Българските шофьори имат висока оценка за себе си (националенSDIndex – 89.6/100) и тя често ги кара да действат самоуверено и да не забелязват реални опасности на пътя. Това показват актуалните данни и анализ от заключителния доклад от изследователския проект “Индекс за безопасно шофиране/ Save Drive Index”.

Водачите с индекс за безопасно шофиране под 74 (133 хил. души, 6% от всички активни водачи) са с високорисково поведение и следователно – с най-голям риск да попаднат в тежко пътно-транспортно произшествие. Това се дължи на факта, че те допускат и трите основни грешки, характерни за българските шофьори – агресивно шофиране, ниска концентрация и пренебрегване на ограниченията за скорост. 

Агресивното шофиране обаче е характеристиката, която се отнася за тях в най-голяма степен. Водачите в тази група са мъже и жени на различни възрасти, което позволява да се твърди, че рисковото поведение на пътя не зависи от демографските характеристики. Поведението зависи от спецификите на автомобила, стажа, годишния пробег на водачите, от психологическите им особености, от познатата културна среда. Тези водачи смятат, че рисковото шофиране е характерно за България и затова е необходимо да шофират по този начин.

За периода от стартирането на онлайн проучването – на 02.07.2018 г., до 30.09.2018 г., онлайн анкетата е попълнена от над 22 000 души, което го прави най-мащабното проучване за оценка на поведението на пътя, провеждано някога у нас. От всички попълнили анкетата 11 137 лица са отговорили на всички въпроси, включително са посочили и социално-демографска информация. Проучването е напълно анонимно и е осъществено при стриктно спазване на изискванията на Регламента за защитата на личните данни.

Нискорисковите водачи (над 1.4 млн. души, 60% от всички активни водачи) са с SDIndex над 90, т.е. над средния за страната. Според отговорите им в DBQ, те реагират по-скоро правилно и рядко попадат в рисковани ситуации. 

Лицата с SDIndex над средния за страната са с равни дялове сред мъжете и жените шофьори. Преобладават във възрастовите групи над 50 г., както и сред хората с основно и по-ниско образование, сред лицата с по-ниски доходи, живеещите в селата и шофиращите автомобили с по-ниска мощност.