„Бях ученичка в първи клас, когато си дадох сметка, че искам да стана учителка. Никога след това не си промених това решение и нито веднъж не съм съжалявала за това!“. Толкова спокойно и толкова решително казва това една млада синеока жена, че думите й прозвучават обезоръжаващо - особено на фона на неспиращите тревоги, че учителите в държавата стават все по-дефицитни кадри, а младите учители са си направо голяма рядкост. Като крехки растения от защитени видове, вписани в тревожната Червена книга. 
А ето че тазгодишната церемония по избиране на носителите на титлата „Учител - посланик на свободния дух в моето училище“ дава повод на читателите на „Утро“ да се срещнат лице в лице с една такава млада жена, представител на „защитения вид“ учители. 
Тя се казва Селян Рийза. Начална учителка е в русенското основно училище „Отец Паисий“. Очите й са ясносини, усмивката й е очарователна, а самата тя изглежда толкова уверена и убедена в това, което прави, че ми се струва, че последното нещо, което може да се каже за нея е, че е „беззащитно растение“. 
Селян Рийза е от онези немногобройни млади хора, които са наясно със себе си, направили са своя избор за най-смисленото нещо, което искат да правят в живота си - и се радват на всяка своя малка делнична победа. Защото точно от тях, 
от малките делнични победи се сглобява голямото нещо, наречено Живот
Дали защото е Лъвица според зодиакалния си знак, дали защото е възпитана от своите родители в духа на непоклатимите човешки добродетели и от съвсем мъничка знае кое е добро и кое - лошо, но Селян излъчва онова спокойствие и равновесие, което вдъхва увереност дори и на по-нестройни натури. А когато такава - спокойна и уравновесена - е учителката, която поема децата в първи клас, тогава и родителите знаят, че могат да й се доверят. А това е изключително важно - да имам подкрепата на родители, признава Селян. „За щастие, аз я имах и при предишните мои ученици от първия ми випуск в училище, получавам я и сега. Защото и без друго ролята на учителя, който посреща децата, прекрачващи за първи път прага на училищната класна стая, е достатъчно сложна. Най-трудното е децата да повярват в новия си учител, да го приемат и да бъдат сигурни, че той за тях е истински авторитет и истинска опора“, казва младата класна на новите първолаци. 
За нея едно от най-важните неща, които педагогът трябва да постигне още в самото начало на учебната година с най-малките ученици, е да направи класа задружен.
„Децата освен че са още малки, са много ярки индивидуалности, идват от различни семейства, от различни атмосфери, възпитавани са по различен начин. И учителят е този, който трябва да работи индивидуално с всяко дете, да се съобразява с неговите качества, нагласи, предпочитания и възможности, за да регулира постепенно настроенията на всички 24 деца в класа, за да направи от тях една общност. 
Учителят трябва да накара всяко от децата да търси доброто у другарчетата
да го оценява и да му се радва. Ако педагогът успее да се справи с тази нелека задача, оттам нататък става значително по-лесно. Защото тази многолика и многоезична група от различни по характер дечица вече е станала общност“, продължава младата учителка. 
Не крие, че за нея дисциплината е от решаващо значение. Даже го казва с такъв нетърпящ възражение  тон /“Ред и дисциплина - без това не може!“/, че за някаква частица от секундата имах чувството, че отново съм ученичка, седя на последния чин и съм се загледала през прозореца, а класната е забелязала това и ме мъмри. Това са правилата - а без тях наистина не е възможно да се работи нормално, обяснява някак по-меко Селян Рийза. И уточнява: „До четвърти клас телефоните не са разрешени в училище. Но дори и да бяха разрешени, аз пак не бих позволила да отвличат вниманието на децата. Имаме толкова много работа в клас, че просто не можем да си позволим нещо да ни разсейва! Първокласниците се вълнуват от всяко ново нещо, с което се сблъскват или което им се случва за първи път. И аз обяснявам всяко от тези неща - и понятия, и настроения, и усещания. При това винаги казвам само истината.
Убедена съм, че на децата трябва да се говори като на големи хора
Те всичко разбират, така че не бива да ги подценяваме. Дори когато страдат от нещо, добре е да ги оставим да си изстрадат болката. Не бива да им спестяваме емоции или преживявания - така можем да ги затворим в стъкленица и в един момент по-късно да се окаже, че не са готови да преживеят една или друга неприятност или дори драма“.
Вероятно пак поради тази причина Селян Рийза не приема на сто процента ширещото се напоследък „указание“ децата да учат, забавлявайки се. „Ученето е сериозен процес. И те трябва да свикнат с тази сериозност, трябва да са наясно с разликата между задълбочената работа и забавните моменти. Трябва да знаят разликите между тези две нагласи. И истината е, че в един момент самите деца осъзнават отчетливо границата - и си дават сметка кога работим сериозно и кога се смеем. Разбира се, имаме много моменти през деня в училище, когато в класната стая звучи много смях. Но това не означава, че само това правим“, уточнява Рийза. И прави още едно признание: „Трябва да има организация и да се знае какво точно правим в момента. Обичам нещата да ми се получават - затова аз самата правя всичко възможно, за да ми се получат“. 
Очевидно нейните методи не само помагат на учениците й да натрупват полезни знания. Нейните ученици обичат своята учителка - и недвусмисленото доказателство за това е фактът, че номинацията на Селян Рийза за конкурса за посланик на свободния дух в училище дойде именно от първия випуск на педагожката в „Отец Паисий“. Предложението е на сегашните петокласници, на които предишните четири години Селян Рийза е била класна. На церемонията 
децата се скупчиха около любимата си учителка 
и за най-мъничките - първолаците, които също се присъединиха към номинацията, почти не остана място, за да се добавят в голямата обща прегръдка. 
Честно казано, много се притеснявах, че след като се разделих с първия си випуск, ще ми бъде трудно да поема следващите със същата всеотдайност и същата любов, признава младата русенка. Притесненията й обаче се оказват напразни - петокласниците идват при нея всеки ден, ученици и учителка продължават да общуват сърдечно, а това ни най-малко не пречи Рийза да приеме с цялото си сърце новите „малки“ и да ги обгрижва с цялото си същество. 
Вероятно точно е доказателство, че изборът на Селян, който тя е направила още с първото си сядане на ученическия чин, е бил воден не само от детското желание да подражава на любимата й първа учителка госпожа Саид, а и от вътрешна потребност и от дарба, каквато не всеки получава. 
Прекрасно си спомням моята госпожа Саид от училището в родното ми село Батишница, помня много добре и нашия класен в Математическата гимазия - господин Рафаил Исаев, за жалост, той вече е покойник, разказва Селян. След МГ тя продължава да не изпитва никакви съмнения и колебания - кандидатства в Русенския университет и завършва начална педагогика. След като се дипломира, се омъжва за Рейхат, с когото са се харесали още когато тя е била осмокласничка. Той е от Русе, но баба му и дядо му са от Батишница, засмива се Селян. 
А първото работно място на младата дипломантка е 
...едно от възможно най-трудните места в Русе: домът за момичета без родители „Райна Гатева“
Селян сама избира да започне там. Обяснява простичко: „Исках да видя как са нещата от всички страни - от всяка една гледна точка, в това число и в дома за такива момичета със сурови съдби“. 
Много е благодарна на директорката на дома Клара Лакова. Тя толкова милееше за тези момичета, грижеше за тях с такова внимание, че това доста силно ме вдъхнови и мен, казва Селян. Малко повече от две години тя работи в „Райна Гатева“, след това се ражда синът Нурал А междувременно домовете за изоставени деца се закриват, така че пред Селян отново възниква въпросът за търсене на работа. 
„Подадох документи в „Отец Паисий“ и много се зарадвах, когато ме поканиха да започна като възпитател. После стана така, че се освободи място за класен на първи клас, с който аз работех, така че поех децата - и ето, те сега са вече петокласници. Четири от тях от тази година са в Математическата“, казва с гордост Селян Рийза. А аз съм късметлийка - и в „Отец Паисий“ се радвам на подкрепата на директорката и на колегите, добавя тя. 
Завчера Селян подготвяше с нейните първокласници тържество за здравето. След седмица ще започнат да се готвят за Коледните празници. Освен това всеки въпрос на всяко дете трябва да получи своя отговор. Всяко дете трябва да получи своето внимание и грижа. 
А остава ли й време за нейния 6-годишен Нурал?
Остава ми, но не толкова много, колкото бих искала, отговаря честно и на този въпрос Селян. И веднага добавя, че родителите й поемат грижите за момченцето, докато мама решава педагогически задачи с първолаците в „Отец Паисий“. Толкова много ми помагат - безкрайно съм им благодарна, казва русенката. И е спокойна, че татко й /впрочем, той три мандата е бил кмет на Батишница и доста хора познават и помнят с добро Салим Тасим/ и майка й предават на Нурал същите добродетели, в духа на които са възпитали и нея. 
А когато таткото Рейхат се връща от Германия, където работи от три години, в дома им става много весело. Тогава към четенето на любими приказки, игрите на филми и карането на колело с мама се прибавят и много други, чисто „мъжки“ забавления. За щастие, Рейхат си идва сравнително често и също много помага у дома, казва Селян. А пък най-щастливото време е лятото - тогава удря часът за любимото място на Селян - морето! Тогава цялото семейство заминава за Южното Черноморие, където тримата трупат слънце и лятно безгрижие. За да им стигне за цяла година след това. До следващата голяма ваканция на Селян Рийза, в която тя ще си позволи за известно време да не мисли за работа и за ученици. Което всъщност й се случва толкова рядко...