Има един град в американския щат Мейн, на който Хелоуин най му приляга. По това време на годината една къща с два кацнали метални прилепа на оградата привлича неудържимо и местните жители, и гостите на Бангор, които пристигат специално за празника в града на Майстора на ужаса. Тълпи от вампири, вещици, зомбита и кръвожадни убийци обсаждат всяка година дома на Стивън Кинг, който е принуден да наеме охрана на къщата. Какво прави самият той на Хелоуин? Скривам се, чистосърдечно признава Майстора на ужаса пред журналиста от „Ню Йорк таймс“ Брайън Милър, докато отпива от „Кървавата Мери“.
Възможно е този коктейл да е сред любимите на писателя не само заради името си. По собственото му признание обаче любимият му десерт е чийзкейкът и той винаги изяжда по едно парче, преди да седне да пише. Кинг оправдава тази своя кулинарна слабост с думите: „Това е храна за мозъка. Всички знаем, че захарта е идеална, когато мозъкът трябва да мисли много“. И разказва, че единият от двамата му синове, които също са писатели, бил влюбен в крем брюлето и винаги изяждал по едно, преди да започне да пише. На другия полюс в хранителните му предпочитания са хлъзгави и мазни неща като стриди и октопод. Аз не ям стриди, отвратителен е начинът, по който се плъзват живи в гърлото, обяснява писателят. В Туитър той признава, че хранителните му навици са ужасни и че колкото и да е тъжно, любимият му ресторант е Waffle House.
Всъщност не ужасни, а съвсем простички са хранителните навици на семейство Кинг. И началото им е в онези далечни години, когато през 1971 г. той се жени за Табита Спърс, негова колежка от университета в Мейн. Бедни са и живеят в каравана с първородния им син Оуен. На масата им най-богатото ястие е печена сьомга с ориз и... парче чийзкейк. Оттогава тази простота е господарка на трапезата в дома им, където примерно кивито и дайконът са на почит, а на спагети с кайенски пипер никой не се мръщи. Обичам да готвя прости храни, обичам и да пека хляб, казва Кинг.
Табита е кулинарният майстор вкъщи, и то гурме майстор, макар че понякога й се налага сама да изяжда експериментите си. Веднъж Стивън Кинг си прави глупава, по собственото му признание, шега с нея. След като уловил голям шаран в езеро, той го отнесъл вкъщи и го пуснал във водата в тоалетната чиния. „Водата беше чиста, разбира се, и той си плуваше вътре. Табита се прибра, а аз започнах да се навъртам наоколо и да чакам кога ще влезе там. Накрая го направи. Затвори вратата и тогава чух този божествен ужас: „Това няма да го готвя! Това няма да го готвя!“, разказва писателят.
Въпреки че и двамата са от Мейн, те не обичат омари. „Израснах в малък град в Мейн, наречен Дърам. Само четири семейства и гробище. Майка ми, която ни отгледа сама, купуваше много омари, които се смятаха за храна на бедните. През зимата правеше яхния и я ядяхме понякога три дни, като я подгряваше от време на време. Ако дойдеше някой, тя я махаше от печката и я слагаше зад вратата, да не се вижда, но мирисът й се носеше из цялата къща, беше в дрехите и в косите ни“, спомня си писателят. В бедните им години с Табита тя с помощта на преса изстисквала и най-малките парченца месо от остатъците от омари на трапезата им и правела салата с тях за следващия ден.
Когато съпругата му губи сетивата си за вкус и мирис, Стивън Кинг става готвачът вкъщи. Той се учи да пече хляб и изобретява може би единственото си собствено ястие - сьомга с глазура от кафява захар. Става и върл защитник на микровълновата фурна. „Ако сте отвратени от нея, то е защото мислите, че единствените неща, които можете да направите, са пуканки или да стоплите замразена храна от супермаркета. Но ако намажете филе от пъстърва със зехтин и го покриете с лимонови резени и босилек, преди да го сложите за няколко минути в микровълновата, няма от какво да се срамувате. И е много по-добро от купата с макарони, шунка и сирене, която приготвям в някоя мързелива вечер и казвам, че технически съм сготвил“, разкрива кулинарната си философия писателят.
Авторът на хоръри като „То“, „Сияние“, „Проклятието“ (впрочем единствената книга, в която храната играе важна роля), „Подпалвачката“ и други, от които са продадени над 350 милиона по света, живее и със свои собствени страхове и ужаси, различни от стридите. Кинг изпитва страх от летене със самолет след случка с голяма турбуленция, страхът му от терапевти се ражда в най-лошите му периоди на алкохолизъм и наркомания, ужасът му от паяци е необясним - смята ги за извънземни и му се иска да напише роман за тях. Трискайдекафобия - така се нарича фобията му от числото 13. „Числото 13 никога не пропуска да прокара ледения си пръст нагоре и надолу по гръбнака ми. Когато пиша, никога не спирам работа, ако написаните страници са 13 или съм на страница 13, продължавам, докато стигна до сигурен номер. Когато чета, не спирам на страница 94, нито на 193 или 382, защото сборът от цифрите им прави 13“, признава Кинг.
Така че Майстора на ужаса има достатъчно свои си ужаси и Хелоуин май му идва в повече.

Тиквен чийзкейк за Хелоуин

Необходими продукти:
за кората:
20 шоколадови бисквитки като „Орео“
2 1/2 с.л. масло
за пълнежа:
500 г маскарпоне или друго крем сирене
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. пюре от сварена тиква
3 яйца
1 ч.л. ванилов екстракт
3 с.л. брашно
1/4 ч.л. сол
1/2 ч.л. канела
1/4 ч.л. карамфил
щипка индийско орехче
щипка джинджифил
за украса:
1 1/2 ч.ч. пълномаслена сметана
3 с.л. пудра захар
1 ч.л. ванилов екстракт
Начин на приготвяне:
Бисквитите се смилат в кухненски робот и се смесват с разтопеното масло. Сместа се разпределя в правоъгълна тава, покрита с хартия за печене, като се притиска към дъното. Пече се в предварително загрята на 170 градуса фурна за 10-12 мин и се оставя да се охлади.
Крем сиренето се разбива със захарта на пухкав крем. Добавя се тиквеното пюре и се разбърква до хомогенност. Прибавят се яйцата и се разбъркват до пълното им усвояване. Накрая се добавят ванилията, брашното, солта и подправките. След като сместа стане хомогенна, се излива върху бисквитената кора. Чийзкейкът се пече на водна баня около 45 минути. Оставя се да се охлади и се прибира в хладилник за поне 4 часа.
Сметаната се разбива със захарта и ванилията до по-твърди върхове. След като чийзкейкът се нареже на квадрати, върху всеки се шприцова малко духче, на което се поставят две шоколадови перлички за очи.