Д-р Красимир Теодосиев е завършил Медицинския университет във Варна през 1992 година. Пет години по-късно взема специалност по анестезиология и интензивно лечение, след което 10 години работи като анестезиолог и началник на отделение „Анестезиология, реанимация и интензивно лечение“ в Многопрофилна болница за активно лечение „Юлия Вревска“ в Бяла. От 2003 година е в УМБАЛ „Канев“ като специалист анестезиолог в отделението за интензивно лечение на заболяванията с хирургична насоченост, а в момента е в Интензивно терапевтично отделение.
От края на 2015 година д-р Теодосиев е отговорно лице по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки в Университетска болница „Канев“

 Д-р Теодосиев, какво представлява донорството в медицината?
- Донорството в медицината е на органи, тъкани и стволови клетки, което е дефинирано от Европейския съюз през 2004 година. Това е начин на мислене за даряване, но с изричното съгласие на близките на пациента в мозъчна смърт. От 2017 година болницата работи много добре по тъканното донорство. За даряването на тъкани в УМБАЛ "Канев" има отлично работещи отделения по ортопедия, съдова хирургия и очни болести, които използват тъкани за лечение на други пациенти. Има изградени комисии от лекари, които участват при установяването на несъвместимости на отделните тъкани. Същото е и с донорството на органите.
- Как определяте, че даден пациент е подходящ за донор на органи и тъкани за лечението на крайно нуждаещи се болни?
- Първо трябва да кажа, че работата на лекарите е да лекуват пациентите така, че да ги върнат към живота. С напредване на медицината и с навлизане на нови иновативни технологии успешното лечение на болните се случва все по-добре. За съжаление обаче има пациенти, които изпадат в дълбока ареактивна кома. За тях ние имаме съмнения, че вече е налице диагноза мозъчна смърт, състояние, което е необратимо и човек не може да се върне към живота. За потвърждение обаче извършваме допълнителни изследвания с най-съвременна апаратура. След това първо информираме близките очи в очи какво се е случило с техния роднина, какво е направено за спасяването на този пациент и ако е необходимо, им показваме резултатите и самото състояние на техния роднина. Това става в специална стаичка в отделението с терапевтична насоченост. В много случаи близките разбират, че ние сме направили всичко възможно да излекуваме пациента и се съгласяват на донорство. Тогава проверяваме дали е възможно органно донорство и ако няма медицински противопоказания за определени органи, го осъществяваме. Ако обаче сърцето спре, преминаваме към тъканно донорство.
- Колко донори има в болницата за последните 15 години?
- Статистиката сочи, че средно по един донор на органи има на година. Общо случаите от 2003 година до момента са 14, като последните пет са по времето, откакто аз съм отговорно лице по трансплантация в болницата. През 2014 година имаме донор от Русе на сърце, черен дроб и бъбреци. На следващата година донорът е на черен дроб. През 2016 година близките на русенец в мозъчна смърт изявиха желание да дарят за трансплантация сърцето, черния дроб и бъбреците му. В следващите две години роднините на двама починали пациенти в болницата се съгласиха да дарят бъбреците им.  
За тъканното донорство статистиката е от май 2017 година, откакто болницата участва в тъканната банка в България, в която ние трябва да дадем роговица, кожа, част от съдове и стави и да получим същите тъкани. Така за година и половина имаме 23 случая на тъканно донорство. За донорство на стволови клетки, които най-често се вземат от пъпната връв, налице са 165 случая на изявено желание от близките това да се случи.
Кръводаряването също е вид донорство, защото и то се извършва доброволно. Точно по този повод трябва да кажа, че утре от 8 до 12 в Кръводарителния център в болница "Канев" има акция за даряване на кръв от студенти в Русенския университет. Същото се отнася и за донорството на органи, тъкани и клетки, което също става доброволно и с изявено желание на роднините на пациента, изпаднал в мозъчна смърт.
- Значи волеизявлението на роднините да дарят органи, тъкани и клетки от техния близък, изпаднал в мозъчна смърт, е единственото и задължително условие?
- Категорично да, но пак повтарям, че веднага след това ние изследваме органите дали са годни, защото те се трансплантират на хора, които имат нужда от тях, и затова не трябва да имат медицински противопоказания. Вероятно това обяснява, че за 16 години имаме 14 случая на донорство на органи.
- Казахте, че пациентът трябва да е в мозъчна смърт и че това е необратимо състояние. Какво всъщност представлява то?
- Това е състояние, при което отпадат функциите на централната нервна система. Пациентът не изпълнява команди, няма дишане, няма никакви рефлекси, няма кръвообращение, но сърцето се поддържа с апаратура. Когато и то спре, което при различните хора се случва различно, налице е смърт. Тогава на близките се обяснява какви са възможностите за донорство, като най-пресен е случаят с 63-годишен русенец в мозъчна смърт, чиито близки се съгласиха да дарят бъбреците му и на 28 ноември екипи от болница "Александровска" и от университетска болница "Лозенец" ги отнесоха в София и ги трансплантираха на двама българи. 
Миналата седмица пък във Военномедицинска академия на 55-годишна русенска пациентка беше трансплантиран черен дроб. Щом дойде на себе си, тази жена каза пред близките си: "Сега и аз искам да направя добро".
- Вие сте специалист по две рискови специалности -анестезиология и интензивно лечение. С какви пациенти се сблъсквате ежедневно?
- Действително това са най-тежките и рискови специалности, които не са само теоретични, а в тях има и много практически неща. За да лекуваш пациенти в интензивно отделение, трябва да имаш поглед върху тях, а обикновено това са хора в спешни и тежки състояния, които имат нарушени жизнени функции и са на апаратна вентилация, с много инвазивни неща по тях - катетри, дренове и други, пациенти с тежка съдба в много случаи и пациенти, които дори да оцелеят, остават с много последствия за цял живот. Затова грижите към тях са огромни и са свързани с много търпение и умение.