Петя Чешмеджиева е доктор по педагогика, магистър по психология, със специализация по консултативна психология (индивидуално, групово, семейно, кризисно консултиране, телефонно и интернет консултиране). Професионалната й практика включва психологическо консултиране, водене на обучения, психодиагностика, диагностика на детското развитие с програми за оптимизиране. Тя е психолог-управител на Център за психологически услуги и развитие "Псикомфорт" (гр. Русе, бул."Цар Освободител" №14, ет. 2, GSM 0887923413; http://psycomfort.com/). Научните й интереси са насочени към възможностите за превенция на неврозата, оптимизиране на здравето и повишаването на качеството на живот чрез подобряване на общуването и отношенията - усъвършенстване на комуникативни умения и на умения за разрешаване на конфликти.
Всяка седмица Петя Чешмеджиева ще отговаря на въпроси на читатели на "Утро", които може да се задават на адреса на редакцията Русе, ул."К.Иречек"6 или в офиса на "Псикомфорт", както и на електронните пощи на редакцията и Центъра за психологически услуги и развитие [email protected] и [email protected]
Важно е хората, които имат въпроси, да знаят: тук може да откриете съпричастие без съучастие; може да получите препоръки, които да ви ориентират в посоки, но не и директни съвети какво трябва да изберете или да направите; гарантира ви се дискретност, с каквато се ползват всички клиенти на Център "Псикомфорт" /имената на питащите ще бъдат сменяни, за да не бъдат идентифицирани от никого/; предвид ограниченията на дистанционното консултиране, при което човекът в нужда е анонимен и представя накратко проблема си, случаят остава неизследван, затова отговорите ще дават принципни насоки, така че да бъдат общополезни за читатели с подобен проблем. Няма универсални рецепти и консултирането не дава рецепти, а пространство, което разширява перспективата на нуждаещия се, за да се окуражи към справяне. 
С тази рубрика се надяваме да допринесем за възможностите за справянето със страховете и със стреса в ежедневието на нашите читатели.

Здравейте! Пише ви една жена, която сякаш се намира в дупка. От 7 години сме заедно с мъжа ми, но родителите му са разведени и сякаш сега аз обирам пешкира - с нищо не му помагат, а майка му не спира да иска помощ от него. Все го подкокоросва, че й трябва помощ. Сякаш му е набила в главата, че щом го е отгледала след развода си, той сега трябва задължително да й помага. Минахме през какво ли не, преживяхме кошмари, само моите родители и до днес помагат. Имаме дъщеря на 3г.10м. Мъжът ми е човек, който сякаш е роден винаги да помага на околните, независимо дали ги познава, все намира време за тях, а когато трябва нещо да се свърши у нас, все иска да мързелува. Имам апартамент, който го купиха родителите ми, защото той така страдаше, че нямаме лично жилище, а сега ми казва, че майка му го е подсигурила, щото тя има апартамент, който ще е за него.
Бях 5-ти курс студентка, когато се запознахме на дискотека, влюбихме се, започнахме да се срещаме често. Когато ме изпращаше на автобуса след първото ми гостуване, се разплака като малко дете, искаше да остана завинаги при него, но нямаше как - живееше в гарсониера с майка си и безбройните й любовници. Отидохме в апартамента при баща му, но скоро се изнесохме заради втората му жена. Тогава майка му ни предостави къщата си в родния й град - в ужасно състояние, но нямахме пари за квартира. Как сме живели, само любовта си знае. Мизерия, студ, без баня и топла вода, но заспивахме сгушени и обичта ни ни топлеше (така година и половина). Станах учителка там, а той пътуваше за работа всеки ден до големия град. После бяха годежът и сватбата в моя град. Баща му не присъства - майка му го заплаши и той не посмя да го покани, само че и тя не дойде - нямала пари за подарък, а тогава беше на море с поредния си любовник и мъжът ми го знаеше. Вече бременна в 1-я месец, баща му ни се обади. Видяхме се, разказахме неволите си, те ми се извиниха за всичко и от тогава до днес много ни помагат. От известно време забелязах, че мъжът ми ходи по казина. От притеснения вече имам колит и куп проблеми на нервна почва, а той: „Жена, аз не съм комарджия - когато играя, играя с мярка, като спечеля, си тръгвам“. (винаги си е оставял заплатата до стотинка на мен) и „Знаеш ли какво е дете, чийто баща не го е виждал 10 години и никой не ми е давал и стотинка за прехрана, от тогава се научих да си изкарвам пари по този начин“. Сега сякаш му е по-приятно да е навън с един „приятел“, който губи купища пари на казино, а мъжът ми не играел или играел с парите на онзи, но виждам как, когато му звънне, моят изкача навън и не осъзнава думите ми, че аз и детето имаме нужда от него, казва: „Е, намери си приятелка и излез с нея“. Аз му казвам, че искам да излезна с мъжа си, на него не му се излиза, а с оня веднага хуква. Искам промяна. Сякаш напоследък нещо ме отдалечава от него. Искам хем да се разделим, хем, когато го няма, ми е ужасно гадно без него. Сякаш го обичам, но и си мисля, че живея по навик с него. Сега родата на баща му е много разтревожена от постъпките му, а той твърди че не му пука, че съм преиначавала, че той ме обича и че ако искам да се разделим, то аз, а не той го иска и аз ще съм виновна за края на брака ни. А аз наистина не знам какво искам. Искам мъжът ми да стане такъв, какъвто беше, когато се запознахме. Той се страхува да не кажа всичко на майка му. Въпреки хладните ни отношения тя ми е казвала: „Моля те, никога не го оставяй, той не може да живее без теб.“ А сега ви моля да ми помогнете, защото аз сама не мога да се справя, а искам да запазя брака си.                      Рени, 29 г.

Драга Рени, от разказа ти съпреживяваме какво е човек да е несигурен в действията, чувствата и мислите си, когато съпругът сякаш е създаден да помага на другите и му е по-приятно навън с приятел. Споделяш разочарованието си на потърпевша, разочарована, после - факти и случки, запечатани в паметта ти с отрицателен, но и с положителен знак - като любов, заради което в момента си разколебана как да промениш живота си и се обръщаш за помощ. Както винаги в тази рубрика, няма да има конкретен отговор, а само малко ориентири според изразеното в писмото.
Често в брака пречат „втвърдени“ нагласи от предишното семейство
Съпругът ти като дете на разведени родители не е имал в ежедневието си желателния образец, какъвто може да бъде бащата за детето си момче, не му е достигала и майчината подкрепа. Може да е получавал признателност за своята обичливост, като е помагал на другите и на майка си, особено като тактично е прекарвал навън, когато тя се е усамотявала с приятел в малкото им жилище. Ти си била обект на грижи за твоите родители, направили всичко възможно да се сдобиете и със собствен дом. Изглежда, че у съпруга ти действат инерционно центробежни сили - дърпа го да е активен и продуктивен навън и да се прибира с нагласа да релаксира, а при теб - центростремителни - чрез родителите ти към твоето семейство, към себе си, детето и съпруга. Това би могло да създава напрежение, като във времето само се сменят причини и сюжети за проблем. Ако го осъзнаете по зрял начин, бихте могли да го преодолеете, а по-лесно това би могло да стане с помощта на психолог. Също някои стереотипи в мисленето пречат за по-реалистична преценка. Устойчиви изрази от разговорния език улесняват разбирането, но и поставят в позиция на потърпевша („и сякаш сега аз обирам пешкира“). В изразяването ти
изпъква като чувствителна темата за помощта 
„с нищо не му помагат, а майка му не спира да иска помощ от него. Все го подкокоросва, че й трябва помощ. Сякаш му е набила в главата, че щом го е отгледала след развода си, той сега трябва задължително да й помага“, „само моите родители и до днес помагат“ и „Мъжът ми е човек, който сякаш е роден винаги да помага на околните“. Ежедневното повтаряне на изкази ги превръща в собствени „котви“, които възпрепятстват въображението, трезвостта на мисълта и ориентирането в нови възможности, създава нагласа за непроменимост на ситуациите, което потиска и може да разболява. Ако са чести в разговори със съпруга ти, това вероятно го изнервя и предизвиква защитни реакции - отрича, настоява, че преиначаваш, абстрахира се, бяга (излиза бързо от къщи), измисля оправдания и обяснения. Такива естествени защити предизвикваме у другите, като говорим по инерция, без да се замислим за отражението на повтарящото се върху тях.
Застоят в представите може да доведе и до застой в личностното развитие - пречка да узреете и поотделно, и заедно като партньорска двойка и като родители. За деца е нормален стремеж да се сравняват, да си съперничат, за да изпитат превъзходство над другия.
В общото семейно гнездо сте като на „арена“
„Имам апартамент, който го купиха родителите ми, защото той така страдаше, че нямаме лично жилище, а сега ми казва, че майка му го е подсигурила, щото тя има апартамент, който ще е за него“. Звучи: „имам“, каквото купиха родителите ми (за брака ви, но признай - и ти си страдала в онази стара къща), и апартаментът на майка му някой ден ще е „за него“. През тези 7 години имахте ли моменти с чувство „ние“, „за нас“, „имаме“, което се е загубило, или още не сте го постигнали? Увличането да калкулираш полученото от родителите води до разделение. Ако промениш (казваш, че искаш промяна) гледната точка и възприемеш жилището ви като ваше, на двойката, съпругът ти би се почувствал у дома. Иначе къде да го тегли повече, освен към случайността (на френски „хазарт“), където е като у дома си както по-рано, когато баща му е устроил наново живота си без него, а майка му се е усамотявала с поредния приятел, също без него.
В казиното всеки клиент е добре приет, желан.
Покер-автоматът поглъща напълно вниманието, поддържа възприятие за игрова „реалност“ у избралите наивността да стоят непораснали, приютява надеждата за късмет, за голяма сполука и за перспектива с безгрижие.
Споделяш за болести, появили се от несигурност, за което ти съчувствам. Трудностите за преодоляване на стреса нарушават баланса, който организмът се форсира да възстанови и в тялото може да се произвеждат вещества в компенсаторни количества, които да нарушат дейността на органи и системи.
На първо време би могла да опиташ да приемеш, че във времето се променяме - не сме статични нито физически, нито в психичния си живот. Затова е и разликата у съпруга ти откакто се влюбихте до сега, но можеш да забележиш разлика и у теб. От друга страна, познания и подготовка за семейния живот липсва в училище. Моделът на възрастните родители също е по критериите на по-старо време и поколение и не би могъл да се следва напълно. Така младежите са често социално и емоционално незрели за отговорностите, които предполага семейството. Встъпват
в брака като деца, които започват да си съперничат
и ако другарчето „не слуша“, го поддържат в неспокойствие, „ако го обадят“ на рода му - не е ли нещо такова и при вас?
Проблемът със зависимостта, в който подозираш съпруга си, не е за подценяване, както се опитва да те убеди с обичайните аргументи на почитателите на хазарта. Смятам, че е добре да възстановиш силите и увереността в себе си, да се чувстваш благотворна за теб и за другия, за да прояви центростремителност към дома. Иначе показва, че е зависим от нещо навън, а ти - че си зависима за твоето благополучие от него и от родителите ви.
Осъзнавайки кои първоначални представи за съвместния живот остават валидни във времето, кои са илюзии на младостта и характерните й мечти, виждаш, че не е изветряла тръпката към съпруга ти - още те вълнува, искаш да прекарвате заедно, четат се
признаците на любов - спомени, които и сега те стоплят.
Въпреки разочарованието това дава шанс да съхраните брака си, ако се изправите пред някои слабости като непрекъснатото очакване на помощ от възрастните и чувството за окаяност, ако не се осъществи. В ранния период на едно семейство са нормални жилищните и финансови трудности (при млади двойки, чиито родители са ги подсигурили напълно материално, като изпитания на връзката им изникват други големи препятствия) и е нормално родителите ви да не поемат отговорност за нуждите ви, а да сте благодарни, когато го правят, защото и те имат нужди. Израстването се улеснява с работа върху себе си в сътрудничеството на специалист. Надявам се разбираш, че психолог или друг не би могъл да помогне да съхраниш брака си, ако той ти е тежест. Понякога хората не искат да го съхранят, но нямат готовност да поемат отговорност за своя избор и търсят гледната точка на друг. Силно влюбени, в началото сигурно сте си мислили, че животът ще е безкраен празник и щом като има любов, всички блага ще идват от само себе си. Това е вярно, когато полагаме усилия да ги постигаме. Тогава идват наградите за заслуженото с труд, отношение, грижа и получаваме повече от живота, отколкото сме очаквали - помагаме на живота и сякаш и той ни помага!