Всеки сигнал до социалните служби, че някъде някой е видял изпаднал в голяма несрета човек, веднага задвижва работата на специалистите, те отиват на мястото, на което е забелязан човекът, за да видят какъв е неговият проблем и да му съдействат да го реши. За това говорим с директора на общинската дирекция по социални дейности Мариела Личева. Конкретният повод да се срещнем и да говорим, беше възрастен мъж с ампутиран крак, който предизвика цунами от състрадание във Фейсбук. Още след като от "Утро" се обадихме на Личева, която тогава беше в София на среща, свързана с приемната грижа и осиновяването, тя незабавно беше изпратила хора от дирекцията да открият човека и да му помогнат. В първия ни разговор тогава не се долови и сянка от съмнение в нейните реплики. Когато обаче малко по-късно се обадихме да проверим как са се развили нещата и дали старецът, който според съобщението на русенка в социалните мрежи кротко е стоял пред един от големите хипермаркети, изобщо не е просел, а само разказвал своята печална история, Мариела Личева вметна: "Да, това е дядо Славчо". 
Тази реплика стана повод да я помоля за среща. И отново да поговорим за това колко нееднозначни и колко нюансирани са житейските истории на хората, които подпират колоните пред хипермаркетите, обикалят улиците на града, спят по пейки и заслони. 
Наистина 
има хора, които са изпаднали в беда по различни причини
и всички те реагират по различни начини в тези ситуации, казва Мариела Личева. В случая с възрастния мъж с ампутирания крак, който кротко разказвал на влизащите в магазина своята лична драма, ставало дума за добре познат на социалните мъж. Той е правил постъпки за настаняване в дом за възрастни хора, но тъй като трябвало да си набави някои документи, за да бъде извършено настаняването, просто се отказал и се върнал към обичайното си просене пред магазините. След реакцията на социалните за пореден път, сега вече ние сме се заели да свършим и тази работа - да набавим нужните документи, за да можем да осигурим на човека място в социално заведение, увери Личева. 
И разказа, че почти всички от тези бездомници, които русенци са виждали на различни места, са познати на социалните. Специалистите постоянно извършват обходи и редовно засичат едни и същи хора. 
Пред катедралния храм "Св.Троица" русенци са виждали мъж с инвалидна количка 
да чака на всеки голям празник или при тържествени литургии точно до металната порта излизащите от черквата християни да му подадат милостиня. Видът му е толкова занемарен, че хората избягват да задържат погледа си върху него, но така не всички забелязват, че обичайно до инвалидната количка има отворено шише с бира. Оказва се, че въпросният мъж всъщност е настанен в дом за хора с физически увреждания. Но тъй като бил на свободен режим, затова с чиста съвест денем излизал от дома, заставал пред черквата и просел милостиня, като след това сам се прибирал с количката в социалното заведение. При това той бил напълно убеден, че не върши нещо нередно. 
"Има най-различни хора. Случвало се е понякога, когато нашите специалисти и дори и самата аз минаваме на проверка и виждаме пред хипермаркета някого от тези хора - знаем, че е настанен в дом, нали самите ние сме съдействали за това!, но той е пуснал брада до пояс, нарочно не иска да я обръсне, облякъл е зацапано лекьосано яке, от джоба му стърчи бутилката, подпрял се на патерицата и проси. И като ни забележи, ни прави знак с ръка - един вид, разкарайте се оттук, не ми пречете!", разказва Мариела Личева. Случвало се такива хора, които излизат от дома, където са настанени, понякога 
в хладилниците си да държат деликатеси като луканки и пастърми 
- каквито може да нямат в дома си и онези, които са се разчувствали пред хипермаркета и са дали милостиня на "нещастника". 
Не всички от тези хора са наистина бездомни и без роднини. Преди около месец русенци подали сигнал, че от известно време бездомник спи на диван в един от старите квартали на града. Когато социалните отишли на проверка, не сварили човека на въпросното място, а при следваща проверка научили, че предния ден той починал и, неизвестно как точно уведомени, дошли синовете му и се погрижили за погребението на баща си. За друга жена, която обикаля едни от централните квартали на Русе с множество торби, като от време на време сяда направо на тротоара и започва да се храни, станало ясно, че 
бездомницата пристигнала в Русе от Слънчев бряг - дъщеря й се замонашила в манастир край Русе 
и майката решила да заживее по-близо до чедото. Жената очевидно е с психически проблеми, но категорично е отказала на колегите да бъде настанена в приюта. Проучване на експертите от отдел "Социални дейности" пък установило, че въпросната жена вече е била настанявана в приюта, но отказвала да спазва правилата и затова сама напуснала. 
Вярно е, че голяма част от тези хора имат проблем с адаптацията в социални заведения, където все пак съществуват правила и трябва да се спазват, казва Мариела Личева. Немалка част от тях са сравнително млади хора, но нямат трудови навици и отказват да работят за минимална заплата, уточнява директорката на социалната дирекция. 
В светлината на задаващата се зима - колкото и топли и слънчеви подаръци да ни правят и октомври, и ноември, все пак 
синоптичните прогнози недвусмислено сочат, че зимата наближава 
и до края на тази седмица температурите вече ще се приближат към обичайните и нормалните за сезона - в дирекцията вече знаят, че проблемите и сигналите при тях ще зачестят. 
От 2010 година започнахме - през зимния сезон по инициатива на общината се създадоха работни групи, в които влизаха представители на общината, полицията, БЧК,социалните служби, църквата. Правеха се временни приюти, в които бездомните се настаняваха вечер в пет часа и на сутринта в 9 трябваше да напуснат помещенията и сградите. Така че се осигуряваше възможност хората, изпаднали в несрета, да прекарат нощта на топло, да се изкъпят, да хапнат. Общината осигуряваше помещенията, най-често в бивши училища, а БЧК и Каритас работеха на доброволни начала. Оказа се, че това не е достатъчно. Така се стигна до решението да се направи Приютът за бездомни - той беше първият в страната, с 60 места.
Русенският приют си остава и единствен по рода си в България
няма друг, който да работи целогодишно, в София има един, който настанява хора само през зимата, а в другите градове има центрове за временно настаняване. 
Нашият бе открит през януари 2014 година, Каритас спечели конкурс и го управлява, като финансирането е от общината. През зимата местата не достигат, слагат се вътре допълнителни легла. Когато разработвахме проекта за приют, направихме и анализ на бездомните. Така откроихме основни техни характеристики - повечето са мъже след развод; хора, които са живеели във ведомствени жилища - примерно на Локомотивно-вагонния завод, който беше закрит, и са останали на улицата, след като предприятието фалира. И в такива случаи много от тези хора не могат да се справят с проблема. 
Другият вариант е Центърът за социална рехабилитация и интеграция на бездомните. Това е почасова услуга, която подкрепя резидентната услуга, каквато е приютът, обяснява Мариела Личева. В центъра баздомниците могат да се изкъпят, да се нахранят, да постоят на топличко. Приблизително такава роля изпълнява и трапезарията за бедни и бездомни, която също е много важна за хората от улицата и която отваря врати в студените зимни дни. 
Грижата за бездомниците обаче не е единствената задача 
на работещите в общинската социална дирекция. Разговорът ми с Мариела Личева се прекъсва на няколко  пъти. Първият път иззвъня телефонът. Личева поздрави вежливо: "Здравей, дядо Данчо, какво правиш?" Оказа се, че възрастният мъж живее в един от домовете за стари хора в Русе и честичко звъни на социалната директорка - да й разкаже какво го тревожи, за какво си мисли, какви предложения има. В деня, в който той прекъсна моя разговор с Мариела Личева за бездомниците, дядо Данчо се беше разтревожил, че на входа в дома няма парапети. След като Личева го успокои, че е предвидено догодина да се поставят специални перила, дядото поразказа още едно-друго и каза "Дочуване". Няма как да не му обърна внимание - обясни Личева, като добави: "Те, възрастните, стават много чувствителни, обиждат се, смятат, че ги пренебрегваме". 
Но нейн по-голям проблем всъщност са хората с увреждания и 
безпомощните самотно живеещи хора, които напоследък се увеличават страшно бързо
Често това са мъже или жени между 50 и 60-годишна възраст, децата им са в чужбина, във всеки случай, те като подават заявление за еднократна помощ, заявяват, че не поддържат връзка с децата си, казва Личева. Е, случва се някой път, като починат в дома, да пристигнат наследниците с претенции. Има много тъжни истории, такава самота цари при тези хора, затова и моите колеги не могат просто да се отнесат механично към тях - а купуват лекарства, сменят превръзки на раните, хранят ги, казва Личева. И дебело подчертава, че е признателна на кмета Пламен Стоилов, че й се е доверил изцяло да си състави екипа от професионалисти, които освен това да имат и добро сърце. Иначе не става, обобщава лаконично директорката. И залага много на най-новия проект, по който общината работи съвсем отскоро: Центъра за комплексно обслужване на хора с увреждания. Ще помогнем на много хора - и на тези с физически проблеми, и на близките им, които ще могат да получат кратки "почивки" и дори възможност да се върнат на работа, обобщава Мариела Личева.