Новият конкурс за Националната литературна награда "Елиас Канети" набира произведения до 31 май. Наградата е учредена от община Русе и Международно дружество "Елиас Канети" през 2005 година по повод 100-годишнината на родения в Русе световноизвестен писател-нобелист Елиас Канети. С нея се удостояват български автори в областта на белетристиката и драматургията, връчването й по традиция е в навечерието на 1 ноември - Деня на народните будители.
Предишното издание на конкурса предизвика скандал, довел до публичното оттегляне от него на едно от най-големите български издателства - "Фабер". Причината - силно полемичното решение на журито тогава бе определено като победа на модата над литературата. Под въпрос бе поставена и компетентността на част от членовете на журито от общинската квота, които трябваше да отсъждат наред с международен авторитет като проф.Милена Кирова. Впрочем, по неофициална информация нейният глас не е бил за победителя, но болшинството решило друго. 
Болшинството е инструмент както на демокрацията, така на болшевиките - въпросът е кой как го постига. И ако наградата "Канети" предизвика още 1-2 подобни болшевишки скандала, от национален авторитет ще се превърне в регионална претенция.
Как може да се избегне това?
На първо място с ангажиране в журито на утвърдени и доказани във времето писатели, драматурзи и литературоведи. Русе разполага с достатъчно такива автори, един отличен драматург има например в групата на ГЕРБ в общинския съвет. Думата на тези хора тежи, техният подпис са десетилетните им творчески биографии.
На второ място, ако първата възможност по някакви причини бъде игнорирана - гласуващите да не се крият зад удобния параван на тайния вот, а да публикуват след конкурса мнението и аргументите си. Така и професионално свързаните със словото, и почитателите на литературата ще могат да журират компетентността на журито, а в участниците няма да остава усещането, че са били използвани само за фон на предварително взето решение.
Има и трета възможност - конкурсът да е анонимен, произведенията да не са подписани и да се прави т.нар. сляпо оценяване. Тогава няма да влияят имена, издателства, приятелства и други нелитературни фактори, но пък ще се смени целият профил на наградата, а тя е точно регламентирана, носи отчетлива русенска нотка и е добре да остане такава.
Каквото и да се предприеме, важното е новият конкурс да не се провежда по стария начин. Време за промяна има.