В тези снежни предпразнични дни една русенка се връща в спомените си към последните мразовити дни на годината в Чикаго, където е минала голяма част от живота й и артистичната й кариера. В навечерието на Рождество Христово Роза Грегори, която от няколко години се е завърнала в родния си град, си спомня с огромна топлота и добросърдечие за това как българската общност е празнувала коледните празници в града отвъд Атлантика. 
"Нашата църква "Света София" беше мястото, което често ни събираше - и не само по големи религиозни празници, но и винаги в неделя. А и на бележити за нашата родина дати като 24 май или други национални празници отново храмът беше мястото, което ставаше център за нашите чувства и възторзи. Докато работех, в интерес на истината, аз не винаги успявах да отида на утринната неделна литургия - ангажиментите ми като вариететна артистка ме задържаха до късно и обикновено за мен следващият ден започваше в по-късни часове", усмихва се Роза Грегори. Днес тя е украсила своето русенско жилище с много коледни символи и играчки, които се редуват със сувенири и спомени за пълноценната й и богата на събития и емоции кариера на певица. 
Събирахме се в храма по различни поводи, но коледните ни събирания бяха най-празнични, разказва Роза Грегори. "Повечето от хората, които идват, приготвят по нещичко в духа на традицията на българската празнична трапеза, но 
с коледната гощавка главно се занимаваше попадията 
- съпругата на отец Груйо Цонков, който служи в църквата. Презвитера Пепа е голяма майсторка, изключително сръчна и невероятна кулинарка - така че нейните ястия неизменно предизвикваха възхитата и бурното одобрение на всички, които се събирахме след празничната църковна служба на отец Груйо. Коледа е и прекрасен повод да се видим всички, настроението тогава наистина граничи с вълшебство - такава е атмосферата, затова дори и някой да е имал някакви пререкания с някого или хора да се се гледали накриво по някакъв повод, на Рождество всичко това се забравя и цари само доброта и радост. И задължително след като похапнем и се поразговорим, най-накрая извиваме хоро. Без хора не минава нито едно събиране на българите в храма "Св.София". Каквото и да празнуваме, накрая непременно някой повежда хорото", разказва русенката. 
Ако докато е била ангажирана с професионалната си кариера Роза Грегори не е имала времето, което й се е искало да отделя за българската черква в Чикаго, то  след като излиза на пенсия, тя обаче вече разполага със значително повече свобода. Така че 
с радост се посвещава на обществена и христолюбива дейност
Тя става една от най-активните българки, които споделят и подпомагат дейността на храма "Св.София" и събитията, които събират там сънародниците. 
След разкола и създаването на два синода през 90 години на миналия век, който не подминава и храма в   Чикаго, именно Роза Грегори е една от най-пламенните радетелки "Св.София" да се върне в лоното на Българската православна църква. Всъщност, нашата църква "се разцепи", когато дойдоха новите българи, въздъхва Роза, припомняйки си времето, когато от шепа хора българите в един от най-големите американски градове станали сто хиляди души. И заедно с това "велико преселение" дошли и ежбите и църковното разцепление.
"Поп Груйо беше изгонен от църквата, сложиха на неговото място един разпопен бивш свещеник, нещата така се объркаха, че много от българите не знаеха какво да мислят и на кого да вярват. Няма да забравя как ми се обади владиката Йосиф от Ню Йорк и ме попита: "Роза, какво правите?!". Какво да правим?! Да ви кажа, минах по мъките, докато възстановим справедливостта и върнем църквата в лоното на истинското православие", казва Роза Грегори. 
На 17 юли 2004 година тя става член на Борда на тръстиите на Диоцеза 
- иначе казано, член на задграничното ръководство на Българската православна църква, отговарящо за българската църква в САЩ, Канада и Австралия. Роза още си пази своето клетвено слово на церемонията при удостояването с тази чест. 
"Някъде по това време Чападжиев /Шафкет Чападжиев е български емигрант в САЩ, бизнесмен и мултимилионер, близък приятел на Роза Грегори, двамата и сега се чуват по телефона - б.а./ отвори първия вестник "България", който излизаше всяка седмица. Там едната седмица аз пишех статии за църквата и против разкола, другата седмица публикуваше свой текст проф.Спас Райкин. Аз намерих професора, разказах му за бедата с църквата и той каза "Ще ви помогна, госпожа Грегори". Близо две години се борихме и с писмено, и с устно слово", припомня си Грегори.
През септември 2004 година тя си идва за ваканция в България. А митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф изпраща писмо до патриарх Максим с молба да приеме русенката. 
"Ваше светейшество, понастоящем в България е новоизбраната от Събора в Детройт членка на Епархийския борд на тръстиите Роза Грегори от Чикаго. Моля ваше светейшество в удобно за вас време и място да я приемете за малко и да я благословите. Срещата с вас ще бъде от голяма полза за нашето общо служене тук.
Роза Грегори е усърдна труженичка и предана служителка на БПЦ зад граница
Благодаря!", пише владиката. 
Копие от това писмо е изпратено и до дядо Неофит за съдействие при уреждане на срещата. 
Срещата наистина се провежда - патриархът благославя Роза и по нея изпраща послание с призив църковното настоятелство да си коригира грешката и храмът "Св.София" да се върне към БПЦ. 
През 2006 година това завръщане става факт. А след това започват старанията и работата да продължи изграждането на истински, голям и хубав храм. Старата църква е била в една къща, която вече не е в състояние да побере умножилите се български богомолци. Градежът е започнал през 2002 година, а след 2006-а продължава интензивно. Земята - 5,5 декара, е закупена от български емигранти, днес в църквата има 20 седящи места, освен това има и зала с 300 места, класни стаи на българското училище. 
Църквата е необикновено красива, казва Роза Грегори. Самата тя е направила множество дарения за храма. Това отбелязва и митрополит Йосиф в трогателно писмо, което той й връчва, когато Роза стяга куфарите да се прибере окончателно в родината. Владиката пристига в Чикаго специално, за да се сбогува с русенката, а в писмото си пише: "Благодарим ви за идеите, старанията, както и за паричните дарения за Коледа и Великден, които за 20 години възлизат на над 2000 долара". В това писмо
владиката я нарича "Жената с главно Ж" 
и уверява, че дълго ще помнят с добро "първата жена епархиотка, достигнала до поста член на Борда на тръстиите на българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия". А презвитера Пепа на изпроводяк й пише сърдечно послание: "Мила Розичке. Желаем ти всичкото здраве на земята! Бъди щастлива!!!".   
А днес за Роза Грегори в Чикаго напомня и едно дарено от нея пано от кован метал с ликовете на света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, поставено на входа в храма. Имам една идея да даря още една емблема, която да се постави от другата страна на вратата - на нея да пише "Български православен, образователен и културен център", казва Роза Грегори. Въпрос на време е да го направи - за своята църква, на която е отдала толкова много енергия и служение и за която често си спомня днес.