Французите изглежда имат някаква мания да кръщават кулинарните си творения. Твърди се, че заразата е тръгнала от Краля на готвачите и създател на висшата френска кулинария Огюст Ескофие (1846–1935), който имал този навик. На него дължим едни от най-прочутите десерти - Праскови Мелба в чест на австралийското сопрано от Викторианската епоха Нели Мелба и Ягоди Сара Бернар, посветен на актрисата, в която Ескофие бил влюбен през целия си живот. За един друг сладък шедьовър - круши Хубавата Елена, се спори, дали е на Ескофие, или на парижкия сладкар Алфред Морние. Безспорният факт е, че той е посветен на операта на Жак Офенбах „Хубавата Елена“, главната роля в която била поверена на примата Хортенз Шнайдер, която освен с талант се славела и с впечатляваща красота.
А един друг велик французин - Жан Антелм Брия-Саварен (1755-1826), съдия, политик и цигулар, никога не е бил готвач, но остава в кулинарната история с енциклопедийния си труд „Физиология на вкуса или медитации на трансцендентната гастрономия“, издаден през 1852 г. В тази писана тайно от него книга има разсъждения за храната и нейното влияние върху тялото и здравето, размисли за сетивата, продуктите от различни краища на света, еротичните свойства на шоколада и трюфелите и рецепти, които Саварен събира с години. На него например принадлежат думите: „Ядене без сирене е като жена с едно око“.
Така стигаме до същината на днешната история, която е посветена на швейцарската гордост - фондюто. Каква е връзката ли? Ами швейцарците изглежда не са обръщали чак толкова голямо внимание дали някое ястие си има име, или не. Та се е наложило именно французите да кръстят националното им блюдо, като използвали глагола fondre /топя/. Саварен, който на 35 години става кмет на Бели, по време на Френската революция се опитва да защити града от изстъпленията на бунтовниците и затова е обявен за враг и осъден на смърт. Той обаче успява да избяга в Швейцария, където се потапя в местната кухня като изследовател. После емигрира в Германия, Холандия и Америка, където разпространява славата на fondue au fromage /фондю със сирене/. Дали той е кръстникът на швейцарското национално ястие, няма категорични доказателства, но безспорно има заслуга за популяризирането му на два континента. Все пак е бил изключителен ценител както на яденето със сирене, така и на женската красота, щом двете тежат еднакво на неговите представи за нещо прекрасно.
Иначе швейцарците твърдят, че фондюто е дело на пастирите в Алпите, които, когато извеждали стадата по все още заснежените поляни на планината, си вземали хляб, сирене и бутилка вино за сгряване в студените утрини. Когато сиренето поизсъхнело в торбите им, те го разтапяли на огън с малко вино в специални глинени гърнета, наречени caquelon, и в него топели коравия хляб. Това простичко селско ястие без име след време се появило и в богаташките домове, първо при слугите, след това и на господарската маса, за където вече се приготвяло от сирена и вина с най-високо качество. Богати швейцарци посрещали гости от съседните Австрия, Лихтенщайн, Италия, Германия и Франция. И един от вариантите ястието да бъде кръстено фондю е, че когато французите се връщали вкъщи, по някакъв начин трябвало да разкажат за швейцарското кулинарно чудо, приготвено от топено сирене. 
Според друга версия родното място на фондюто е кантонът Ньошател, в който официалният език е френският. Смята се, че през 18 век спестовните и съобразителни домакини събирали всички остатъци от различни видове сирене и ги топяли, за да осигурят храна за семейството си. Именно фондюто в Ньошател се смята за класическо. То е приготвено само от два вида сирене - грюер и ементал, които се топят с бяло вино и се добавя малко от традиционния кирш -  черешова ракия. Но в Швейцария всеки кантон си има собствена рецепта. Във Фрайбург например го правят също с грюер и ементал, но виното и кирша не са задължителни. Но ако няма вино, тогава хлябът първо се потапя в сливова ракия и чак тогава в разтопеното сирене. В Женева пък слагат три вида сирене - грюер, ементал и валисер-бергкасе, а в кантона Во го правят от специално швейцарско сирене с чесън.
Любопитен факт е, че първата известна публикувана рецепта за фондю се появява чак през 1875 г. и под рубриката „Швейцарско национално ястие“. Но истинският бум на фондюто е през 60-те и 70-те години на миналия век, когато рецептите и вариантите за това ястие вече са неизборими и някои от тях се отдалечават твърде много от оригинала. Французите, които никога не пропускат да си присвоят нещо кулинарно от висока класа, например се изхитрили да правят фондю... без сирене. Те сгорещявали зехтин и в него потапяли късчета месо и ги държали, докато се сготвят. Нарекли го бургундско фондю.
Точно с такова фондю започнал да привлича клиенти в ресторанта си в Ню Йорк не някой друг, а един... швейцарец. Ресторантът се казвал „Chalet Swiss“ и се славел със своята кухня, основана на швейцарските кулинарни традиции, и се радвал на постоянна клиентела. А човекът, направил малка революция с националното швейцарско ястие, е Конрад Егли. Но революцията не е бургундското фондю, а... шоколадовото фондю. Егли заменил сирената с шоколад, а солените хапки с плодове и сладкишчета и се родил десерт, който се възприемал от клиентите като афродизиак и пожънал невероятен успех.
В съседите на Швейцария също има ястия, подобни на фондюто. Италианската фондюта например се приготвя от сирене Фонтина, мляко, масло и жълтъци, а любимото ястие на папа Фрациск - Баня кауда, е сос от чесън, зехтин и аншоа, в който се топят най-различни видове зеленчуци – сурови репеи, стъбла от целина, червено цвекло на пара, печен във фурна лук, сурови или печени чушки, сурови зелеви листа, артишок, варен карфиол, моркови, гулии. При всички положения обаче фондюто е зимно ястие за сгряване не само на тялото, но и на душата.

Класическо фондю от Ньошател

Необходими продукти:
300 г грюер
100 г ементал
1 скилидка чесън
2 ч.л. царевично нишесте
200 мл сухо бяло вино
1-2 с.л. прясно изцеден лимонов сок
малко черешова ракия
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Двата вида сирене се настъргват на едро и се смесват. Скилидката чесън се разрязва наполовина. С едната половина се натърква съдът за фондю и скилидката се изхвърля. В съда се наливат виното и лимоновият сок, добавя се нишестето и се разбърква. Слага се на слаб огън и когато течността се загрее, се добавят сирената, сол и черен пипер на вкус. Бърка се непрекъснато, докато сирената се разтопят и сместа започне да прави малки мехурчета. Ако е много рядка, може да се добави малко нишесте, а ако е станала твърде гъста, може да се разреди с още вино. Накрая се налива малко черешова ракия и се разбърква.
За предпочитане е хапките да се направят от престоял хляб, ако е много пресен ще се разпадне в разтопеното сирене. Хапките хляб се нанизват на специални дълги вилици и се топят в топлата смес.