Близо 40 милиона тона стоки са превозени по Дунав и притоците му през 2016 година, от които румънските пристанища са обработили малко над 20 милиона тона, а българските едва 6 милиона тона. Това стана ясно на приема, организиран от Българо-румънската търговско-промишлена палата на тема „Поглед към реката: Дунав като екологична алтернатива за ефективен европейски транспорт“.
Осезаемата разлика между двете дунавски държави се дължи на множество фактори, не маловажен от които е разликата в подхода на властите от двете страни за интегриране на вътрешно водния транспорт в рамките на националните транспортни стратегии. Румъния последователно и системно работи за засилване на товарооборота в своите речни и морски пристанища, включително и интегрирайки темата за свързаността в приоритетите си за Председателството на Съвета на ЕС през 2019.
„Лошата инфраструктурата, поддръжката на плавателния път и съоръженията и административните бариери са основните проблеми за транспорта по Дунав“, заяви Шербан Куку, генерален секретар на Румънската асоциация на корабособствениците и пристанищните оператори. Той допълни, че има и чисто географски особености, които затрудняват движението в българо-румънската част на реката, като я правят практически непроходима поради ниските нива на водата в определени периоди на годината. С по-добро планиране и инвестиции за целогодишна поддръжка на водния път тези особености не са непреодолими. Според него, за да се осигури целогодишната плаваемост по реката в българо-румънската й част, са нужни инвестиции, съизмерими с тези, необходими за построяването на 2 км магистрален път.
Освен предизвикателствата за превозвачите на товари, Дунав носи и огромен потенциал за развитие и растеж у нас благодарение на круизния туризъм по реката. Според инж. Александър Каменов, капитан далечно плаване с 20-годишен опит по реката, едва 10% от пасажерските кораби плават по маршрути до Долен Дунав. Много малка част от платежоспособните пасажери от Европа, САЩ и други пазари правят повторни пътувания до българо-румънската част на реката. За да се увеличи туристическият поток, са необходими инвестиции от страна на националната и местната власт за изграждане на поддържаща инфраструктура като например стоянки за корабите, панорамен път покрай реката и най-вече наземни туристически маршрути, съобразени с профила на туристите, които целим да привлечем.