване на кръвоносните съдове и това е
рисков ефект в неговото състояние
А дали е възможно инсултът да е поразил центрове в мозъка, поради които да се усеща по-силно такъв никотинов глад, за това попитай лекаря. Ако няма такава причина, то този никотинов глад може би се подсилва от всички други преживявания на ограниченост и може би се съчетава с гнева и тъгата.
Пожелавам ти, Ани, повече оптимизъм към възможността баща ти да се справи и в тази ситуация, както се е случило и преди. Макар и пораснала и способна да съдейства, остани пред него детето, за да се чувства той големия, който би могъл отново да се справи.