Хореографът Красимир Петров проведе практическа работилница за разчитане на български народни танци по писмено описание
Свят
| От: Валерия Скорич / БТА
| 8 ноември 2026, 15:54
По време на работилницата участниците се запознаха с начините за разчитане на народни танци чрез писмени описания, включващи музикален размер, броене, стъпки, посоки на движение и специализирана терминология.
Практическата част включваше изпълнението на по едно хоро от всеки от петте сборника на Красимир Петров, посветени на танцовите традиции в различни етнографски области на България.
Изданията са „Български народни танци от Североизточна България – Добруджа“, „Български народни танци от Средна Западна България“, „Български народни танци от Югозападна България – Пирин“, „Български народни танци от Северозападна и Средна Северна България“ и „Български народни танци от Тракия“.
Сборниците съдържат описания на народни хора и танци, музикални примери, последователност на движенията и методически указания. Те са предназначени за ученици по хореография, преподаватели и ръководители на танцови състави.
Красимир Петров е български хореограф, етнограф, преподавател и автор на книги за българското танцово изкуство. В продължение на 35 години работи в Държавното хореографско училище в София, където заема длъжностите преподавател по български танци, художествен ръководител, заместник-директор и директор.
Преподавал е също в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Новия български университет.
В периода от 2005 до 2009 г. Петров преподава български народни танци в Болградската гимназия „Георги Раковски“ в Украйна, където работи с близо 100 деца, потомци на бесарабски българи.
По-рано през деня програмата на заключителния ден на срещата започна с лекция на писателката и съоснователка на издателство „Трейшън Прес“ Венцислава Великова на тема „Влиянието на земята: човек, род, родова памет, принадлежност и земя“.
След нея се състоя ревюто „Облеклото на българина – от вековната традиция до съвременния прочит“, на което бяха представени исторически костюми от различни епохи и традиционни български народни носии.
Българската телеграфна агенция (БТА) е медиен партньор на събитието. То се реализира и с подкрепата на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.
През 2026 г. Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина отбелязва десет години от създаването си. АБФСЧ е вписана като културна организация в регистъра на Министерството на културата на България.
По време на единадесетото издание на събора „На мегдана на другата България“ в Мюнхен Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските фолклорни състави в чужбина подписаха договор за партньорство.
