Осигурени са средства за функционирането на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който от 1.01 вече не е към Българската академия на науките, а към Министерството на образованието и науката. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев, който се срещна с новото ръководство на института, предаде репортер на БГНЕС.

Напрежението около сагата с разделянето на метеоролозите с БАН вече е потушено, но остават няколко спора, които се отнасят до имоти, обясни Вълчев.

„Останаха няколко части от имоти, които трябва да уточним. Те досега не са се използвали пълноценно нито от БАН, нито от НИМХ. Убеден съм, че следващата седмица ще намерим решение за това, но като цяло институтът има възможност за пълноценно функциониране“, увери министърът и добави, че институтът продължава да работи в целия си обем от дейности.

Вълчев подчерта, че в момента се води дело само за една сграда, която трябва да се реши кой и как ще използва.

„Тази сграда е единственият неизяснен въпрос, който остава, тъй като тя беше определена и за седалище на новосъздадения от БАН „Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите“. Като се уточни ползването на сградата, съм убеден, че оттам нататък ще бъдат изчистени проблемите“, уточни Вълчев.

Той подчерта, че ще настоява двата института да си партнират и добави, че НИМХ ще извършва и научна дейност. Министърът обясни, че при отделянето на института от БАН в академията са останали само 12 души от общо над 700 служители.

„Надяваме се, че вече нямаме проблеми с ръководството на БАН“, каза и.д. директор на новия НИМХ проф. Пламен Нинов.

„НИМХ продължава с всичко, което е правил, с всичките си научни проекти. Същевременно сме заложили нови, които стартират тази година. Това, което е ново, е актуалната тема за замърсяването на въздуха, тъй като има една дискусия кой е основният източник на замърсяване - дали е транспортът или битовото горене“, обясни бившият директор на НИМХ и понастоящем зам.-директор на института проф. Христомир Брънзов.

Той добави, че има методи, с които може да се определи еднозначно кой от двата източника е приоритетен, а другата тема е за замърсяването на града отвън и какъв е неговият процент.

„Ще бъдат осъвременени и съществуващите предупредителни системи за наводнение“, добави още проф. Пламен Нинов.

Стана ясно още, че отпадат модулите за изпитите след 7 клас. Той става единен като съдържанието му се запазва същото и неговата продължителност ще е 150 мин., а за децата със специални образователни потребности той ще може да бъде удължен с допълнителни 90 мин.

„Нямаме нужда от тези модули, защото всички ученици ще кандидатстват в профилирана или в професионална гимназия. Съдържанието ще е само върху произведения от 7 клас“, уточни образователният министър Красимир Вълчев.