Предстои ми да направя много важна крачка в живота си и резултатите от нея ще се отразят не само върху мен, а и върху 3-годишната ми дъщеря, както и върху майка ми. От 4 години имам връзка с мъж, с когото имаме огромна възрастова разлика и който е баща на детето ми. В началото реших, че за да има връзката ни някакво бъдеще, следва да постъпя отговорно и доверчиво към нея, което ме накара да споделя с него почти всичко от миналото си, дори и неща, с които изобщо не се гордея. За мое огромно съжаление и разочарование се оказа, че съм допуснала огромна грешка, тъй като любопитството му, явно, е било породено от някаква странна форма на мазохизъм. Още след първите два-три месеца ми стана ясно, че не бихме могли да живеем заедно и да градим общо бъдеще. Той използваше несъществуващи причини да ми натяква за нещата, които му бях доверила, да ги доукрасява и нагласява до неузнаваемост. Това продължава и до днес. За моя огромна радост след тримесечна връзка забременях, но бях решила, че не мога да живея с него. След като разбрахме заедно новината за бременността ми, аз се прибрах в моя град, у дома при майка ми. След двумесечно негово настояване и мое колебание реших, че съм длъжна да дам шанс на връзката ни и да опитам да живея с него. Напуснах работата си и се преместих при него. Бременността ми от физиологична гледна точка беше прекрасна, но уви, не и откъм душевен комфорт и спокойствие - бях и съм подложена на постоянен психически тормоз - скандали, ругатни, обиди, на моменти и физически действия. Личната ми свобода и пространство бяха и са ограничени до невъзможния минимум, като всяка среща или контакт с мои близки, роднини и приятели от моя град (при него нямах право на такива) беше повод за скандали - беше го яд, че с тях се чувствам добре, а с него - не. Когато се роди дъщеря ни, майка ми дойде, за да ми помага в отглеждането й. Това за него не беше пречка за скандалите. Три месеца по-късно след поредния скандал на обществено място и други перипетии си изнесох багажа и се прибрах с детето при майка ми. Последваха безброй атаки, идвания с молби и обещания за „цветя и рози“. Тогава от неговия град ми предложиха работа и аз приех от финансови съображения. Близо месец живях на общежитие, но отстъпих на молбите му и се върнах при него, а след още месец си прибрахме и детето. Колективът, с който работя, е голям и доста млад. На служебно тържество съм ходила само веднъж непосредствено след връщането ми при него. Ревността му достигна невъобразими измерения. В интерес на истината, започнах работата там, защото имаше шансове впоследствие да се прехвърля в моя град. И ето - след две години на огромно очакване и надежди желанието ми е на път да се осъществи - ще се прехвърля до половин месец. И започват новите ми тревоги. Освен конспирациите по тайното изнасяне от дома му пред мен стои проблемът как той ще реагира на раздялата ни, както и най-важният - как тя ще се отрази върху дъщеричката ми, която е силно привързана към него. Тази тревога ме накара да събера сили и да се обърна към Вас, защото връзката баща-дъщеря при нас е изградена, както многократно съм му казвала, като на дядо към внуче, а не като на баща към дъщеря - с мисълта, че се оформя човешки характер и следва той да има принос във възпитанието й. Моля за компетентна препоръка за предстоящата огромна промяна в живота ни и най-вече на детето ми. Роси, 31 г.

Драга Роси, решенията, свързани с големи промени в живота, покачват напрежението. Този път изглежда то е още по-силно и е довело до предприемането на това споделяне. Когато дадена промяна е с предчувствие за добро бъдеще, напрежението обикновено e с положителен знак - по щастлив повод то е радостно вълнение, а ако е за раздяла, чрез която човек спасява душата си и живота си, знае, че това напрежение е цената, след която ще последват може би трудности, но и голямо облекчение и повече сигурност. Какво има тук обаче? Като че ли преживяваш критичен период, но защо е такъв, след като мъжът ти ти е причинявал много обиди и ограничения?
Дали има нещо некоректно и от твоя страна?
Ще опитам да ти бъда полезна и съм съпричастна към тревогата ти, но не и към отговорността, която следва сама да поемеш, за което обаче бих могла да те окуража, като ти помогна да се ориентираш във възможни причини за твоето напрежение. Ще ти поставя въпроси, на които, отговаряйки си сама според твоето вътрешно чувство, твоето мерило за сигурност и предпазване от нови грешки, да прецениш решението, да го утвърдиш, а може би и да се откажеш от някои нагласи, които биха поставили на риск по-добрата перспектива за теб и детето. И така, Роси, спомни си
какво те свърза с този човек?
Съобщаваш, че от 4 години имаш връзка с мъж, който е много по-възрастен от теб и е баща на детето ти. Може би колебанията ти не са били само в онези два месеца, когато първия път си се прибрала при майка ти, а още в началото не си гледала убедено на перспектива да свържеш живота си с него. Подозираш, че интересът му към факти от миналото ти е продиктуван от мазохизъм. Би било така, ако е показвал, че страда от твоите минали грешки, ако упреква себе си, но той е атакувал теб. Да не би да те е привличал рискът да му разкажеш неща, които ще поставят на изпитание неговите въображение, поносимост, приемане на факти за теб, с които не се гордееш? (Това би било тема в по-сериозно психологическо консултиране.) Ефектът от саморазкриването се е обърнал срещу теб и оттам нататък е подклаждал у него враждебност и ревност.
Казващ, че ти предстои важна крачка, резултатите от която ще се отразят върху теб, детето и майка ти. Значи се стремиш към премислени действия или очакваш множество негативни последствия, с които ще трябва да се справите и трите. Но не се разбира
с какви чувства е свързано решението ти
освен с тревога, за която споменаваш накрая. Вече сте се разделяли. При узнаването за бременността казваш „Бях взела решение, че не мога да живея с него.“. След като сте разбрали заедно новината, си се прибрала при майка ти. Преди това си се отделила от домашното гнездо, подлагала си се на риск, включително на обидите на твоя партньор, след като си забременяла, си се зарадвала (може би от това си имала нужда - да се сдобиеш с дете) и си побързала да се прибереш там, където се чувстваш на спокойствие. После склоняваш да се върнеш - "Напуснах работата си и се преместих да живея при него". Няколко месеца след раждането на детето не си издържала на скандалите и отново си се прибрала при майка ти. След увещаване се връщаш. Но само мъжът ти си е мислил, че те е склонил. Имала си предложение за работа в неговия град, от финансови съображения и "В интерес на истината, започнах работата там, защото имаше шансове впоследствие да се прехвърля в моя град". Подходила си практично - не толкова за шанса на връзката, а към твоите
цели, които в по-късна перспектива изключват съвместния живот
Сега си в "конспирациите по тайното изнасяне от дома му", но не се разбира дали изпитваш страх, стрес от заплахи или съжаление, ако, познавайки го, очакваш той да страда.
Роси, ако саморазкриването ти в началото е било шокиращо за него и е надхвърлило границите, в които може да го понесе (не изключвам у него и компонент на агресивност, свързана с контролираща ревност), все пак би било честно да разкриеш мотивите ти за решението. Преди това си си тръгвала два пъти и си се връщала не насила, а с твои разумни съображения.
Дали ти е трудно да преценяваш отношенията между теб и другите?
Разказваш за "огромна възрастова разлика" и че за твое "огромно съжаление и разочарование" се е оказало, че си допуснала "огромна грешка", но на този фон си изпитала "огромна радост", разбирайки, че си забременяла. По-нататък твоята лична свобода и пространство са били "ограничени до невъзможния минимум". Той е приложил "безброй атаки", за да те върне при себе си, но постоянната му ревност е достигнала "невъобразими измерения". Но на този фон ти си можела търпеливо да изчакаш - след две години на "огромно очакване и надежди желанието ми е на път да се осъществи - ще се прехвърля до половин месец". Вниманието ми тук е насочено не към повторенията, които човек може да допусне в спонтанно написано писмо, а в изрази, чието често използване говори за избягване или неориентиране в точна преценка. Затова може би е добре да върнеш лентата назад във времето и да сравниш множество твои връзки, приятелства, отношения и чувство на сигурност и подкрепа в тях, които си получавала и отдавала. Иначе всички проблеми, които поставя животът за разрешаване, и занапред биха ти изглеждали безгранично трудни и големи.
Какво мотивира твоите действия между събитията в тази връзка?
"За да има връзката ни някакво бъдеще, следва да постъпя отговорно и доверчиво към нея...". Като че ли си искала да я гарантираш, а си я изложила на риск. "Още след първите два-три месеца ми стана ясно, че не бихме могли да живеем заедно и да градим общо бъдеще", а "след тримесечна връзка забременях". Роси, поласкаха ли те неговите "идвания с молби и обещания за "цветя и рози" и дали предложението за работа повече те привлече, или си объркана, за да прецениш действително за теб кое тежеше повече на "кантара" в душата ти. "Близо месец живях на общежитие, но отстъпих на молбите му и се върнах при него". Сега си мислиш как той ще реагира на раздялата.
Дали колебанията не са твое трайно състояние?
Отчиташ значението на връзката баща-дъщеря и привързаността на детето. Оценяваш я като неадекватна - като на дядо към внуче. Сега се съсредоточи и върху връзката майка-дъщеря... А сега върху връзката майка-баща в представите и чувствата на детето... Роси, не споменаваш нищо за твоя баща. Като че ли твоят свят сте ти, детето и майка ти, а мъжът, забременяването от когото толкова те е зарадвало, е чужд спрямо света ти. Стремиш се да избягаш, да го изолираш от детето (тревожи те привързаността им), в същото време се завръщаш при него, когато те обсипе с молби и внимание. 
В края на писмото поиска препоръка. Ако си решила да се разделите, добре би било да го направите с честен разговор, без конспирации, с изразена благодарност за това, което ви е свързало в началото, и за
детето, което ще ви свързва завинаги
Дори и разделени, вие оставате партньори по отношение на общото родителство. Помисли за същинско консултиране, за да се опознаеш в по-голяма степен, ако изпитваш и нежни чувства към този човек, да ги споделиш искрено и ако бихте могли да живеете заедно, в семейно консултиране да се научите да разбирате как възприемате един друг вашето поведение, какво би могло да подобри общуването ви, да опознаете и осъзнаете взаимно своите потребности. Пожелавам ти най-доброто решение и ако настъпи фактическата раздяла, да не прекъсвате връзката баща-дъщеря, която би могла да се развива във времето. Като всяка друга човешка връзка!