Клуб „Русчуклии“ е гражданска организация с идеална цел, създадена от група родоизследователи, хералдици, историци, краеведи и обществени лица от Русе и приета като колективен член в Българската генеалогична федерация „Родознание“. 
Мисията на клуба е да издава и отпечатва изготвяни от членовете му изследователски материали, свързани с историята, теорията, методиката и практиката на генеалогията, хералдиката и сродните им науки, както и да участва в поддръжката и изграждането на паметници на националните герои и личности.
Вестник „Утро“ е партньор на клуб „Русчуклии“ и ще публикува материали на неговите членове за познатата и непознатата история на Русе и региона.

Надежда ЦВЕТКОВА
Толя ЧОРБАДЖИЕВА
В началото на ХХ век лекари, учители и демографи единодушно изнасят факти за големия процент детска смъртност, за тежък физически труд, за бедност, недохранване и туберкулоза сред децата в България. Отговор на тези тревожни тенденции е създаването на благотворителната организация Съюз за закрила на децата в България, която поставя подрастващите в центъра на общественото внимание. Съюзът насърчава благотворителността, прави видими проблемите на децата - бедни, селски, безпризорни, сираци, бежански деца, като създава мрежа от организации в цялата страна. Особено важно за организацията е да предизвика вниманието на повече държавни институции, които да координират усилията на министерствата на просветата, на вътрешните работи и народното здраве, да се ангажират църквата и военните. 
Русенската общественост не остава чужда на зародилата се национална кауза
и се включва в мрежата на Съюз за закрила на децата в България. На 21 ноември 1926 г. след учредително събрание в салона на Окръжното управление на града се създава русенският клон на съюза. Управителният съвет е в състав: председател - Борис Димев (окр. управител), подпредседател - Мария Бисерова (председател на Женско дружество „Добродетел“), секретар - Дора Цаперкова (началник Бюро настаняване при Инспекцията на труда), касиер - Нико Просеничков (директор на Мъжката гимназия „Княз Борис“), домакин - Сава Събев (окръжен полицейски инспектор) и съветник - д-р Александър Доганов (основоположник на лятната колония „Св. Константин“ край Варна при Комитет „Здравец“). Членове на Контролния съвет са д-р Мюфтиев (председател на Окръжната постоянна комисия), Петко Атанасов (тогава директор на Русенската девическа гимназия) и окръжният училищен инспектор Мирев. Русенският клон на съюза бързо започва работа по поставените задачи и на 16 май 1927 г. председателят -  Негово Високопреосвещенство митрополит Михаил, открива първата съвещателна станция, където майките да получават съвети и помощ за отглеждането и възпитанието на децата. 
Първата лекарка, назначена да завежда здравните съвещателни станции в града е д-р А. Саламанова, подпомагана от медицинска сестра Н.Йосифова. Русенската окръжна постоянна комисия дарява за станцията 15 000 лв., а Русенската градска община - 3000 лв. Доставени са материали и пособия за здравно-съвещателните станции, като същевременно 
започва и устройване на подвижни детски служби, които да оказват съдействие на майките и децата в Русенски окръг
В станциите се доставят хранителни продукти (мляко за кърмачетата, брашно, яйца и др.), раздават се бельо, дрешки и сапун. За коледните и великденските празници се даряват пари, хранителни продукти,  обувки, дърва за огрев. В определени дни се извършват медицински прегледи, като се съветват бременните жени, родилките и децата, а при необходимост се изписват лекарства. Само за няколко месеца, от май до октомври 1927 г. са записани 400 деца, а броят на желаещите да ползват помощта на станцията се увеличава все повече. Това е причина русенският клон на Съюза за закрила на децата да открие втора станция при II градска амбулатория. 
Освен за децата от бедни семейства, организацията се грижи и за сираците. Първоначално са създадени две сиропиталища - „Св. Ив. Рилски“ и „Св. Георги“. В тях се отглеждат приблизително 20-тина дечица от Русе и околията. От създаването си през 1933 г. сиропиталище „Св.Ив.Рилски“ осигурява финансова подкрепа и на деца, желаещи да продължат обучението си в Духовната семинария или в Русенското професионално училище 
Като член на Съюза за закрила на децата се включва и Братство „Добрина Йосиф I“. 
Негов дългогодишен ръководител е Доростолският и Червенски митрополит Михаил
а членове: Боян Цанков (директор на Русенската митница, един от основателите на гимнастическо дружество „Юнак“, член на масонската ложа „Дунавска Звезда“), Иван Фетваджиев, Светослав Беев (търговец, главен акционер в „Йосиф Едуард Риглер“ АД), Иван Ковачев, Константин Бижев, Райна Гатева (учителка в Девическата гимназия, общественичка). 
Един от най-разпространените начини за подпомагане на деца в нужда е поддържането на безплатните трапезарии. В тях те получават закуски, а на най-бедните се полага и обяд. В Русе са открити осем трапезарии, уреждани от дружествата „Св.Ив.Рилски“, „Св.Възкресение Христово“, „Добродетел“, „Сахабет“, „Милостивия кръст“, „Малбиш Арумим“, „Младежки червен кръст“ и дружество „Ангел Кънчев“.
Последното поддържа седем трапезарийни клона, съответно в училищата „Хр.Ботев“, „Отец Паисий“, „Царица Йоана“, „Ст.Караджа“, „Св.Георги“, Трета прогимназия и „Братя Миладинови“. Дружеството за безплатни ученически трапезарии „Ангел Кънчев“ се ръководи от д-р М.Стоилов, който през 1945 г. заменя Митрополит Михаил на председателското място в Русенския клон на Съюза за закрила на децата. 
Приблизително 550 деца ежедневно биват хранени в трапезариите, като тази цифра през годините значително се завишава
Някои от членовете на Съюза за закрила на децата създават детски летовища, като целта е укрепване на детските организми, възползвайки се от планинския, горски или морски въздух. Едновременно с това на децата се подсигурява здравословна храна и постоянни грижи от страна на лекари и учители. Комитет „Здравец“-Русе осигурява възможност на децата да летуват на море и планина. Морските почивки са в летовище „Здравец“ в землището на манастира „Св. Константин и Елена“ в близост до Варна, а планинските - в летовище „Св.Марина“ до аязмото в едноименния манастир южно от село Каран Върбовка, което е под покровителството на Негово Високопреосвещенство Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
Средствата, необходими за поддържане на летовищата, се набавят от спомоществователи. По повод смъртта на Самуил Патак, фирмата създадена от него и носеща името му, дарява крупната сума от 50 000 лв. И други русенски граждани даряват за благото на децата, като например Иван Мушанов и Сава Йотов. С техните средства Комитет „Здравец“ успява да построи сграда за морското си летовище край Варна. 
Летовищата на Комитет „Здравец“ се ръководят основно от учители от големите русенски училища
Това са Георги Киряков - главен учител в „Христо Ботев“, Стефана Дацкова - учителка в „А.Кънчев“, Цветана Петрова - учителка в „Свети Георги“, Вангелина Иванчева - учителка в „Иван Вазов“, София Игнатова - учителка в „Христо Ботев“, Петрана Баргазова - учителка в „Братя Миладинови“, Рачо Денков - учител в „Стефан Караджа“, Деню Кънев - учител във II прогимназия, Стефан Узунов - учител в IV прогимназия, Тодор Колев - учител в „Отец Паисий“ и др. Дългогодишен председател на „Здравец“ е д-р Александър Доганов (един от основоположниците на педиатричната помощ в България), а сред изявените членове е Марко Ярославски (фабрикант, получил почетна грамота от Съюза за закрила на децата за особен принос в дарителството), инж. Васил Роглев (архитект на много от емблематичните сгради в Русе), Васил Делиганев (директор на „Ангел Хаджиоглу“), Тотко Тинчев, инж.Кирил Старцев (кмет на Русе) и др.
 Възможност за летуване, макар и с по-малък капацитет, предлагат Православното християнско братство „Св.Климент Охридски“ и Комитетът на руската колония. Летовището, организирано от Комитета на руската колония в Русе, се намира до манастира „Св.Троица“ във Велико Търново. От създаването си през 1926 г. Комитетът на руската колония в Русе оказва съдействие на децата на руски емигранти с храна, облекло, обувки, възможност за летуване и др.
Животът в летовищата протича съобразно нормите, базирани на християнските норми и ценности
 На 1 ноември 1936 г. в Русе отваря врати училище за изостанали в развитието си деца. Русенския клон на „Любов към Родината“ инициира създаването му, като в началото се посещава от 17 ученици. Обучението се провежда от учители-специалисти, като предимство се отдава на ръчната работа, която ще бъде необходима впоследствие на учениците.
За да се предпазят децата от вредни влияния и пороци, се създават летни детски игрища, в които се организират игри и забавления за деца от 3 до 14-годишна възраст. За първи път дружество „Закрила“ открива на 1 юни 1930 г. детско игрище. През следващите години създава още три  детски игрища, където децата могат да прекарват време на уредите, с играчки или свободни развлечения, под надзора на ръководителите си. В тях се организират сказки, изнесени от доказани автори като Дора Габе, Ана Карима и др., уреждат се беседи, обучения по чужди езици и други предмети. 
Друг член на Съюза за закрила на децата - спортен клуб „Напредък“, през 1934 г., прави лятно детско игрище на територията на собствения си терен близо до горичката край Добруджанския квартал, като основно се посещава от деца от този квартал и квартал „Здравец“. Игрището се ръководи от Дим.Ефремов (учител по физическо възпитание и спорт в русенската Мъжка гимназия), като е подпомаган от Бонка Анастасова (прогимназиална учителка) и Милка Калчишкова (учителка при детските градини). 
То се посещава от около 300 деца на бедни родители
Сред представителните членове на клуба можем да споменем адвокат Иван Нешев, Цочо Недков (търговец собственник на „Цочо Недков и синове“), Стефан  Недков (фабрикант, част от „Дунав“ АД), Тодор Хрулев (финансист, един от основателите на първият тенис клуб в Русе), Георги Манев (аптекар), инж. Стефан Ковачев, Кирил Мавродинов, Г. Мустаков  и др. До 1937 г. игрищата, предназначени за деца в Русе са общо четири на брой.
Дейността на „Българските младежи разузнавачи“, член на Съюза, е насочена към грижи за образоваността на младежите, като ги учи на преданост към Родината и Царя, самостоятелност, инициатива и решителност. В малка степен организацията подпомага материално нуждаещите се, събирайки средства. 
Благотворително женско дружество „Добродетел“ е от най-активните членове на русенския клон на Съюза за закрила на децата. Изтъкнати представители на „Добродетел“ са Мария Бисерова (председател на дружеството през 20-те и 30-те години на XX век), Екатерина Манчева (учителка и общественичка), Кина Симидчиева (съпруга на дългогодишния преподавател на физика в русенската Мъжка гимназия), Тонка Просеничкова (общественичка, внучка на Баба Тонка), Мария д-р Симеонова, Богдана Шиварова, Боянка Армянова, Мария д-р Бурова, Недка Мушанова и Величка Дашкова. 
От 1894 г. дружеството поддържа женско професионално училище
подпомага бедни ученички, поддържа безплатна училищна трапезария и пр. Младежката група „Пчелички“ при „Добродетел“ набавя и раздава на бебетата в Диспансера топли дрешки и пеленки. 
Членуващите в Съюза за закрила на децата дружества подпомагат по различен начин бедните деца, без значение от техния етнос, пол или личностни качества. В характерния с културно и етническо многообразие Русе, благотворителността е обща, без да се разделят децата по категории. Като дружествени членове, обединени от една обща кауза, работят Еврейско благотворително дружество „Малбиш Арумим“, Мюсюлманско благотворително дружество „Сахабет“ и Арменското благотворително дружество „Милостив кръст“. 
В резултат на усилията си Съюза за закрила на децата успява да предизвика общественото внимание, като чувствително се подобри здравето и живота на българското дете. Оформя се тезата, че отделните прояви на милосърдие, частната инициатива и социалната политика на държавата е новият модерен поглед към детето. Институцията Съюз за закрила на децата в България - клон Русе, лобира и се бори за активното ангажиране на по-широки обществени кръгове за разгръщане на социалната държавна политика към децата и е с общонационално значение, тъй като надхвърля границите на местна благотворителност, прилагайки един от най-успешните примери за възможностите на обществената организираност в България.