Дъщерята на загинал при трудова злополука строителен работник ще получи близо 100 000 лева обезщетение от ЗАД „Армеец“, реши Окръжният съд. Делото противопостави наследницата на починалия мъж и застрахователното дружество, като основният спор е дали смъртта е настъпила вследствие на трудовия инцидент или е резултат от придружаващи заболявания.
Историята започва на 7 май 2025 година. Строителният работник, който от години работел в дружеството „Строител“ ООД, изпълнявал обичайните си задължения на строителен обект на бул. „Тутракан“ в Русе. При монтаж и шпакловка на стени и тавани с гипсокартонени профили, докато се намирал на ножична подемна платформа, той изгубил равновесие и паднал на земята.
Ударът бил изключително тежък. Пострадалият бил откаран по спешност в Университетската болница „Канев“, където останал на лечение повече от седмица. След това бил транспортиран до столичната болница „Пирогов“ за оперативна намеса. Въпреки извършената операция и усилията на лекарите, същия ден настъпил летален изход.
Междувременно работодателят уведомил Националния осигурителен институт за инцидента. С разпореждане на Териториалното поделение на НОИ в Русе злополуката била официално призната за трудова.
След смъртта на баща си неговата дъщеря подала заявление до ЗАД „Армеец“ за изплащане на обезщетение по задължителната застраховка „Трудова злополука“, сключена между работодателя и застрахователното дружество. Компанията обаче отказала плащане.
От „Армеец“ не оспорили, че работникът е бил включен в груповата застраховка и че действително е претърпял трудова злополука. Според дружеството обаче липсвали достатъчно доказателства, че именно тази злополука е довела до смъртта му.
Застрахователят се позовал на медицинската документация, според която мъжът страдал от диабет, сърдечна недостатъчност и други хронични заболявания. Компанията изтъкнала, че първоначално състоянието му след инцидента било стабилизирано, а непосредствено преди смъртта лекарите констатирали тежка сърдечна недостатъчност и кардиогенен шок. Именно поради това дружеството поддържало, че не е доказано настъпването на покрития по застраховката риск „смърт вследствие на трудова злополука“. Освен това настоявало, че е необходимо специално разпореждане на НОИ, което изрично да установява, че смъртта е причинена от трудовата злополука.
Като втори аргумент „Армеец“ оспорил и размера на претенцията. Според дружеството при сключването на застраховката работодателят е декларирал месечна брутна заплата на работника от 1200 лева и именно върху тази сума следвало да бъде изчислено обезщетението. Застрахователят твърдял, че дори да дължи плащане, то не може да надхвърля 50 400 лева за всеки от двамата наследници.
Дъщерята на загиналия защитила противоположната теза. Тя настояла, че между падането и смъртта на баща й съществува пряка причинно-следствена връзка. Според нея последвалите усложнения били естествен резултат от тежките травми, получени при трудовата злополука, а отказът на застрахователя противоречи както на медицинските доказателства, така и на закона.
Решаващо значение по делото имала назначената съдебномедицинска експертиза. Експертът описал изключително тежките травматични увреждания, получени при падането - множество счупени ребра, тежки счупвания в областта на таза, увреждания на белите дробове, коремната кухина и крайниците.
Според вещото лице непосредствената причина за смъртта не била сърдечно заболяване, а развила се масивна мастна емболия - тежко усложнение, възникнало именно вследствие на множеството травми. Емболията довела до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, а въпреки продължилите повече от час реанимационни действия животът на пациента не успял да бъде спасен. Експертът бил категоричен, че съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между трудовата злополука и смъртта. Също толкова категорично заключил, че придружаващите заболявания не са причина за леталния изход.
Съдът възприел изцяло това заключение и отхвърлил възраженията на застрахователя. Според магистратите доказателствата безспорно установяват, че е настъпил именно покритият по застраховката риск - смърт вследствие на трудова злополука.
Не било уважено и възражението относно размера на обезщетението. По делото била назначена съдебно-икономическа експертиза, която установила, че действителното брутно трудово възнаграждение на работника към момента на сключване на застраховката е било 2319,86 лева, а не 1200 лева, както твърдял застрахователят. Това било потвърдено и от счетоводните документи на работодателя.
Съдът приел, че именно реалното възнаграждение следва да служи като база за определяне на застрахователната сума. Така общият размер на дължимата сума по полицата достигнал 194 868,24 лева. Тъй като починалият оставил двама наследници - съпруга и дъщеря - всеки от тях има право на половината.
С решението си Окръжния съд задължи ЗАД „Армеец“ да изплати на дъщерята 97 434,12 лева, представляващи нейната наследствена част от застрахователната сума, заедно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Освен това дружеството трябва да заплати възнаграждението за служебната защита на ищцата, както и държавната такса и разноските за вещите лица.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване.